Тест на новото Volvo XC90

Имало едно време, преди почти 20 години, един голям автосалон в Детройт, на който бил изложен един доста специален концепт.

Mercedes AAV
Mercedes AAV (Image by DAIMLER)

Този концепт бил на щанда на най-стария автомобилен производител в света и носел името AA Vision. Накратко това бил първият модерен SUV. Оттам се ражда Mercedes M-Class, а нататък в надпреварата на разрастващия се пазар за подобни автомобили се включват и почти всички останали себеуважаващи се автомобилни производители. Volvo го прави през 2002-ра година.

Защо започвам теста на новото Volvo XC90 с информация за модел на Mercedes отпреди 20 години? Защото не знам откъде да започна – второто поколение на XC90 е толкова важен и значим модел в гамата на шведите, че всяко начало ми се вижда банално. Все пак основните причини за важността му са следните:

  • Това е първият модел, разработен след като Ford продаде Volvo на Geely и дава представа дали китайските собственици ще затрият марката или пък ще доведат до подема ѝ.
  • Това е първият модел, използващ новата платформа наречена Volvo Scalable Product Platform, която по същество е модулна платформа, позволяваща използването ѝ за различни автомобили в различни класове.
  • За XC90 се предлагат само четирицилиндрови двигатели от новото семейство Drive-E, т.е. малък работен обем, принудително пълнене (разбирайте турбина и компресор), модулна архитектура и като цяло всички модерни, доказани технологии, които могат да се сложат в един двигател с вътрешно горене.
  • Първото поколение на XC90 беше много успешен модел и се задържа на пазара над десет години (това не толкова заради успеха си, а по-скоро заради проблемите на Ford през средата на миналото десетилетие).

Дизайн:

DSC_8808

Дизайнът е дело на екип, ръководен от Томас Ингенлат. Смея да твърдя, че като за германец се е справил учудващо добре със задачата. Автомобилът без грешка може да се определи като Volvo, видът му е ненатрапчив, елегантен и излъчва величествено спокойствие. Харесва ми, че на пътя всява респект не с агресивните линии, на които залагат много от другите производители, а с внушителния си и солиден дизайн.

DSC_8805

 Версията, която карах е Inscription, тоест най-високото ниво на оборудване и разполага с малко повече хром, 20-цолови джанти, променени задна броня предрадиаторна решетка.

С интериорния дизайн се е заел британецът Робър Пейдж. Още преди да се запозная с този факт усетих присъствието на британската дизайнерска школа в купето. На мен лично ми допада. Интересно е, че докато карах колата си мислех как таблото по някакъв необясним начин ми напомня на това в Bentley Continental GT, макар двете да нямат общо на външен вид. Оказа се, че въпросният дизайнер преди Volvo е работил именно в Bentley (както и Aston Martin и Jaguar). Както и да е, отклоних се. Интериорът не е типично шведски и в някаква степен се е отклонил от изчистения и елегантен стил, който шведите налагаха в моделите си през последното десетилетие.

Тук разполагаме с чист северняшки лукс – много кожа, метал (или дърво) и все пак опростен дизайн. За последното роля играе и огромното редуциране на бутони по таблото, благодарение на новата система Sensus, чрез чийто девет инчов дисплей се управлява почти всичко в автомобила – климатичната инсталация, отоплението и вентилацията на седалките, инфотеймънт системата, всички настройки на автомобила и т.н.


Интериор

Това, което ме впечатли най-много в новото XC90 е именно интериорът. Качеството му е изключително високо и превъзхожда германските си конкуренти. Пространството е добро, има големи джобове във вратите, просторни ниши и отделения за различни предмети. Седалките както винаги са много удобни, а тук имаме и опционалните „луксозни седалки“, които имат допълнителни регулировки. Вторият ред най-после разполага с централен подлакътник и регулировка на наклона на седалките (индивидуално и за трите, плюс хоризонтално регулиране). Пространството отзад е предостатъчно и благодарение на комбинацията от панорамен покрив, удобни и широки седалки и щори на страничните прозорци е съвсем приятно за пътуване.

На пътя

Да преминем към същинската част на теста, която започва с включването на двигателя.

Той е четирицилиндров дизелов с работен обем 1969 куб.см, максимална мощност 225к.с. и максимален въртящ момент 470Nm. Лично аз съм почитател на петцилиндровите двигатели на Volvo и като автомобилен фен няма как да ми хареса това преминаване на четири цилиндъра. Двигателят си трака, няма как при тази конфигурация. За щастие, купето е добре изолирано и шумът на четирите цилиндъра достига силно приглушен. При движение, когато се смесят аеродинамичните шумове и тези от пътя, двигателят съвсем не се чува… за щастие. Разбира се при развъртане до по-високи обороти тракането са връща. Добре че поне има други плюсове – еластичен е и в комбинация с японската осем степенна скороста кутия се справя прилично с втомобила. По данни на производителя ускорението от 0 до 100км/ч става за 7.8 сек., което звучи много добре. Аз не успях да постигна това време, но двигателят имаше ограничител, който не позволяваше преминаването на над 4500 об/миин. Мисля, че тези последни 500 об/мин са решаващи за постигане на 7.8 секунди. Разходът на гориво пък беше с около 15% по-нисък от този на досегашната комбинация D5 XC90, но и около 25% по-висок от официално обявените 5.8л на 100км, т.е. около 7.5 литра. Все пак не е лошо постижение, но е малко разочароващо.

Последно по отношение на двигателя искам да се върна към бройката цилиндри. В първото видео имаме форсиране и ускорение на новото XC90 D5. Във второто имаме същото упражнение, но с V40 отново с двулитров двигател, но с пет цилиндъра. Коментарът е излишен.

Поне в едно друго отношение имаме огромна крачка напред – поведение на пътя. Най-големият модел на Volvo най-после е приятен за каране. Управлнието е директно и подчертано неутрално. При резки маневри ESP се включва агресивно, но винаги намясто, запазвайки неутралното пътно поведение.

Автомобилът, който карах аз, беше оборудван с опционалното въздушно окачване. Макар все още да не съм карал XC90 с базовото окачване с пружини, бих казал опцията си заслужава. Стандартната настройка Comfort е удачно подбрана и е много подходяща за ежедневна употреба. Неравностите биват филтрирани в известна степен, но все още се усещат доста отчетливо. Наклонът на каросерията в завои е сравнително малък, а при висока скорост и преминаване на напречни неравности, автомобилът остава стабилен. В Comfort автомобилът предразполага точно към спокойно пътуване – типично Volvo.

Режимът ECO нямалява пътния просвет за по-ниско челно съпротивление, редуцира използваната електроенергия от някои системи в автомобила и като цяло е пълна скука.

Dynamic втвърдява окачването, изостря кормилното управление и отзивчивостта на педала на газта. Настройката е доста добре направена и карайки в нея не усещам размера и теглото на колата. Движейки се по планинските пътища в района на Елена, на моменти ми се струва, че карам голямо gran turismo, а не семеен SUV. Разбира се, колата не е достатъчно мощна за да предостави пълно GT изживяване, но може би при T8 версията с 400к.с. нещата ще стоят по друг начин. Предстои да разберем.

Последната настройка на окачването е Off Road. При нея пътният просвет е осезаемо увеличен спрямо предходния модел. Достатъчно за да сте спокойни по лек терен извън пътя. Аз успях без проблеми да накарам колата да буксува на затревен хълм, но пък тревата беше мокра, гумите са прекалено широки и нископрофилни за такъв терен, а и 4×4 системата на Volvo просто не е твърде добра.

Като цяло колата се държи добре на пътя, приятна за управление и пътуване. Аеродинамичните шумове са в рамките на допустимото, а и като екстра се предлагат ламинирани предни прозорци, които биха ги намалили още повече. Имаме малко повече шум откъм пътя, отколкото ми се ще да има, но може би моделите с по-малки гуми са по-тихи. В случая имахме гуми с размер 275/45 R20 и на четирите колела.

Електроника и технологии

Да, наистина заслужава отделна секция. Да започнем със Sensus. Като цяло бях скептично настроен за управление на толкова много функции от екран, но всъщност не е твърде зле. Свиква се бързо, а и системата работи много добре и си личи че е добре обмислена. Основните екрани са три, което според мен е допустимият максимум. Най-необходимите функции са лесно достъпни директно от тях и няма нужда да задълбавате в под-менюта. Екранът работи бързо и не дразни. Явно Volvo са ползвали доста бърз процесор, защото всичко става мигновено. Най-вече ми прави впечатление бързото включване на камерите (имаме четири камери за 360 градусова гледка около автомобила). Иначе колата разполага с всички системи за подпомагане на шофьора, за които се сетите. Внимание заслужава City Safety, която до скорост 50км/ч може да спре автомобила напълно, предотвратявайки катастрофа. Също така разпознава пешеходци и велосипедисти и отново дава възможност за избягване на удар до скорост 45км/ч. Интересен е и автономният режим, който също работи до 50км/ч. При него автомобилът се придвижва сам – спира, тръгва, спазва дистанция и си стои в средата на лентата (стига да има маркировка). Пробвах го в задръстването на магистрала Тракия… първият път, в който се радвах, че съм попаднал в задръстване.

Друго нещо, което ме впечатли силно са фаровете. Те са изцяло светодиодни и са най-доброто, което някога съм виждал (но пък не съм карал последният Mercedes S-Class, за който съм склонен да предполагам, че също разполага с отлични фарове). Мисля, че разликата между ксенонови фарове и LED-овете на Volvo е като разликата между халогените фарове на Opel-а на дядо ви и активния ксенон в който и да е модерен автомобил.

Добро впечатление ми направи и стандартната система за миене на предното стъкло – пръскачките са интегрирани в чистачките. По този начин освен, че няма допълнителни елементи по предния капак, се подобрява видимостта.

Заключение

Чакането за второто поколение на XC90 със сигурност си струваше, а опасенията, че китайският собственик може да „сгафи“ бяха напразни. Автомобилът е изключителен и оставя положително впечатление, макар да има някои дребни забележки. В най-високото ниво на оборудване цените му започват от около 130000лв с ДДС (ползва данъчен кредит), а тестовият автомобил разполагаше с екстри за около 30000лв. Въпреки това, колата изглежда и се усеща по-скъпа отколкото е. XC90 е многофункционален автомобил, с който ще се чувствате добре по всякакви пътища и при всякакви условия.

Остана само да почакаме и да видим дали надеждността на XC90 ще е на ниво, но съдейки по качеството на изработка, изискванията на Volvo към доставчкиците му и вниманието към детайла вложено в този автомобил, аз мисля че няма от какво да се безпокоим. А и Мото Пфое предлага Volvo в България с пълна пет годишна гаранция без ограничение в пробега.

Цветан Илиев

DSC_8920


Повече снимки, може да видите тук:

Екстериор

Интериор

5 comments

  1. […] няма да намерите дори в пълноразмерни „джипове“ като Volvo XC90, Mercedes GLE или Range Rover Sport, а какво остава за компактните […]

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s