Тест на новата Kia Sorento или как Kia порасна

Преди няколко месеца докато си карах из градa, видях в далечината последното поколение Jeep Grand Cherokee след модернизацията. Направи ми впечатление, защото е рядкосрещана гледка по софийските улици, а аз такива ги забелязвам. Всичко хубаво, но колкото повече се доближавах до въпросния Jeep, толкова по-странен ми се виждаше, докато накрая се плеснах по челото, сложих си очилата (може би в обратен ред) и осъзнах, че се движа зад третото поколение на Kia Sorento. Не, че двата модела са толкова неразличими един от друг, ами аз просто бях проспал излизането на поредното поколение на модела на пазара… както и появата му в медийното пространство. Абе в общи линии май подсъзнателно бях решил да не обръщам внимание на Sorento, докато не стане модел, който заслужава да му бъде обърнато внимание или казано иначе да порасне. А третото поколение Sorento наистина е пораснало – като дизайн, като качества, като размер и като цена.

DSC_9046

Дизайн:

Дизайнът на Sorento без съмнение е стъпка напред спрямо предходния модел. По автомобила са работили от дизайн студията на марката в Калифорния, Германия и най-вече Южна Корея, а резултатът е съвсем добър. Имаме „мощен“ и същевременно елегантен външен вид. Тъй като Sorento се предлага на редица световни пазари, липсват експериментални дизайнерски решения и в резултат на това цялостното впечатление е за по-умерен дизайн, което на мен ми допада, още повече че е комбинирано с приятни пропорции и силует. Един от елементите, които ми допадат е равната линия на страничните прозорци, т.е. не се издига, както е при повечето съвременни автомобили.

DSC_9029DSC_9014


Интериор:

С интериора пък се е захванало осовно дизайн студиото в Германия (мъдро решение от страна на Kia). В резултат имаме приятна атмосфера, отлична позиция на седене, добра ергономия и поне на вид – усещане за качество. Тук-там, в някои детайли, могат да се забележат заемки от други производители, но нищо не е твърде натрапчиво, а и като развиваща се марка, Kia трябва да се учи от доказалите се производители.

DSC_9063
Приятен дизайн – леко консервативен и умерен, какъвто и трябва да бъде предвид таргет групата на модела.
DSC_9015
Качеството също изглежда на ниво. Поне на снимка. За съжаление твърди пластмаси са използвани на някои неподходящи места.

Прави впечатление наличието на доста бутони, с които водачът трябва да свиква – и на волана и на централната конзола. Инфотеймънт системата пък изглежда леко демоде. Интересно (разбирайте странно) ми беше и асиметричното разположение на бутоните за отопление и вентилация на седалките.

DSC_9063а
Асиметрично разположени бутони за управление на отоплението/вентилацията на седлаките. Кому е нужно?
Удобни задни седалки с отопление, добра видимост, панорамен покрив, щори на страничните прозорци и добра вентилация. Приятно е за пътуване.
Удобни задни седалки с отопление, добра видимост, панорамен покрив, щори на страничните прозорци и добра вентилация. Приятно е за пътуване.

Като изключим тези детайли обаче, салонът на Sorento е едно доста приятно място. Седалките са удобни – със сигурност над средното ниво в класа. Разполагате и с достатъчно място и на двата реда, както и с добра видимост. Типично за Kia има и достатъчно като бройка и размер ниши, джобове и „кутии“ за всякакви дребни предмети.

Най-високото ниво на оборудване пък предлага много добре работеща вентилация на предните седалки, отопляем волан, аудиосистема Infinity, която звучи много добре, активен автопилот (който макар и малко по-бавен от лидерите на пазара, е много удобен и успява да спре автомобила напълно, когато се налага), електрическа лумбална опора за водача с четири посоки, и други „екстри“, които доскоро бяха налични само при премиум моделите на пазара.

Инфотеймънт системата се усеща остаряла. За това спомагат графиките, които не са на ниво. Въпреки това, всичко работи добре.
Инфотеймънт системата се усеща остаряла, но всичко работи добре.
DSC_9009
Аудиосистема Infinity с приятен откъм качество звук.
DSC_9008
Бутонът за отоплението на седалките отзад е разположен на вратата.
DSC_8997
Голям багажник с правилна форма. Има и електрическо отваряна на вратата.
DSC_9003
Контрол на вентилацията на третия ред седалки.
DSC_9007
Пластмасови лайстни по вратите, които по мое мнение не изглеждат добре.

На пътя:

Sorento се предлага с два двигателя. Единият е 2.4 литров бензинов, за който прогнозирам, че ще има две продажби на българския пазар на година. Този, който ни интересува е 2.2 литров дизел с максимална мощност 200к.с. и максимален въртящ момент 440Nm. Това е достатъчно, за да ускори автомобила до 100км/ч за 9.6сек, което е съвсем прилично постижение, напук на скоростната кутия… но това след малко. Двигателят работи приятно, има добра тяга и едва забележима турбо-дупка. Според мен за повечето шофьори ще е съвсем незабележима.

DSC_9025

Kia са се справили много добре с обезшумяването и звукът на двигателя е добре филтриран като се чува отчетливо само при стабилно натискане на педала на газта. Разходът на гориво пък се движи около 7.5л на 100км път при извънградски условия. Според мен е добре предвид размерът на колата и динамииката, която предлага двигателят. Показателите със сигурност щяха да бъдат по-добри, ако имахме една идея по-съвременна скоростна кутия. Не че сегашният автоматик е лош – превключва бързо и плавно, но предавките са му малко – шест на брой.

Добро впечатление ми направи и окачването. То е подчертано комфортно, нивото на шум откъм него и пътя е ниско и като цяло се справя добре с неравностите, включително и напречните такива при висока скорост на магистрала. Ако свиете по малките пътища обаче, трябва да карате внимателно особено, ако возите някой със склонност към прилошаване. Имаме осезаем наклон на каросерията в завои, а при по-висока скорост динамичното разпределение на тежестта започва да създава проблеми с които дори електронната стабилизираща система се справя трудно. Казано накратко, Sorento не е пригоден за по-активно каране. При това положение за мен е абсолютна глупост наличието на Sport бутон, който втвърдява волана (изкуствено се усеща, а и рейката е бавна) и евентуално променя настройките на педала на газта и автоматичната скоростна кутия (там честно казано не усетих разлика). Ясно е, че думичката Sport продава (може би), ама на черното няма как да му се каже бяло – Sorento е семеен автомобил за спокойни и комфортни пътувания, а маркетинг хората с техният „Sport“ могат да си гледат работата.

DSC_9059

Електроника и технологии:

Sorento разполага с повечето „джаджи“, с които са оборудвани топ-нивата на автомобилите в средния клас. Освен активния автопилот, който споменах, имаме на разположение система за предупреждаване на напускане на лентата. Работи добре, но само предупреждава със звуков сигнал, което според мен е излишно. Да не говорим пък, че в България хората, които се престрояват с мигач са толкова безумно малко, че за всички останали тази система ще е просто дразнител (може да се изключи). Разполагаме и с асистент за паркиране, с който аз не успях да се справя. За сметка на това камерите с 360 градусова гледка  работят добре, включват се без забавяне и са много по-удобни за паркиране (не важи за хората с купени книжки). Имаме и система за следене на мъртвата зона, която в унисон с колата е настроена по-скоро консервативно и предупреждава малко по-рано отколкото аз бих искал, спрямо моя стил на шофиране.

Малко ме учуди, че фаровете са ксенонови, а не би-ксенонови, но всичко си има цена, а все пак Sorento е в бюджетния край на палитрата от пълноразмерните „високопроходими“ автомобили.

Заключение:

След като покарах третото поколение на Sorento достатъчно, за да си направя изводите, смятам, че съвсем правилно ми се е сторило, че моделът вече е достатъчно „пораснал“, за да си заслужава вниманието. Kia Sorento е пълноразмерен, седем-местен кросоувър, който е подходящ най-вече за семеен автомобил или пък за служебен (не забравяйте ДДС кредита) на по-високия мениджмънт. Колата ще допадне на хората, които карат спокойно на пътя и имат нужда от автомобил, с който да изминават големи разстояния без умора. За това спомагат еластичният двигател, удобните седалки, доброто обезшумяване, комфортното окачване и добрата видимост.

Тестовият автомобил с най-високото ниво на оборудване и дизелов двигател с автоматична скоростна кутия струва 96900лв с ДДС. Струва ли си? Според мен преди да се доближи до психологическата граница от 100000лв, KIA трябва да подобри качеството на материалите в салона и да предложи малко по-високи и рафинирани технологии. Дотогава моделът, който според мен напълно си оправдава цената е второто ниво на оборудване, EX, което с цената си от 83975лв с ДДС е едно изключително изгодно предложение, което предлага вичко което ви трябва плюс седем годишна гаранция за пробег до 150000км.

Цветан Илиев

Повече информация за цени и оборудване можете да намерите на http://www.kia.bg, а ако имате въпроси по теми, които не съм споменал в теста, можете да ги зададете в коментарите.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s