На пътя
Автомобилът, който карах, разполага с двигател, който не може да си купите. Ами така де, междувременно от Land Rover направиха лека модернизация и към днешна дата предлагат модела с два дизелови двигателя – четирицилиндров двулитров с 240 к.с. (SD4) и по-подходящия шестцилиндров трилитров с 306 к.с. (SDV6).
Тестовият автомобил обаче разполагаше с друга версия на въпросния „шестак“, която вече не се продава – така наречената TDV6, която разполага с 258 к.с. и щедър въртящ момент от 600 Nm.
Но преди да попадна в зимната приказка, която споменах, денят ми започна другояче. Всъщност посетих за пръв път новия търговскосервизен комплекс на Мото Пфое, който физически отделя британците Jaguar и Land Rover от по-достъпните марки Ford и Volvo, които си остават на бул. Сливница. Там пък присъствах на появата на новото поколение на най-малкия Range Rover – Evoque. И така, потопил се в атмосферата на Land Rover, продължих деня си поемайки с голямото Discovery към най-неподходящото за него място – центъра на София.
Именно там осъзнах, колко голям е всъщност автомобила. Поради височината му видимостта в непосредствена близост до колата е затруднена, което налага доста внимателно шофиране. За сметка на това познатата доминираща позиция на седене високо над всички останали позволява да гледате 20 коли напред в задръстването. И макар автомобилът да е съвършено неподходящ за шофиране в града, то тук именно проличават някои от важните му качества. На първо място това е комфортът. Обикаляйки града се чувствах не по-различно, отколкото в Range Rover Sport – двигателят е рафиниран и много добре изолиран, шумът откъм пътя е минимален, външните шумове от забързаното ежедневие също достигат до мен приятно приглушено, а въздушното окачване ме кара да си мисля, че улиците ни не са в чак толкова лошо състояние (чиста заблуда: след като се качих отново в Clubman-а си, изгубих три пломби, докато се прибера вкъщи). И така още в градска среда предусетих, какво ме очаква на следващия ден, когато потегля на път – комфорт.
И изобщо не се излъгах. В един побелял ден се отправих към Рила. Тук вече успях да усетя целия чар на Discovery като автомобил за дълги пътешествия. Двигателят продължи да ме радва с рафинираната си работа, но какво друго можем да очакваме от „шестак“? Точно затова си мисля, че четирицилиндровият дизел е абсолютен компромис и който може да си позволи с 10 000лв по-високата цена на SDV6 и съответно по-високите разходи за обслужване трябва да се насочи към него, без да се замисля. Та шестцилиндровият дизел е еластичен, като мощността му е бързодостъпна, разбира се и благодарение на осемстепенната скоростна кутия, която работи много приятно и неусетно.
Но не си мислете, че Discovery е ракета. Благодарение на алуминиевата конструкция и самоносещата каросерия Discovery 5 е с над 250 килограма по-лек от предшественика си, но независимо от това с маса от 2300 кг той си остава един от „дебелаците“ на пътя. Съответно динамиката му е умерена. Официалните данни за версията, която тествах показват ускорение от място до 100 км/ч за 8.1 секунди. Аз засякох 8.17 секунди, което е съвсем близо. По-мощният SDV6 с неговите 306 к.с. се справя в тази дисциплина за 7.5 секунди. Така де, лично на мен динамиката ми се стори прилична и достатъчна за ежедневието.
И така докато разсъждавах над това, колко много ми допада спокойствието и комфортът, с които Land Rover-ът ме обгрижва, зърнах познат черен път (в случая бял път) и веднага се отконих по него. Смених режима на окачването в „off road“, с което увеличих пътния просвет до 28 см (доста, а?), включих бавните скорости, използвайки селектора на Terrain Response системата влязох в решим, подходящ за снежната покривка и потеглих напред. Склоновете, които преодолях, дълбокият неотъпкан сняг и лепкавата кал бяха страхотно изживяване. Автомобилът надмина бездруго високите ми очаквания, а бидейки неопитен извън пътя бях подчертано предпазлив. Тоест какви са реалните възможности на Discovery 5 ми е трудно да си представя. Във всеки случай геометрията, пътният просвет, артикулацията на окачването и дългогодишният опит на Land Rover в създаването на подобни машини си казва думата.
След като доволен от стореното се завърнах на пътя, продължих пътуването си с умерена скорост, при която „англичанинът“ гори около 7.5-8.5 л дизел на 100 км. Учудващо е как кола, която е толкова компетентна извън пътя, се справя съвсем прилично и на него. Факт е, че килограмите му личат и инерционните сили, които усещам в завои, са сериозни. Наклонът на каросерията също е значителен, което изключва възможността за твърде динамично придвижване, но при нормално движение всичко е на ниво, а управлението е доста приятно, макар да е далеч от увлекателно. Но фокусът тук остава комфортът и там Discovery е отличник, немного по-различен от изискания Range Rover.
