На пътя
Двигателят. Няма откъде другаде да започна. Колата, която карах разполагаше с осемцилиндровия, V-образен атмосферен двигател. Работният му обем е 4950куб.см, максималната мощност 418к.с., а пиковият въртящ момент 530Nm. Скоростната кутия е поостаряла шестстепенна автоматична, която е разработена от ZF и след това доработена и сглобявана от Ford. В тази конфигурация Mustang ускорява от нула до 100 км/ч за скромните 4,8 секунди и има електронно ограничена на 250км/ч скорост. Звучи прилично, а?
Една съботна сутрин се озовах в мощния кабриолет, стартирах двигателя и потеглих за Кюстендил да си купя домати. Първото ми ясно впечатление дойде разбира се от „осмакът“. Звукът на един такъв голям двигател е просто несравним и придава огромно удоволствие от движението дори скоростта да е ниска. Тембърът в случая е толкова басов, та чак камерата ми не успя да го запише както трябва поради свръх-ниските честоти (видеото е малко по-надолу). И така в компанията на близо 420-те „коня“ лека-полека се запътих към изхода на София.
В момента, в който стъпих на магистрала Люлин най-после настъпих газта в пода и с много рев, колата пъргаво потегли. Както може да се очаква и тук положението с ускорението бе сходно с това, което изпитах в Mercedes SL500 в края на миналото лято – до определена скорост системата за сцепление не позволява на цялата мощност да достигне до колелата, докато в един момент не се залепите за седалката, след като гумите намерят достатъчно сцепление с пътя. И така до… 140км/ч. Защото Мото Пфое са решили, че е по-безопасно да ограничат скоростта на тестовата кола. Тъжно 🙁
Без особен избор сложих автопилота на 140км/ч и си продължих по пътя. Нещо, което не очаквах бе добрата изолация на шумовете откъм гюрука (пътувах с вдигнат покрив). Не ми направи впечатление да има някакви осезаеми завихряния над рамката на челния прозорец, а това е нещо очаквано и често срещано при автомобилите със сваляем покрив, независимо дали става дума за гюрук или твърд покрив. По отношение на шума имаме средни нива откъм пътя и а-колоните, но като цяло положението е по-добро от очакваното и съответно Mustang безпроблемно може да се полза и за дълги пътешествия… които ще са белязани от множество спирки, тъй като при пълен резервоар бордовия компютър показва, че имаме гориво за около 400км. Така е, голямата кубатура си идва с последствията, но и идва с този звук:
След като слязох от магистралата отбих и най-после отворих покрива, като въпросният е почти напълно електрически – изисква се само да отворите ръчно ключалката при предния прозорец. Тук и започва истинското удоволствие, тъй като „осмакът“ се чува още по-ясно, а и шофирането на открит автомобил сред природата определено има своя чар. Поради липса на „дефлектор“ обаче, завихрянията в салона са доста сериозни, та приятната скорост за движение при това положение е около 80км/ч.
Въпреки това, както може да предположите аз не си останах с осемдесетте и след като обиколих Кюстендил надлъж и нашир потеглих към Осоговската планина с доста газ. Тръгнете ли да карате бързо, Mustang-ът става направо страшен. Поведението на колата е предвидливо, но високата мощност определено изисква пълна концентрация и мозък в главата, ако не искате да свършите в някоя канавка или дърво, защото задницата тръгва да изпреварва предницата при всяко по-рязко натискане на газта в завой. Всъщност много увлекателно занимание и добре, че колата не е моя, защото иначе ще ми се налага да сменям гуми на всеки 5000 км.
Двигателят вдига обороти много бързо и послушно и като цяло е отзивчив и предоставя предостатъчно мощност във всеки един момент. Скоростната кутия обаче се бави малко повече от необходимото и лично аз бих предпочел варианта с шестстепенни ръчни скорости. „Автоматикът“ се вписва в облика на Mustang отлично, но просто не е достатъчно добър за ентусиазирано шофиране. Управлението пък е достатъчно бързо и прецизно като в общи линии това, което се случва е това, което очаквате от спортен автомобил. Все пак не бих отказал една идея по-добра обратна връзка, но като цяло съм съвсем доволен.
В крайна сметка прекарах времето си с „американеца“ много приятно и колата остави положително впечатление и силни емоции у мен, въпреки че като цяло не бих се нарекъл почитател на американските автомобили от този тип. Всъщност съм по-любопитен как се справя малкия двигател във версия купе. При такава конфигурация колата е със 150кг по-лека и съответно мисля, че ще се доближава доста повече до това, което аз като един типичен европеец съм свикнал да шофирам. А и нека бъдем честни – колко пък да е „малък“ двигател с 314к.с., който осигурява 5.8секунди ускорение до 100км/ч?
