На пътя
На нашия пазар QX60 стъпва с един двигател. Този един двигател ме кара да си мисля, че автомобилът никога не е замислян като модел за Европа и че по план мястото му е в Северна Америка и в Русия – 3.5 литров, шестцилиндров, атмосферен, бензинов. В някои апликации мощността на въпросния двигател достига до над 300 к.с., но в случая с QX60 имаме дефорсирана версия, която разполага с 262 к.с. и 334 Nm въртящ момент. Мощността пък достига до четирите колела през нетипична скоростна кутия – безстепенна или, както е позната у нас – вариатор. В резултат динамиката на автомобила е умерена – 8.4 секунди отнема ускорението от място до 100 км/ч, а максималната скорост е 190 км/ч.
Всъщност допреди да се кача в QX60 не бях карал автомобил с вариатор и в момента, в който се настаних в просторното купе на кросоувъра, и след доста търсене намерих бутона за отоплението на волана (беше си студен ден), насочих мислите си именно към вариатора. Запалих двгателя, който се пробуди с приятно, балансирано изръмжаване и потеглих.
Първи впечатления – вариаторът не ме дразни. Работи изключително като класически „автоматик“ най-вече, защото е настроен да симулира някаква смяна на предавките, т.е. да прави по-рязка смяна на предавателните числа. Забелязах, че в дадени моменти, най-вече при много леко боравене с педала на газта си работи като типичен вариатор, но пак, противно на очакванията ми, не ме подразни. А да работи като типичен вариатор, означава, че колата ускорява, но оборотите не се вдигат, а си седят „закотвени“ на, например, 2000.
И докато аз си мислех за вариатора, двигателят достигна работната си температура, а някакъв светофар ме спря – отлична възможност да забия педала на газта в пода и да видим как „шестакът“ се справя с около 2100-те килограма на кросоувъра. Зелено, газ и… QX60 тръгва много пъргаво и без замисляне напред. Стартът на над петметровия автомобил е подчертано бърз, но пък скоро излязох извън пределите на града и осъзнах, че над 60-70км/ч тази пъргавина се стопява. Не напразно ускорението до 100 км/ч отнема 8.4 секунди, което според мен е една идея по-бавно от това, което би подхождало на автомобила, спрямо кубатурата на двигателя, броя цилиндри, а и разхода на гориво. Но, ако е утеха, „шестакът“ има страхотен тембър.
И така след излизането ми от града потеглих към язовир Искър, Самоков и крайната цел – докъдето след Говедарци стигна. Тук автомобилът показа силните страни, но и слабостите си. Окачването предоставя като цяло добър комфорт, но определено отстъпва на Discovery и изолацията от пътя, която се усеща при него. Освен това опитате ли се да шофирате по-бързо из изпълнения със завои път, наклонът на каросерията става осезаем – още една „американска“ черта на QX60 – завоите не са му сила. А иначе управлението му е приятно и връзката с пътя, макар потисната и осъществима чрез непривично голям волан, е там. Като цяло автомобилът е приятен за пътуване, но определено има някои пропуски в комфорта и обезшумяването (въпреки ламинираните странични прозорци).
Разходът на гориво до Самоков пък се оказа точно като по каталог – комбиниран 10.7 л бензин за 100 км (икономично шофиране). Аз пък съм раздвоен. От една страна съм впечатлен от това, че разходът съвпада с каталожните данни, а под 11 л на 100 км за атмосферен „шестак“ с подобна кубатура, който задвижва „чудовище“ с дължина над пет метра, хич не е зле. От друга страна обаче, нещо в мен крещи, че това задвижване е остаряло и разходът е прекалено висок като за динамиката на колата и веднага се сещам за конкуренцията – Lexus RX450hL също е седемместен, петметров кросоувър, разполага с бензинов 3.5 литров V6, но пък има и хибридна система, в резултат на което каталожният му комбиниран разход на гориво е едва 6 литра за 100 км, а ускорението до 100 км/ч отнема 0.4 секунди по-малко, спрямо QX60.
Това, което несъмнено ми направи добро впечатление при шофирането на Infiniti-то, е широкият набор от активни помощници, които се справят много добре и не сгрешиха нито веднъж за двудневната ми среща с QX60. Това, че могат да се включат или изключат с удобен бутон от волана също е плюс, тъй като дава лесна свобода на избора в зависимост от пътя и моментното настроени на водача.
Не на последно място останах впечатлен от стабилността на автомобила в зимни условия и добрата работа на 4х4 системата. Не се заблуждавайте, това си е кросоувър и със сигурност не става за офроуд приключения, но тежките условия на пътя не са никакъв проблем (стига да не сте забравили да смените летните гуми със зимни).
