През деведесетте години на миналия век Subaru и Volvo ни показаха какво е истински мултифункционален автомобил, който съчетава плюсовете на семейното комби и на високопроходимите автомобили, избягвайки характерните им слабости. Лека-полека тази концепция доби популярност и днес подобни автомобили се предлагат от все повече производители.

Какво става, когато съчетаем тази гениална, според мен, концепция с един от най-популярните комби-модели на европейския пазар? Сядам във Volkswagen Passat Alltrack и потеглям за Алпите, за да разбера повече.

Дизайн:

От край време намирам моделите на VW за скучни, що се отнася до дизайн. Passat Alltrack не прави изключение, макар да трябва да призная, че или остарявам, или все пак настоящото поколение Passat има известен напредък в това отношение.

Това, което ми допада, е оформлението на предницата, което вече е далеч по-характерно спрямо предходните поколения на модела, макар и все още да залага на по-скоро семпъл и прагматичен дизайн. Отместите ли поглед от тази част на колата, следват форми, които не са се променяли осезаемо от десетилетия насам – имаме абсолютно класически силует и пропорции на голямо комби. Лошо ли е това? Ами въпрос на вкус и разбирания. Едно е сигурно и то е, че подобна форма на купето е необходима, за да се осигури цялото това пространство, което предоставя автомобилът.

Що се отнася конкретно до Alltrack, то разликите спрямо обикновеното комби Variant се свеждат до повишаване на пътния просвет с 2,9см до 17,4см и вкарването на малко SUV стилистика под формата на уширения на калниците и праговете, декоративни предпазни елементи. Има и други дребни разлики в предрадиаторната решетка, страничните огледала в матиран хром, някоя емблема Alltrack тук-там и други.

Резултатът всъщност е доста добър, защото всички тези неща добавят повече характер в дизайна на Passat.

Накрая искам да обърна внимание на единствения стилистичен елемент, който истински не ми харесва в Passat Alltrack. Това са фалшивите накрайници на изпускателната система – хром, а вътре е черна пластмаса. На горната снимка дори се вижда, как се подават двете истински тръби на ауспуха вляво. Знам, че VW не са единствените, които правят този евтин трик, но лично аз го намирам за излишен кич.

Интериор:

Влезете ли в Passat, осъзнавате, защо този автомобил е толкова популярен. Това е пространството, а много хора се впечатляват и имат нужда именно от него. Мястото и отпред, и отзад в автомобила е разточително, а с обем от 639л багажникът не остава по-назад. Тук като цяло отново имаме превес на практичността – огромни джобове във вратите и на двата реда седалки, големи поставки за чаши/бутилки и дизайн, който граничи със скуката. Виждам само един елемент, който намирам за интересен – визуалната връзка между въздуховодите за пасажера отпред. Детайл, познат и от гамата на Audi.

Колкото до изработката, всичко изглежда солидно и добре сглобено. Аз обаче имам проблем с използваните материали. Намирам прекалено много твърда пластмаса, включително на места, които попадат често под пръстите ви. Това, което ми направи най-лошо впечатление, са инструментите за работа с климатика – наистина кофти пластмаса, с неприятна текстура и просто се усещат истински евтини, като това важи дори за начина, по който се въртят.

Имам и други забележки – бутоните за управление на инфотейнмънт системата и на автопилота на волана са малки, неудобни и работата с тях е неинтуитивна. Това е доста неприятно, при все че самата информационно-развлекателна система е добра (с изключение на качеството на звука) и работата с нея е лесна, стига да не използвате въпросните бутони.

Като цяло очаквах повече от интериора на Passat Alltrack, но поне що се отнася до оползотворяване на пространството, автомобилът е първенец.

На пътя:

Една не твърде ранна сутрин, натъпкахме ски оборудване за трима и половина души (и половина, защото аз без вторите си ски не тръгвам), съпътсващия багаж и самите трима човека в голямото комби и потеглихме на запад. Колата, с която щяхме да изминем 2800 км в рамките на десет дни, бе оборудвана с добре познатия двулитров дизелов двигател във вариант със 190к.с. Задвижването е на четирите колела и се осъществява през малко старомодна шестепенна автоматизирана скоростна кутия с два съединителя DSG (към днешна дата този вариант се комбинира със седемстепенна DSG).  Ускорението от 0 до 100км отнема точно 8 секунди, максималната скорост е 214км/ч, а разходът на гориво според VW е 6.5л на 100км, но пък на VW кой ли им вярва 😉

И така малко по-късно вече се намираме на магистралата за Белград, аз карам със 130км/ч и започвам да опознавам колата. Впечатленията ми са смесени – харесва ми окачването – балансирано и предоставя добра комбинация от комфорт и стабилност. Харесва ми и работата на двигателя – подчертано „недизелова“, тоест TDI-то работи тихо и ненатрапчиво.

Има обаче и един проблем, който за мен е значим – колата е шумна. И не става дума за свистенето на вятъра около А-колоните, което е нормално. Говоря за шума откъм пътя, който определено е доста повече, отколкото подхожда на кола в този клас. На мен ми напомня на нещо от Golf-класа, а това не е добре.

Но да се върнем на позитивното – хареса ми възможността за свързване на три телефона с инфотейнмънт системата едновременно. Може би в някои ситуации ще ви се стори излишно, но тъкмо тъкмо в този дълъг ден опцията беше на място, защото позволяваше бърза и лесна смяна на източника на музика.

По-интересната част от пътя, разбира се, дойде към края на ден втори – намирам се в Австрия, давам десен мигач, излизам от магистралата и се набивам в най-тесните, криви и стръмни пътища, които можем да намерим в Европа. Супер!

Добре де, ясно е, че няма да карам като невидял, просто защото се намирам в семейно комби дизел, багажът прелива към задната седалка и няколко истински бързи завоя ще го пръснат из цялото купе, а и не искам на никого да му призлява, все пак сме трима.

Независимо от това безлюдният път ме радва – тук мога да усетя управлението на колата, интересно е, а и гледките са страхотни… поне докато не падна мрак, защото и този момент дойде. Точно тогава отбелязвам друг плюс в Passat и това са отличните фарове – в случая изцяло светодиодни (опция за 2800лв) и адаптивни.

Тук най-сетне мога да обърна внимание и на управлението и смея да твърдя, че Passat се справя доста добре. Колата се усеща по-малка и лека, отколкото е, а освен това управлението е по-скоро директно с добра връзка с пътя. Донякъде отстъпва на Renault Talisman например, но определено е по-увлекателно от Ford Mondeo. Не го очаквах.

Тук обаче, скоростната кутия показва някои от недостатъците си. На моменти преминаването на по-ниска скорост е наистина грубо, с доста сериозен „тласък“, но пък при равномерно ускорение преминаването на по-висока предавка е светкавично – плюсът на двата съединителя.

Може да попитате дали VW послъгаха за разхода? Ами май не, среден разход дори под 6.5л за 100 км е постижим. Ако решите да сте икономични извън магистралата пък, без много трудности се стига и до под 5л.

Заключение:

VW Passat Alltrack е автомобил, който може много. Не бих казал, че е блестящ в която и да е сфера, но пък се справя добре с почти всичко и предлага изключително много пространство.  Проблемите му са свързани предимно с липса на внимание към детайлите и, поне за мен, с консервативния дизайн.

Цените му стартират от 76500лв, като тестовия модел струваше около 84000лв, а за 90000лв можете да имате отлично оборудван автомобил. Мисля, че цената е разумна – в този ценови сегмент можете да се сдобиете с комби на някой от премиум производителите, но пък никой от тях няма да предлага разточителното вътрешно пространство на Passat Alltrack или възможностите, които идват с повишения пътен просвет и 4х4 задвижването.

Цветан Илиев

Оценка: