Alfa Romeo бе марка с подписана смъртна присъда – около началото на деведесетте години  всички модели на компанията преминаха на платформи на Fiat, смениха задното предаване с предно и поведоха Alfa Romeo към края ѝ с продажби, които се сринаха четирикратно меду 1990 и 2015г. Ще се запитате „какво пък толкова важно има в задвижването, нали продължиха да правят красиви коли?“ – е да, но Alfa Romeo е един от тези брандове с ореол около себе си, с изключително верни почитатели и с някакво значение за що годе всеки един човек, който е запален по автомобилите. Това означава, че начинът по който те карат да се чувстваш докато шофираш (или докато седиш край пътя в очакване на пътна помощ) е много важен.

И така след 25 години на падение, небето над Alfa като че ли започна да се изяснява благодарение на точните решения на управленяващите я, а именно да се завърнат на пазара с компактен седан с премиум претенции и класическо задно задвижване (както и със стилен кросоувър, който е абсолютно необходим, за да бъде спасен брандът). Автомобилът се нарича Giulia и е пряк наследник на 155, 156, 159 и най-вече на Alfa Romeo 75.

Дизайн:

В края на 2015г. видях част от Alfa Giulia на автомобилното изложение във Франкфурт. Не я видях цялата, защото беше плътно обградена от множество хора – мъже на които им течаха лигите и жени, които бяха готови да започнат да си мятат сутиените по нея. Да, Giulia е секси. Точка.

Автомобилът залага на класически пропорции в най добрия им вид – широка осанка, издължена предница и къса задна част, която обаче не е вирната в името на 50л по-голям багажник, а плавно се снишава, за да ни даде една лека и динамична форма. Честно казано цялостният дизайн на Giulia ми е много интересен, защото ако се фокусирам върху отделните му съставни елементи си казвам „нищо особено, даже ми се вижда грозновато“, но погледна ли крайния резултат и цялостното излъчване на колата, оставам запленен от нея.

Има и нещо друго. Аз не си падам  по бели автомобили, защото в 95% от случаите ми изглеждат евтино и невзрачно в сравнение със същата кола и някакъв цвят (ако ще сравняваме бяло Porsche 911 с червена Toyota Някаква, нещата се променят). Тук обаче цветът не само, че не ме дразни, а дори ми харесва, защото подчертава линиите и извивките на колата много добре. Освен това на разположение имам не каква да е Giulia, а версията Veloce, която има по-агресивни брони, заден дифузьор, черни гланцирани лайстни около прозорците, а в случая и опционални тонирани 19 инчови джанти. Резултатът е красив автомобил, който привлича вниманието и всъщност доведе до първия случай, в който ме заговарят докато чакам на червен светофар откакто се занимавам с Road Hunter и то не за да ме псуват или заплашват с побой (което се е случвало неколкократно по ориенталските ни улици изпълнени с близки родственици на павианите).

Интериор:

Доброто първо впечатление се прехвърля и вътре, където Giulia показва много приятен интериорен дизайн с добре балансирани класически, спортни и модерни елементи. Тестовата кола пък е конфигурирана стилно с кафявата кожа „тютюн“ и декоративни елементи от негланциран дъб. Определено много приятна комбинация, която подчертава предимствата на салона на колата. Нещо, което заслужава внимание е интеграцията на дисплея за информационно-развлекателната (инфотейнмънт) система. Той се слива с таблото и според мен интеграцията му е едно от най-добрите решения на пазара в момента. Друг плюс е пространството, което е на ниво и отпред и отзад (отзад типично за класа седалките са малко ниски).

Но нека се прехвърлим на не толкова позитивните страни на интериора. Първо това са нишите за дребен багаж. „Дребен“ е правилната дума, защото всички ниши до една са доста малки, като особено впечатление правят тесните джобове във вратите и особено тези отзад, които са сложени „колкото да не е без хич“. Колата показва италианския си характер тук, но поне багажникът с обема си от 480л е на съвсем добро ниво.

Нещо друго, което не ми хареса е качеството на материали и изработката. Не, със сигурност положението не е лошо, но е по-скоро посредствено, а си мисля, че трябваше да има малко повече напън в това отношение, за да могат да бъдат привлечени клиентите на „немското трио“. Откъм материали палитрата е доста широка, тъй като имаме мека, качествена кожа, включително с облицовано табло (в случая) и панели от дъб, но пък някои от бутоните, въздуховодите и части от таблото и вратите (които рядко са в директен досег с ръцете ви) са изработени от пластмаса, която определено няма да асоциирате с нещо скъпо. Самата изработка също е на средно ниво като особено около бутоните просто липсва усещане за солидност, което иначе би подхождало на колата. И така положението в никакъв случай не е лошо, но просто в този ценови клас би следвало да бъде по-добро.

Последното, което не допадна лично на моите естетически разбирания е скоростният лост. Честно казано ми прилича на джойстик за компютър . Добре, че Giulia разполага с пера за смяна на скоростите зад волана, които са близо до съвършенството.

На пътя:

Мисля да започна със заключението – нито един автомобил от този клас не предоставя толкова добро, остро и леко управление като Giulia!

Но да се върнем в началото. Колата, която ми бе предоставена за тест разполага с двулитров четирицилиндров двигател с принудително пълнене (турбо), генерира 280к.с. и 400Nm въртящ момент. Това в комбинация с осемстепенната автоматична скоростна кутия от ZF и задвижването на четирите колела Q4 успява да ускори автомобила от 0 до 100км/ч за 5.2 секунди и му позволява да развие максимална скорост 240км/ч, докато разходът на гориво би трябвало да се движи между 4.9 и 8.9 литра на 100км. В нормални условия задвижващи са задните колела, като при нужда до 60% от въртящия момент може да се прехвърли към предните.

И така една ранна понеделнишка сутрин се настаних в кафевите кожени седалки на Giulia и се приготвих за приятен старт на седмицата. Бързо и лесно си намерих удобна позиция на седене, тъй като всичко е поставено където трябва (педали, седалка, волан, което не винаги е гарантирано в Италиански автомобил), а и самите седалки са удобни и предлагат достатъчно широк диапазон от настройки. И така, понечих да запаля двигателя… Потърсих бутона за стартиране в дясно от кормилната колона. Не беше там. Огледах в ляво, но и там не беше. Може би е на централната конзола като при Volvo? Не. И така за срам попитах представителя от Ауто Италия, а за още по-голям срам се оказа, че въпросният ще ми „избоде очите“ с разположението си върху волана. Също като при Ferrari, си помислих аз и всъщност, много приятен детайл.

И така напуснах пределите на Ауто Италия и започнах опознаването си с Giulia в градска среда. Едно от първите неща, които забелязах бе изключителната прецизност на управлението, но реших да се фокусирам повече върху него като си „намеря завои“. Иначе автомобилът е съвсем на място в града – осемстепенната скоростна кутия сменя предавките неусетно, старт-стоп системата работи бързо и точно и управлението е леко и приятноо. Окачването пък е подчертано твърдо като неравностите из улиците в Дружба се усещат ясно, но освен ако нямате дископатия, не би трябвало да е проблем. Позитив е и това, че шумът откъм него е добре филтриран. Все пак Jaguar XE предлага по-добър комфорт в това отношение, въпреки също така твърдите си настройки. Mercedes C-Class пък е кралят на гладката возия в класа, но той си има друга аудитория. Нещо, което забелязах в града е малко неудобната работа с лостчето за мигачите – шансът да пуснете ляв мигач изключвайки десния е доста голям, но това разбира се няма да е проблем за бългаските потребители, които използват мигачи само по празници или когато карат почерпени „за да не привличат внимание“.

След кратка фотосесия край Overdrive, чиято сграда все още изглежда „много яко“, макар да е вече на десетина години, излязох на магистрала Тракия и натиснах педала за газта до долу. Да, Veloce определено е бърз седан, като ускорението е мощно, напористо и добре контролирано, т.е. колата просто потегля и не трябва да се борите с нея. За това спомага светкавичната скорост с която работи скоростната кутия и почти недоловимата турбо дупка под около 2500 об/мин. Може би точно поради тази плавност, с която се случват нещата на правата ми се струва, че 5.2 секунди в дисциплината 0-100км/ч са малко оптимистични. Субективното усещане е за нещо по-близко до шестте секунди. А иначе при магистрална скорост колата се държи съвсем предвидимо – двигателят (след като успокоите десния крак) работи тихо, а основният шум идва откъм колелата, където едни по-малки джанти биха помогнали, и откъм А-колоните където завихрянията започват да се чувят ясно при около 120км/ч. Като цяло откъм шум нивото е средно като за класа.

И така дойде време за най-интересното – завоите. Тъй като времето този път ми беше ограничено, сметнах, че е най-добре да хвана добре познатия път до Паничище, който предлага сравнително бързи завои с добра видимост около Железница, след това малко разбит второкласен път за проба на икономията (Самоков-Дупница) и накрая сериозно планинско изкачване със серпентини до лифта за Седемте рилски езера. След напускане на населените места по пътя реших да мина в спортен режим. Автомобилът разполага с така нареченият DNA превключвател, но като го въртите на таблото просто се показва надпис D, N или A без никаква информация кое, какво значи. Така де, очевидно D е dynamic, а и червения цвят на графиката го показва, но за N и A? N – нормален,  A – автоматичен? Определено би могло да е по-ясно написано. Както и да е, изборът за мен бе ясен, минах и на ръчен режим на скоростите и потеглих с много газ през завоите по празния по това време път. Тук усетих и най-голямото предимство на Alfa Romeo Giulia, като в това отношение тя е безспорен победител в този клас – управлението.

• 

• 

Колата се подчинява светкавично на командите, управлението е изключително бързо и директно, но и там има един проблем и той се нарича електрическо серво управление – просто воланът е прекалено лек във всяка ситуация. Дори едно програмирано прогресивно „втвърдяване“ би помогнало доста за по-естественото усещане. Независимо от това, управлението в изпълнения със завои път е страшно удоволствие. Колата се държи неутрално, здраво стъпила на пътя каквото и да правя, а дозирането на спирачното усилие е много лесно и интуитивно. Само не ми е ясно, защо от Alfa са решили да сложат границата при която аварийните светлини се включват при рязко спиране, толкова ниско – резултатът е, че при почти всеки завой мигачите ми мигаха, а острани трябва да съм приличал на пълен идиот (добре, че нямаше кой да ме гледа освен катеричките и зайците край пътя). Но като цяло по тези завои Giulia се усеща в свои води и шасито е толкова съвършено, че прави колата да се чувства поне 200кг по-лека, отколкото в действителност е. Страхотно!

Всъщност откъм тегло тя действително е най лека в класа си – 110кг по-малко от „дебелакът“ BMW 330i xDrive, 65кг по-малко от Jaguar XE 25t AWD. Mercedes нямат сходен модел, но най-близкият като концепция е C200 4Matic (четирицилиндров двигател с турбина, 4х4 задвижване, автоматични скорости), който тежи само 15кг повече от Giulia… но пък има 100к.с. по-малко. В тази отсечка забелязах и нещо друго – взе да ми става горещо, а причината е, че климатроникът работи както си иска. Прочетох и други мнения на хора, които смятат, че температурата на дисплея му не отговаря на истината, та Alfa не е зле да направят нещо по въпроса – възможно е да е въпрос на простичка настройка на софтуера.

Чак в серпентините над Сапарева баня успях да изкарам Giulia от равновесие с леко недозавиване, което с правилна работа с педалите лесно се превръщаше в презавиване. Изобщо доста за позабавлявах нагоре, докато в един момент не достигнах до пресен сняг с коловози (а да, колата бе с летни гуми). Аз естествено не се отказах а внимателно продължих нагоре,докато в един момент не си казах „какво пък“, включих спортният режим и с „газ до дупка“ продължих да се катеря и да влизам в някои от завоите не съвсем с фаровете напред. А да… независимо от това в крайна сметка успях да върна колата в Ауто Италия цяла и непокътната!

• 

• 

• 

Заключение:

Доволен съм. Първата Alfa, която някога карах е „истинска“ Alfa, а не Fiat със спортна риза. Впечатлен ли съм? Да и това въпреки високите ми очаквания. Ок, в доста отношения Giulia е около, дори под средното ниво в класа, но за сметка на това блести в други.

Резултатът е кола, която можеш да обичаш от първата си среща с нея. Да BMW 3 цялостно е по-добър и балансиран автомобил, Mercedes C-Class е много по-комфортен, Audi A4 сигурно също има с какво да се похвали (може би качествен интериор?), но не знам, защото Porsche BG не са сигурни в качествата му и не ми го дават, Lexus IS пък може да се похвали с вида си на тунингована прахосмукачка. Infiniti Q50 дава добре направена, високотехнологична алтернатива. Jaguar XE пък предлага по малко от най-доброто във всяко отношение, плюс изключителен стил  и е кола, която харесвам много.

Но Giulia? Нея я обичам и ако сега тръгна да си купувам седан до 90-100 хил. Лева ще се спра на нея! (а да, има си и гаранция от 5 години, макар с ограничен до 200000км пробег).

Цветан Илиев

Оценка:

Повече информация може да намерите на http://www.alfaromeo.bg