Интериор

Интериорът залага на конвенционален дизайн с някои типично по японски неизпипани детайли и други, които се доближават до европейските разбирания и изисквания. Сред първите влизат бутони за управление на трип компютъра, които са разположени на таблото, вместо на волана (снимката посредата отдолу), редичка правоъгълни бутони “тупнати” на таблото вляво от водача, като това е нещо, което намираме при почти всеки японски автомобил и най-шокиращото – бутоните за отоплението на седалките (долу вляво). Като ги видях в главата ми изникнаха спомени от детството. Няколко минути “ровене в нета” по-късно намерих снимка на Pajero от 2001 г. с абсолютно същите, а няма да се учудя да идват право от края на осемдесетте.

Следва модерната част в салона на Eclipse Cross, която се върти около информационно-развлекателната система. На първо място дисплеят ѝ има популярната, удобна интеграция над централната конзола, която тук е изпълнена добре. Интересно е, че при най-високото ниво на оборудване Instyle+ въпросната залага и на хардуерни бутони, а има и “козирка” над нея. На мен, обаче, този вариант ми допада повече.

Управлението ѝ е поверено на пръстите на водача (капацитивен екран) или по-удобното – тъч-пада край скоростния лост. Освен стандартните движения, чрез “мултитъч” или ползване на два пръста едновременно, можете да регулирате силата на звука, а освен това цялата повърхност се натиска за влизане в менюта и т.н. Според мен доста добра интерпретация по темата, а и самата система работи добре. Но пък както знаете, аз съм леко “динозавър” по тази тема и предпочитам въртящ се контролер и обособен бутон за силата на звука – нетолкова модерно, но пък в пъти по-удобно по време на движение.

Що се отнася до материали, то тук нещата също са по-скоро простички, макар това да не е учудващо спрямо класа. Твърдата пластмаса е доста и макар на пръв поглед всичко да изглежда солидно, то при движение по неравности чувах отчетливо поскърцване от дълбините на таблото. Дали е проблем с конкретния автомобил или е нещо по-генерално, не знам.

За накрая оставих най-доброто в салона на малкото Mitsubishi. Това е пространството и оползотворяването му. Отпред има големи джобове и ниши за багаж, но истински се впечатлих след като седнах отзад. Независимо от скосения покрив, мястото над главата ми е предостатъчно и това при положение, че задната седалка е поставена удобно високо. В резултат на това имам наистина много място за краката и колената. Направо се учудвам как е възможно в кола с такива габарити да мога да си опъна краката толкова много. Супер!

Leave a Reply