Най-многовратият модел на MINI – тест на Cooper S Clubman

Когато най-практичният, и донякъде конвенционален модел, на дадена марка разполага с шест врати и четири чистачки на прозорците е нормално да се запитате – що за чудат производител е това. Отговорът е кратък и ясен – MINI. Марката, която, откакто попадна в ръцете на BMW, се развива повече от добре и междувременно създаде движение в автомобилния свят, в което се включиха редица производители – това на скъпите, модерни градски автомобили, използващи ретро закачки, за да се харесат на публиката.

DSC_2893

Типично по немски, от ръководстввото в BMW не се задоволиха само с класическите каросерии – триврат ‘хеч’ и кабриолет, а с годините добавиха редица модели и модификации, като например компактния „кросоувър“ Countryman, извратеният триврат джип-купе-хеч Paceman, както и съвременна версия на Traveller, която MINI нарекоха Clubman – модел с неизяснено приложение, една врата отляво, врата и половина отдясно и две врати за багажника. А да не забравяме и купето и роудстъра, които си останаха екзотики по пътищата.

Независимо от разширяването на гамата, смея да твърдя, че марката запази идентичността си. Всъщност аз доста уважавам BMW за начина, по който работят с брндовете, които купуват, защото се стараят да запазят същността и  духът им – нещо изключително ценно в днешно време (особено като имаме VAG групата, която често ни дава примери как се обезличава маркова идентичност).

И така MINI може би решиха, че са минали границата на здравия разум с предходния Clubman, защото второто поколение на модела изведнъж се оказа най-практичното MINI, както и най-голямото MINI, произвеждано някога.

Дизайн:

Най-противоречивият аспект на Clubman е неговият екстериорен дизайн – от една страна чувам мнения на хора, които много го харесват, от друга мнения на хора, които откровено не го харесват. Къде съм аз? Трудно ми е да отговоря – не харесвам това, че моделът е станал по-обикновен, но пък има детайли, които намирам за много атрактивни. Но пък не ми допада силуета на колата. След това поглеждам Clubman от някой специфичен ъгъл и си казвам „все пак изглежда супер“, правя снимка от същия този ъгъл, поглеждам си фотоапарата и си казвам „ужас“.

Все пак обективно погледнато, Clubman представлява компактно комби с лека загадка за нещо тип кросоувър в линиите му. Предницата залага на актуалния MINI дизайнерски език, но е осезаемо по-широка. Това, в комбинация с големият капак на двигателя, който редуцира броя фуги, създава специфично излъчване. Когато застана непосредствено пред колата и я погледна, ми се струва, че пред мен седи някакъв екзотичен „спортист“, Spyker C8 например.

DSC_2964

След това минавам отстрани, където ме посреща коренно различно излъчване. Личното ми мнение, е че в страничната линия на колата има нещо сбъркано и неподходящо за MINI – изглежда ми твърде опростена и прекалено кубична.

DSC_2953

Но поне, като погледна Clubman отзад, ми става явно, защо страничната линия е леко невзрачна – ами целият дизайнерски екип очевидно е работил по задната част на автомобила, за да създаде нещо наистина различно и, смея да твърдя, доста красиво по типичния MINI начин.

DSC_2959

Багажникът разполага с отличителната Clubman (и Traveller) двойна врата и много специфични задни светлини.

Интериор:

DSC_2897

И докато външният вид на колата предизвиква известни противоречия мисля, че интериорът ще спечели одобрението на повечето хора. Дизайнът е по-скоро впечатляващ с изключително много детайли, на които е обърнато специално внимание. Атмосферата напомня за луксозна, ръчна изработка от миналото, като това разбира се се дължи предимно на дизайна, защото материалите са по-скоро стандартни като за ценовата категория на Clubman.

Впечатление прави увеличеното пространство, на фона на стандартните MINI-та, като това се забелязва най-вече на втория ред, където относително комфортно могат да пътуват двама възрастни. Все пак задните седалки са малко къси и ниски, но това е съвсем нормално за кола с подобни размери. Колкото до практичността, салонът на Clubman предлага добро количество ниши, поставки за чаши и джобове, а джобовете във вратите са много широки. Освен това позицията на седене е отлична, ергономията е на много добро ниво, а инфотейнмънт системата има интуитивно управление и много приятен за работа джойстик.

DSC_2891

Както може да се очаква, от MINI са обърнали специално внимание на амбиентното осветление. В случая имаме възможно най-високото ниво, като това включва лайстни във вратите с осветление – на пръв поглед може и да изглежда малко прекалено, но в действителност е приятен елемент и допълва отлично атмосферата в колата. Тази част от осветлението, която на мен ми идва в повече, е светодиодният ринг около навигацията – малко ми напомня на неонова реклама от някое култово място по южното ни черноморие – Китен например.

И последно, държа да обърна специално внимание на бутона за стартиране на двигателя. Освен, ако не сте пилот на изтребител, кога последно сте виждали нещо подобно?

DSC_2941

На пътя:

Да си дойдем на думата – Clubman е автомобил за каране. Противно на очакванията ми, увеличеното междуосие и по-комфортното окачване, не са довели до негативни последствия в управлемостта и удоволствието от шофирането. Clubman се държи изключително стегнато на пътя, като преминава през завоите с почти незабележим наклон на каросерията и рязката смяна на посоките не е съпроводена, дори с минимално клатушкане. Това, което би могло да се приеме като проблем е недозавиването, което при шофиране близко до ръба на възможностите на колата, може да се появи по-рязко от очакваното и съответно да поизправите някой завой 🙂 От друга страна, който иска  да шофира на ръба на възможностите на колата е най-добре да си отдели един уикенд и да се разходи до пистата в Серес.

Както и да е, за основното шофиране избрах разнообразен маршрут, включващ първокласен път от София до Златица, където имах възможност за икономично шофиране, но и за активно оползотворяване на 192-те конски сили в няколкото изкачвания със завои. След това се насочих към Панагюрище по останките на нещо, което преди 20-25 години може би е приличало на път. Накрая завърших с магистрала Тракия от Пазарджик до София.

Започнах теста със спокойно, каране със скорост 100 км/ч, при което разходът на гориво бе 6,6л на 100км. Направи ми впечатление, че в колата достигат сравнително високи нива на шум откъм пътя (със зимни гуми), но натрапчиви аеродинамични шумове отсъстват, а и двигателят не се чува, тъй като на осма скорост при 100км/ч той работи с едва 1800об/мин.

При достигане на първите завои, след Саранци, включих спортния режим, оставяйки скоростната кутия в автоматичен режим, и „понастъпих“ Cooper-а. Е тогава вече доминиращият звук в купето стана двигателят, а като благодарение на някои трикове, които позволяват на малко количество неизгоряло гориво да попадне в изпускателната система, се постига драматичен ефект и пукот от ауспуха. Като цяло на подобен път колата носи много голямо удоволствие и макар 192к.с. и 280Nm въртящ момент да не звучат толкова много, са съвсем достатъчни на Cooper S. Между другото и субективното усещане при ускорение е, че колата е една идея по-бърза от заводските 7.6 секунди за ускорение от 0 до 100км/ч.

Смятам, че 4х4 версията, която MINI представиха наскоро може и да е по-подходяща за Clubman, тъй като вероятно ще елиминира недозавиването, за което споменах малко по-горе. Колкото до разхода на гориво след по-активното каране, бордовият компютър отчете 7.7л за 100км, от изхода на София до Панагюрище, което включваше малко икономично каране, малко повече силно неикономично шофиране и предимно „нормално“ каране.

На магистралата пък, Clubman показа по-зрял характер. Благодарение на по-широката следа и по-дългото междуосие, колата се усеща по-стабилна, а аеродинамичните шумове са силно намалени спрямо предходното поколение. Всъщност Clubman вече представлява автомобил, с който може да се изминават големи разстояние по магистралата без да се правят компромиси с комфорта. Може би единственият компромис тук бе разходът на гориво, който при средна скорост 139,8км/ч достигна 9.4л на 100км – който иска да пътува на магистрала и да пести, ще трябва да се насочи към дизеловите версии.

Проблемът на дизеловите варианти е, че те просто няма как да достигнат този Cooper S фактор, който носи бензиновият двигател с принудително пълнене, а няма как да предоставят подобен звук:

Заключение:

Clubman се е превърнал в модела на MINI, който предлага най-много срещу цената си и със сигурност е първенец в съотношението брой врати/цена. Моделът е загубил доста от чара на предходното поколение, но BMW е компания, която знае как да продава, да генерира приходи, но и да печели фенове.

Все пак Clubman си остава чистокръвно MINI със особеностите си и най-вече пътното поведение. Моделът ще допадне на хората, които винаги са искали MINI, но са намирали стандартните модели за твърде скъпи като за размера си. Ще допадне и на тези които харесват марката, но имат нужда от по-практична кола – ето например най-често срещаното превозно средство на паркинга на общежитието ми в Оксфорд беше точно стандартният, триврат MINI Cooper. Е именно тези хора сега ще имат нужда от нещо по-голямо, в което да могат да сложат някоя бебешка количка например (или 2-3 чифта ски в моя случай). Сега вече ще могат да го направят без затруднения и по-важното – без да се лишават от този „MINI fun“, с който са свикнали.

Цветан Илиев

За повече информация посетете http://www.mini.bg  – там ще намерите и един от най-добрите конфигуратори, налични в България в момента.

DSC_2804

Оценка:

Mini Clubman

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s