На пътя:

Една не твърде ранна сутрин, натъпкахме ски оборудване за трима и половина души (и половина, защото аз без вторите си ски не тръгвам), съпътсващия багаж и самите трима човека в голямото комби и потеглихме на запад. Колата, с която щяхме да изминем 2800 км в рамките на десет дни, бе оборудвана с добре познатия двулитров дизелов двигател във вариант със 190к.с. Задвижването е на четирите колела и се осъществява през малко старомодна шестепенна автоматизирана скоростна кутия с два съединителя DSG (към днешна дата този вариант се комбинира със седемстепенна DSG).  Ускорението от 0 до 100км отнема точно 8 секунди, максималната скорост е 214км/ч, а разходът на гориво според VW е 6.5л на 100км, но пък на VW кой ли им вярва 😉

И така малко по-късно вече се намираме на магистралата за Белград, аз карам със 130км/ч и започвам да опознавам колата. Впечатленията ми са смесени – харесва ми окачването – балансирано и предоставя добра комбинация от комфорт и стабилност. Харесва ми и работата на двигателя – подчертано „недизелова“, тоест TDI-то работи тихо и ненатрапчиво.

Има обаче и един проблем, който за мен е значим – колата е шумна. И не става дума за свистенето на вятъра около А-колоните, което е нормално. Говоря за шума откъм пътя, който определено е доста повече, отколкото подхожда на кола в този клас. На мен ми напомня на нещо от Golf-класа, а това не е добре.

Но да се върнем на позитивното – хареса ми възможността за свързване на три телефона с инфотейнмънт системата едновременно. Може би в някои ситуации ще ви се стори излишно, но тъкмо тъкмо в този дълъг ден опцията беше на място, защото позволяваше бърза и лесна смяна на източника на музика.

По-интересната част от пътя, разбира се, дойде към края на ден втори – намирам се в Австрия, давам десен мигач, излизам от магистралата и се набивам в най-тесните, криви и стръмни пътища, които можем да намерим в Европа. Супер!

Добре де, ясно е, че няма да карам като невидял, просто защото се намирам в семейно комби дизел, багажът прелива към задната седалка и няколко истински бързи завоя ще го пръснат из цялото купе, а и не искам на никого да му призлява, все пак сме трима.

Независимо от това безлюдният път ме радва – тук мога да усетя управлението на колата, интересно е, а и гледките са страхотни… поне докато не падна мрак, защото и този момент дойде. Точно тогава отбелязвам друг плюс в Passat и това са отличните фарове – в случая изцяло светодиодни (опция за 2800лв) и адаптивни.

Тук най-сетне мога да обърна внимание и на управлението и смея да твърдя, че Passat се справя доста добре. Колата се усеща по-малка и лека, отколкото е, а освен това управлението е по-скоро директно с добра връзка с пътя. Донякъде отстъпва на Renault Talisman например, но определено е по-увлекателно от Ford Mondeo. Не го очаквах.

Тук обаче, скоростната кутия показва някои от недостатъците си. На моменти преминаването на по-ниска скорост е наистина грубо, с доста сериозен „тласък“, но пък при равномерно ускорение преминаването на по-висока предавка е светкавично – плюсът на двата съединителя.

Може да попитате дали VW послъгаха за разхода? Ами май не, среден разход дори под 6.5л за 100 км е постижим. Ако решите да сте икономични извън магистралата пък, без много трудности се стига и до под 5л.