Mercedes C200d – Тест

Компактен седан с дизайнерските линии на нарицателното име за луксозен седан през последните няколко десетилетия, S-Class, чудовищен четирилитров, осемцилиндров двигател развиващ 510к.с. и 700Nm въртящ момент, който е способен да изкърти новоположения асфалт по новопостроената магистрала бул. Александър Малинов в София за отрицателно време (1-2 камери за скорост там няма да са излишни), ускорение от 0 до 100км/ч за 4.0 секунди. Що е то? Mercedes AMG C63S разбира се.

Е да, ама днес няма да караме него… Днес сме на дизел и по-точно на 1.6 литровия дизел, разработен основно от Renault, който се вгражда в по-компактните модели на Mercedes. Тук впечатляващите данни не са свързани с мощността, а с разхода на гориво. Според официалните данни, седанът със седемстепенна автоматична скоростна кутия и задно предаване трябва да изразходва между 3.6л и 5.3л дизелово гориво на 100км път.

Дизайн:

DSC_0914

Mercedes са ми особено симпатични, защото за разлика от други немски компании обикновено имат гама, в която различните модели имат свое собствено излъчване и въпреки това могат безпроблемно да бъдат разпознати като Mercedes. C-class може би е моделът, който най-малко следва тази философия, защото наистина доста наподобява умален S-class. Поради тази причина компактният седан има подчертано елегантно-луксозен външен вид, освен ако не сте се спрели на AMG версия, където агресията доминира.

Като цяло външността е приятна като дори базовата версия, която карах изглежда много добре на пътя (все пак имаме опционални 17 инчови джанти и LED фарове). Очаквам C-class да остарява „достойно“ и да изглежда елегантно и след години.

DSC_0189

Интериор:

Трябва да си призная, че тук съм малко предубеден, тъй като дори и съдейки само по снимки, интериорът на C-Class ми е любим в класа. Защо е така? Харесва ми, че дизайнът му умело лавира между тежък лукс и симпла елегантност (с превес на второто), харесва ми широкият набор от опции за персонализация, особено що се отнася до декоративните елементи по таблото и ввратите – няколко вида гланциран или матов фурнир, стъклопласт, въглеродни нишки, алуминии и базовата имитация на пиано лак (която за разлика от базовите облиицовки при много други марки, хич не е лоша). Определено има по нещо за всеки вкус.

И все пак какво впечатление оставя салонът на Mercedes-a при пряк досег с него? Ами, отново положително. Всички материали са на отлично ниво, включително и тези, които не са съвсем близо до очите или пък ръцете на пътниците. Интересно е, че въпросните материали няма да те накарат да кажеш „Леле, тая гума сигурно е много скъпа“, но просто се усещат солидни, добре направени и не би си помислил, че е пестено от тях. Това е хубаво.

Друг плюс на салона е обемът на нишите за дребни предмети – джобовете във вратите са сред най-широките в класа, кутията под централния подлакътник също е голяма. И докато съм на темата с обема мога да похваля и пространството за пътниците на предния ред седалки – повече от достатъчно е. За сметка на това отзад е една идея по-тясно отколкото трябва, а седалките имат доста къса основа. Връщайки се на предния ред, няма как да не отбележа, че базовите седалки не са удобни. Липсва лумбална опора и като цяло нещо не е наред. Явно добавянето на някой от опционалните пакети за комфортни седалки е задължителен избор, когато кофигурирате C-класата си.

Иначе позицията на седене е много добра, ергономията също. Инфотейнмънт системата се управлява интуитивно, а „джойстикът“ на централната конзола е много приятен за работа със солидната си изработка и приятно „щракане“. Нещо, което изисква свикване, ако не сте карали Mercedes е работата с чистачките и автопилота. На кормилната колона има разположени три лостчета. Отдясно е скоростният лост (съвсем като при Trabant, но много удобно, пък и освобождава място на централната козола), отляво има комбинирано лостче за мигачи, дълги светлини и чистачки. Малко под него пък е лостчето за автопилота и ограничителя на скоростта. Ако човек не е свикнал с подобна конфигурация, със сигурност ще му е необходимо време. Ето аз на няколко пъти по време на теста вместо да си пусна автопилота, подадох мигач. Но свикнете ли, тази подредба е удобна – по времето когато се занимавах с разработката на Euro 6 двигателите за Sprinter и минавах хиляди километри с вановете, нито за миг не съм чувствал неудобство от въпросната конфигурация.

На пътя:

На пътя C200d е абсолютният стереотип за Mercedes – комфортен, спокоен и …леко „пенсионерски“.

Стандартното окачване, наречено Agility Control, залага на комфорта и изолацията от външния свят, като се справя с тази си задача наистина добре. Въпросното представлява пасивна система с активни елементи или обяснено малко по-кадърно – имаме амортисьор и пружина (което си е стандартната конфигурация), но характеристиките на амортисьора не са линейни и варират спрямо пътната настилка. Практически това означава по-меко окачване в диапазона +-1см, което осигурява увеличен комфорт и контакт с пътната настилка при леки неравности. По нашите пътища леки неравности не се намират лесно, но все пак мога да кажа, че Agility Control се справя много добре, що се отнася до комфорта. Минусът му е, сравнително големия наклон на каросерията в завои и като цяло, който обича да кара, а не да се вози или придвижва, е по-добре да се ориентира към опционалното спортно или въздушно Airmatic окачване.

DSC_0907

Мисля, че топ-качеството на C-Class на пътя е изолацията – шумът откъм настилката е силно редуциран, а същото важи и за аеродинамичните шумове. Да, при по-висока скорост се появяват характерните завихряния около а-колоните, но като цяло колата е изключително тиха и точно това е една от причините Mercedes-ът да се усеща така комфортен и спокоен.

Двигателят пък, както можете да се досетите, е прекалено слаб. Макар колата да е сравнително лека с теглото си от под тон и половина, малкият дизел не се справя добре с нея. Разбира се няма да имате проблеми с тръгването по светофарите, включването в движението или карането с висока скорост на магистралата, но няма и да изпитате удоволствие. Ако ще е дизел, то трябва да е поне C220d, ако ще е бензин поне C180. По-малките двигатели са компромис …освен ако не сте пенсионер.

DSC_0886

Седемстепенната скоростна кутия също сякаш с поостаряла или поне в комбинация с 1.6 литровия двигател изпада в ситуации, в които се чуди какво да направи, за да достави още малко мощност до задните колела. При по-заспало каране си работи прилично, така както сме свикнали да я виждаме.

Като цяло съм доволен от представянето на C-Class на пътя, особено като се абстрахирам от малкия двигател. Хубаво е, че все още има марки, които залагат на комфорта, защото всички масово станаха „големи спортисти“, а макар и аз да си падам по въпросните спортисти, е добре и хората, които държат на спокойното, ненатоварващо и комфортно пътуване, да имат избор (а и да не забравяме, че за останалите има AMG версии).

Заключение:

Mercedes C-class представлява един изключително завършен продукт. Всичко в него е добре премислено и внимателно направено. Личи си, че екипът, който е разработвал модела е бил огромен и всяко звено е било наясно със задачите и целта си. Може би единствената липса е „щипка чар“ накрая, защото в този си вид, C-class би бил по-скоро разумен, отколкото емоционален избор.

Това е зрял автомобил за зрели хора и все пак предполагам, че някъде в широката гама с безброй опции за индивидуализация, всеки би могъл да намери това, което търси – от пенсионера с неговия C200d, до психопата с неговият AMG C63s.

Цветан Илиев

Повече информация може да намерите на http://www.mercedes-benz.bg/

DSC_0890

6 comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s