На пътя
Да си дойдем на думата – Clubman е автомобил за каране. Противно на очакванията ми, увеличеното междуосие и по-комфортното окачване, не са довели до негативни последствия в управлемостта и удоволствието от шофирането. Clubman се държи изключително стегнато на пътя, като преминава през завоите с почти незабележим наклон на каросерията и рязката смяна на посоките не е съпроводена, дори с минимално клатушкане. Това, което би могло да се приеме като проблем е недозавиването, което при шофиране близко до ръба на възможностите на колата, може да се появи по-рязко от очакваното и съответно да поизправите някой завой 🙂 От друга страна, който иска да шофира на ръба на възможностите на колата е най-добре да си отдели един уикенд и да се разходи до пистата в Серес.
Както и да е, за основното шофиране избрах разнообразен маршрут, включващ първокласен път от София до Златица, където имах възможност за икономично шофиране, но и за активно оползотворяване на 192-те конски сили в няколкото изкачвания със завои. След това се насочих към Панагюрище по останките на нещо, което преди 20-25 години може би е приличало на път. Накрая завърших с магистрала Тракия от Пазарджик до София.
Започнах теста със спокойно, каране със скорост 100 км/ч, при което разходът на гориво бе 6,6л на 100км. Направи ми впечатление, че в колата достигат сравнително високи нива на шум откъм пътя (със зимни гуми), но натрапчиви аеродинамични шумове отсъстват, а и двигателят не се чува, тъй като на осма скорост при 100км/ч той работи с едва 1800об/мин.
При достигане на първите завои, след Саранци, включих спортния режим, оставяйки скоростната кутия в автоматичен режим, и „понастъпих“ Cooper-а. Е тогава вече доминиращият звук в купето стана двигателят, а като благодарение на някои трикове, които позволяват на малко количество неизгоряло гориво да попадне в изпускателната система, се постига драматичен ефект и пукот от ауспуха. Като цяло на подобен път колата носи много голямо удоволствие и макар 192к.с. и 280Nm въртящ момент да не звучат толкова много, са съвсем достатъчни на Cooper S. Между другото и субективното усещане при ускорение е, че колата е една идея по-бърза от заводските 7.6 секунди за ускорение от 0 до 100км/ч.
Смятам, че 4х4 версията, която MINI представиха наскоро може и да е по-подходяща за Clubman, тъй като вероятно ще елиминира недозавиването, за което споменах малко по-горе. Колкото до разхода на гориво след по-активното каране, бордовият компютър отчете 7.7л за 100км, от изхода на София до Панагюрище, което включваше малко икономично каране, малко повече силно неикономично шофиране и предимно „нормално“ каране.
На магистралата пък, Clubman показа по-зрял характер. Благодарение на по-широката следа и по-дългото междуосие, колата се усеща по-стабилна, а аеродинамичните шумове са силно намалени спрямо предходното поколение. Всъщност Clubman вече представлява автомобил, с който може да се изминават големи разстояние по магистралата без да се правят компромиси с комфорта. Може би единственият компромис тук бе разходът на гориво, който при средна скорост 139,8км/ч достигна 9.4л на 100км – който иска да пътува на магистрала и да пести, ще трябва да се насочи към дизеловите версии.
Проблемът на дизеловите варианти е, че те просто няма как да достигнат този Cooper S фактор, който носи бензиновият двигател с принудително пълнене, а няма как да предоставят подобен звук:
