Интериор:
Трябва да си призная, че тук съм малко предубеден, тъй като дори и съдейки само по снимки, интериорът на C-Class ми е любим в класа. Защо е така? Харесва ми, че дизайнът му умело лавира между тежък лукс и симпла елегантност (с превес на второто), харесва ми широкият набор от опции за персонализация, особено що се отнася до декоративните елементи по таблото и ввратите – няколко вида гланциран или матов фурнир, стъклопласт, въглеродни нишки, алуминии и базовата имитация на пиано лак (която за разлика от базовите облиицовки при много други марки, хич не е лоша). Определено има по нещо за всеки вкус.
И все пак какво впечатление оставя салонът на Mercedes-a при пряк досег с него? Ами, отново положително. Всички материали са на отлично ниво, включително и тези, които не са съвсем близо до очите или пък ръцете на пътниците. Интересно е, че въпросните материали няма да те накарат да кажеш „Леле, тая гума сигурно е много скъпа“, но просто се усещат солидни, добре направени и не би си помислил, че е пестено от тях. Това е хубаво.
Друг плюс на салона е обемът на нишите за дребни предмети – джобовете във вратите са сред най-широките в класа, кутията под централния подлакътник също е голяма. И докато съм на темата с обема мога да похваля и пространството за пътниците на предния ред седалки – повече от достатъчно е. За сметка на това отзад е една идея по-тясно отколкото трябва, а седалките имат доста къса основа. Връщайки се на предния ред, няма как да не отбележа, че базовите седалки не са удобни. Липсва лумбална опора и като цяло нещо не е наред. Явно добавянето на някой от опционалните пакети за комфортни седалки е задължителен избор, когато кофигурирате C-класата си.
Иначе позицията на седене е много добра, ергономията също. Инфотейнмънт системата се управлява интуитивно, а „джойстикът“ на централната конзола е много приятен за работа със солидната си изработка и приятно „щракане“. Нещо, което изисква свикване, ако не сте карали Mercedes е работата с чистачките и автопилота. На кормилната колона има разположени три лостчета. Отдясно е скоростният лост (съвсем като при Trabant, но много удобно, пък и освобождава място на централната козола), отляво има комбинирано лостче за мигачи, дълги светлини и чистачки. Малко под него пък е лостчето за автопилота и ограничителя на скоростта. Ако човек не е свикнал с подобна конфигурация, със сигурност ще му е необходимо време. Ето аз на няколко пъти по време на теста вместо да си пусна автопилота, подадох мигач. Но свикнете ли, тази подредба е удобна – по времето когато се занимавах с разработката на Euro 6 двигателите за Sprinter и минавах хиляди километри с вановете, нито за миг не съм чувствал неудобство от въпросната конфигурация.
Comments are closed.