Споменаването на екзотична марка като Maserati и думата „разумен“ в едно изречение може и да звучи малко странно, но преди две години, италианците поеха именно по този път… поне донякъде и в техния си стил. Целта на промените, които започнаха през 2013 e да достигнат продажби от 50000 бройки годишно, което за сега не се е случило, макар да са близо. За целта през въпросната година освен ново Quattroporte, от Maserati ни зарадваха и с по-малък модел – Ghibli (а педесетте хиляди бройки ще ги достигнат съвсем скоро, тъй като през тази година на пазара излиза Levante – първото високопроходимо Maserati).
Ghibli бележи завръщането на Maserati в класа на луксозните седани тип BMW 5 Series, Mercedes E-Class и Jaguar XF, но по свой по-стилен начин съотвестващ по-скоро на Mercedes CLS, Audi A7 и BMW 6 Gran Coupe (което все пак е една идея по-пищно).
Моята първа среща с Ghibli бе в началото на 2013 година, малко преди световната премиера на модела, състояла се в Шанхай. Засякохме се на немска територия, тъй като работата по част от настройките на бензиновия вариант се извършваше в компанията, в която работех по това време. Прототипът, който беше при нас имаше тежка маскировка и в резултат на това не можах да видя много повече от основните линии и пропорции.
Съвсем скоро след тази среща Maserati пуснаха официалните снимки на модела, а моята реакция беше нещо подобно: „А, това ли е?!“ Някак си ми се стори доста по-обикновено на вид, отколкото очаквах – елегантни детайли, но нищо твърде особено.
Няколко месеца по-късно обаче, се озовах в хале номер шест на автосалона във Франкфурт. Там именно видях Ghibli за пръв път в пълния му блясък и моментално реших, че е кола, която ми харесва много. Около всички изложени експонати имаше голямо стълпотворение, което недвусмислено показваше, че „на живо“ Ghibli явно грабва вниманието, макар на снимки да изглежда малко по-скромен. Това е и причината единствените снимки, които аз успях да направя по време на изложението, да са на автомобила качен на оградена платформа.
Но нека оставим миналите истории настрана и да се завърнем в днешно време. Моделът, който от Ауто Италия ми предоставиха беше базовият вариант, т.е. този с дизелов двигател. Всъщност аз именно него исках да карам, защото този двигател вкарва доза разум в лудия свят на Maserati. В днешно време хората, които си купуват коли в ценовия диапазон 90000лв -140000лв, в повечето случаи са доста разумни и пресметливи (в България не важи съвсем). Поради тази причина за тях са важни „скучни неща“ като разход на гориво, обезценяване, данък и т.н. Та ако вие сте един такъв човек, който досега си е карал „петицата“ дизел, но изведнъж решите, че искате да сте малко по различни (или ви удари критическата възраст, но все пак се удържате да не си вземете жълто Porsche 911 Cabriolet), то тогава най-вероятно няма да хукнете да си купите Ghibli S с 400+ к.с., а нещо една идея по-близко до досегашния ви начин на живот. Е тъкмо там идва Ghibli Diesel – разумен избор за някой, който е решил, че иска да е малко по-неразумен.
