Интериор

Отвътре положението е една идея по-скромно. Таблото на Ghibli е семпло, а бутоните са малко. Като дизайн според мен не е нещо особено, но изработката и материалите моментално създават луксозна обстановка. Това се дължи до голяма степен на конфигурацията на конкретната кола, която разполагаше с кожено табло и врати и таван от алкантара. Облицовните от негланцирано дърво (или както му казват “с отворени пори”) допълват атмосферата, която кара човек да се чувства по-специален, след като седне в колата.

Иначе от Maserati са се постарали да се харесат на по-конвенционалните потребители – това значи, че интериорът няма някакви особени странности или ергономични липси. Има си стандартния брой джобове, държачи за чаши, кутии и ниши, които все пак са малко по-тесни от нормалното… но пък ги има.

Като цяло отпред всичко е на ниво. Седалките са широки, удобни и с достатъчна странична опора. Колата, която карах имаше и вентилация (опция, която аз много ценя). Намерих си отлична позиция на седене без затруднения и управлението на всичко, което ми трябваше беше лесно.

Както може да се досетите големият екран на централната конзола управлява повечето функции на автомобила и се справя по-добре от очакваното. Не съм се интересувал кой е разработвал системата, но който и да е се е справил добре. Управлението на всичко е много лесно и все пак отстъпва малко спрямо това в новите модели на Volvo (XC90, S90, V90), но това определено не е проблем, а и за разлика от моделите на Volvo ми хареса,че за управлението на климатика има и хардуерни копчета.

Единствената стртанност, е разположението на бутона за запалване в ляво от волана. И нещо друго, което ме учуди е наличието на копче за регулиране на височината на фаровете… нямам съвършено никаква идея какво търсеше там при положение, че според сега действащото законодателство, коли с ксенонови фарове трябва да имат автоматично нивелиране на фаровете. Как от Maserati са получили хомологация в тази област си остава загадка за мен.

И преди да мина към задния ред, хвърлете един поглед на традиционния часовник на Maserati:

Задния ред седалки е слабото място в интериора на Ghibli. Това е така, защото седне ли човек там, изведнъж осъзнава, че изтегленото назад купе води както до красиви пропорции, така и до по-малко място в салона. Това място е орязано от пространството за краката отзад. Тук отново имаме големи, удобни седалки, но комбинирани с място за краката, колкото в много по-малък автомобил… например VW Golf или Volvo V40. Не, че няма да се поберете, но просто няма да се чувствате като в конкурент на Mercedes E-Class.

Leave a Reply