Спомням си, че когато бях дете, в средата на деветдесетте години, свързвах Renault основно с големите им модели 21 и Safrane, които тогава ми приличаха точно на големи, тежки кораби и си представях, че са ужасно удобни и интересни за дълъг път (защото тогава, ако си спомняте, до морето се стигаше за 6-7 часа – тегава работа, особено пък ако си скучаещо 7-8 годишно дете). Въпросните два модела бяха и последните големи модели на французите, които се срещаха често по улиците, защото след края на производството на Safrane, Renault направиха кратка пауза, след която решиха да опитат да предизвикат интерес в сегмента чрез смелия модел Vel Satis, който аз също намирах за интресен, но очевидно беше прекалено неконвенционален (дори малко извратен), за да се хареса на множеството купувачи. След неуспеха с Vel Satis от Renault решиха да направят друга грешка с пускането на пазара на Latitude – модел, създаден от дружеството Renault-Samsung, който ясно си спомням, че видях за пръв път някъде по бул. Сливница и си помислих „Я виж ти, Renault са направили много голям бюджетен автомобил!“. После се оказа, че моделът не бил бюджетен, но на мен съвсем искрено ми приличаше на голяма версия на Clio Symbol например.
И ето след два неуспеха, Renault най-после решиха да се върнат в класа на големите семейни седани с модел, който има какво да предложи и изглежда смело, но не изчанчено. Това е Talisman, с който се срещнах за пръв път миналата есен във Франкфурт и веднага ми грабна вниманието, а ето че няколко месеца по-късно ми се отвори възможност да го покарам и да видя дали и той ще ме впечатли като големите „кораби“ от миналото.
