На пистата с Porsche 911 Carrera 2, Ferrari 360 Spider и Aston Martin DB9

Три легендарни марки спортни автомобили от три различни държави имащи различно предназначение и противоположни характери. Това са Ferrari 360 Spider, Porsche 911 (997) Carrera и Aston Martin DB9. Какво е общото между тях? И трите спадат в категория коли мечти от изминалото десетилетие – някои по-лесно достижими с цени стартиращи (като нов) от около 160000лв за Carrera, други като DB9 не толкова достъпни с цената си от над 300000лв.

Но както и да е, не мисля да пиша за разходи, цени, практичност, надеждност и другите подобни теми, които обикновено вълнуват евентуалния купувач. Разполагам с ограничено време на писта и предпочитам да се съсредоточа над усещането, което тези автомобили доставят.

Porsche 911

2

Започвам с най-известното име в света на спортните автомобили, чието присъствие на автомобилната сцена от вече над 50 години е впечатляващо, а модернизираната версия на шесто поколение на модела се появи миналия месец, на автосалона във Франкфурт. В случая обаче имаме Carrera от петото, 997, поколение. Автомобилът разполага с 3.6 литров боксер с шест цилиндръра доставящ 325к.с. и 370Nm до задните колела през старомодна петстепенна автоматична скоростна кутия. Благодарение именно на Tiptronic-а ускорението от 0 до 100км/ч се извършва за 5.5 секунди, което няма какво да се лъжем, отдавна е бавно като за този клас.

1

И все пак сухите цифри са едно, а удоволствието от шофирането често не зависи напълно от тях. И така отварям вратата и „слизам“ в седалката на любимото още от детските ми години 911 за пръв път (е не е баш за пръв, но досега все без ключ). Намирам си удобна позиция за нула време и ми прави впечатление добрата видимост във всички посоки и усещането, че седя малко по-високо в самата кола, отколкото очаквах. Иначе по нищо не си личи, че се намирам в чистокръвен спортен автомобил… освен по липсата на джобове във вратите, което ми се видя странно. Бидейки английска версия, ключът се пъха отдясно на кормилната колона, което елиминира друга странност и типична черта за 911, а именно въпростният да се пъха отляво на кормилната колона.

И така след 1-2 минути оглеждане, паля и потеглям. Воланът не е по-тежък от този на, да кажем, едно що годе съвременно BMW с хидравлика, а потеглянето е плавно и спокойно. Така де, докато не забих педала на газта в пода. Тогава Porsche-то се събуди и излетя учудващо пъргаво напред, съпроводено от специфичния боксерен звук на шестака. Двигателят се подчинява мигновено на командите ми, което е изключително приятно… още повече, че достигнах пистата карайки 1.25 литрова Fiesta. Превключвам скоростите „ръчно“ от бутоните на волана, които изобщо не са удобни и усещам леко забавяне до момента, в който нещо започне да се случва. Същевременно самото превключване става  плавно и бързо. Абе странна работа. Не ми хареса и просто не приляга на тази кола.

3

Поведението на 911-ката е неутрално и ми е трудно да повярвам, че двигателят е разположен зад задната ос. Разбира се съм наясно, че Porsche от доста време са успели да се справят с проблема с разположението му, но все пак очаквах малко по-нервно поведение, а 911-ката „дава“ да се кара бързо без да изглежда опасна. Май останах най-силно впечатлен от спирачките. Леко твърди, но изключително мощни и ефективни, но за тези спирачки съм чувал легенди, така че не останах изненадан.

Като цяло ми се стори много приятна кола, мога да си представя, че е подходяща и за ежедневно ползване, но сякаш е малко стерилна. Като „героят от детството ми“, сякаш очаквах повече от 911 освен да бъде идеален. Очаквах характер, но може би по-старите 993 и 964 ще ми допаднат повече?


Aston Martin DB9

Надали много хора помнят, обаче едно време в средата на деведесетте, в България се издаваше едно списание наречено Авто Свят, което на практика беше преведен Auto Bild (…и хората, които се занимаваха с него разбираха повече от сегашните издатели/редактори на българските Auto Bild и Top Gear, ама това е друга тема). Та още помня в брой еди кой си от края на 1994-та като видях снимки на Aston Martin DB7. Какво ли съм разбирал тогава, обаче колата ме впечатли много с елегантността си и в общи линии ме запали по английската автомобилна промишленост, а от там години по късно ме вдъхнови да стана автомобилен инженер в Англия. Както и да е, пак се отклонявам, но DB9 е наследникът на DB7 и е също толкова елегантен (особено последният фейслифт).

7

DB9 е типично гран туризмо – бърз, с 2+2 места, мощен, елегантен, комфортен, абе идеален за дълги пътувания. В случая обаче, колкото и да ми се искаше да отпраша на пътешествие, пътуването ми започна и приключи твърде бързо и то на пистата, където Aston-a се чувства не на място.

8

Салонът определено ми допада повече от този в 911. Личи си, че принадлежи на една необикновена кола. За разлика от пластмасата в 911, централната конзола ме посреща с орех и метал, някак си е по-приятно. Обаче седалката е по-неудобна и на мен ми е трудно да си намеря подходяща позиция за седене. Видимостта също е занижена.

9

Макар да е GT аз все пак съм на писта и решавам да пусна шестстепенната автоматична скоростна кутия в ръчен режим и да сменям скоростите от перата зад волана. Имам на разположение 470к.с. и 600Nm, които би трябвало да ускорят тежащото около 1800 купе до 100км/ч за 4,8 секунди. Е, това ускорение нещо не го усетих. Привидно или не, 12 цилиндровият двигател с гигантска, според даунсайзинг стандартите, кубатура от 5900см2 вдига обороти бавно и изобщо не предразполага към „здраво ръчкане“. Това си е истинско GT, няма спор. Харесва ми характерния Aston Martin звук (още едно време като играх Need for Speed Hot Pursuit до побъркване, този звук ме радваше много), харесва ми комфортът, но пък спирачките не стават, поне не след 911 и като цяло колата се държи по-нервно в завои като усещането ми е, че има реална опасност задницата да замине нанякъде всеки един момент.

Големият Aston като цяло е това, което очаквах да бъде. Хареса ми, защото има собствен облик и се чувства различен. Надявам се да ми се отдаде възможност да го покарам и по обществените пътища, защото имам усещането, че там ще ми хареса повече.

Ferrari 360 Spider

Накрая един класически спортен автомобил с централно разположен осемцилиндров двигател, задно предаване и една от най-известните автомобилни емблеми на предния капак. Ferrari e марка, която неразривно е свързана с автомобилния спорт от създаването си и не прави компромиси по отношение на автомобилите си. 360 се появи през 1999 година и замести F355. Помня, че тогава го намирах за едно от по-грозните Ferrari-та и май мнението ми не се е променило особено. Визуално не харесвам нито него, нито наследника му F430. Добре, че при 458 Italia нещата си дойдоха на мястото.

4

И така от трите тествани автомобила, 360 безспорно е най-целенасочено изглеждащата машина и изглежда съвсем непригодна за ежедневна употреба. Двигателят е осемцилиндров „V“ образен с работен обем 3.6 литра, генериращ 400к.с. при 8500об/мин (тук споменавам и обороти, защото са високи, за разлика от DB9 и 911) и 373Nm. Мощността се предава на задните колела посредством шестстепенна електрохидравлична ръчна скоростна кутия (демек няма педал за съединителя). Ускорението в стандартната дисциплина 0-100км/ч отнема 4.6 секунди.

A90D2267

В салона на 360 няма изненади, виждал съм го на снимки безброй пъти. Всичко е семпло и просто, но за сметка на това покрито с кожа. Така и трябва да бъде, това е истински спортист. Седалката е удобна, позицията е идеална, дойде време да потегля. За разлика от останалите два автомобила, тук с газта трябва да се борави много внимателно, в противен случай автомобилът придърпва при потегляне и движение с ниска скорост. Но мен ниската скоростне ме интересува в случая и бързам да забия крак в земята и да изредя предавките. Ускорението е рязко, приятно и съпроводено от звука, който лично аз разпознавам, когато го чуя през три пресечки като Ferrari. Ужасяващо приятен когато си в колата (иначе не съм му страшен фен, защото отстрани предпочитам да слушам боботещи ‘осмаци’ тип AMG). Скоростната кутия е бавна, нерафинирана и ‘ритаща’… обаче това на мен ми харесва ужасно много, поне на пистата. Управлението е леко нервно, но сигурно. Мен 360 ме предразположи към най-бързо каране в сравнение с DB9 и 911 и също така ме зарадва най-много. Сякаш имах по-ниски очаквания, но въпреки това Ferrari доказа, че има причина да е това, което е като име (сори Lamborghini, просто Ferrari е от друга планета).

6

Заключение

Няма много какво да го мисля, от трите коли, които карах без замисляне казвам, че Ferarri 360 беше автомобилът, който е най-впечатляващ като усещане. Всичко в него ми хареса що се отнася до поведението му на пистата. Докато 911 и DB9 се държаха много по-нормално, някак като обикновени коли, то Ferrari-то беше нещо съвършено различно, а когато си на пистатa, за да се забавляваш, това е важното.

Цветан Илиев

IMG_3989

 

 

 

 

 

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s