Когато най-практичният, и донякъде конвенционален модел, на дадена марка разполага с шест врати и четири чистачки на прозорците е нормално да се запитате – що за чудат производител е това. Отговорът е кратък и ясен – MINI. Марката, която, откакто попадна в ръцете на BMW, се развива повече от добре и междувременно създаде движение в автомобилния свят, в което се включиха редица производители – това на скъпите, модерни градски автомобили, използващи ретро закачки, за да се харесат на публиката.
Типично по немски, от ръководстввото в BMW не се задоволиха само с класическите каросерии – триврат ‘хеч’ и кабриолет, а с годините добавиха редица модели и модификации, като например компактния „кросоувър“ Countryman, извратеният триврат джип-купе-хеч Paceman, както и съвременна версия на Traveller, която MINI нарекоха Clubman – модел с неизяснено приложение, една врата отляво, врата и половина отдясно и две врати за багажника. А да не забравяме и купето и роудстъра, които си останаха екзотики по пътищата.
Независимо от разширяването на гамата, смея да твърдя, че марката запази идентичността си. Всъщност аз доста уважавам BMW за начина, по който работят с брндовете, които купуват, защото се стараят да запазят същността и духът им – нещо изключително ценно в днешно време (особено като имаме VAG групата, която често ни дава примери как се обезличава маркова идентичност).
И така MINI може би решиха, че са минали границата на здравия разум с предходния Clubman, защото второто поколение на модела изведнъж се оказа най-практичното MINI, както и най-голямото MINI, произвеждано някога.
