На пътя

Автомобилът, който подкарах, бе оборудван с интересния 1.5-литров турбобензинов двигател, развиващ 163 к.с. и 250 Nm. Със задвижване на четирите колела, компактният SUV ускорява до 100 км/ч за 9.8 секунди и развива точно 200 км/ч. Средният разход на гориво е 7 литра за 100 км.

Първата дестинация, към която се насочих бе място за бургери, т.е. центъра на София. Това пък съвпада със средата, в която обикновено се карат подобен тип коли. Тук впечатление ми правят няколко неща. На първо място – изключително балансираната и тиха работа на двигателя при ниски обороти – всъщност ден по-късно, докато паркирах, ме попитаха “електрическа ли е?” Показателно. Нещата се променят при активиране на старт-стоп системата, защото тогава двигателят се “буди” с отчетливо разтърсване. А иначе колата е приятна за града, с лекота при управлението и е истински маневрена.

И докато маневрирах из центъра и се чудех с каква скоростна кутия е оборудвана колата (седнах зад волана напълно неинформиран), чух спирачки, клаксон и замалко да проверя петте звезди за безопасност, които Euro NCAP дадоха на Eclipse Cross. А каква беше работата? Работата беше, че някакъв уж професионален, уж шофьор не знае, че на нерегулирано кръстовище предимство има дясностоящият, т.е. аз (след като паркирах го намерих и го просветлих, макар че той не се даде лесно). Обаче ми е писнало от функционалната неграмотност, обхванала като чума населението ни. И понеже не искам да ми пращат УАЗ-ки с пагони, няма да ви казвам, че въпросният некомпетентен и опасен нехранимайко шофираше сребристо Peugeot 406 (след модернизацията) с рег. номер ВА117979. Не съм го казал.

Колкото до скоростаната кутия – CVT, а аз отначало я взех за старомоден автоматик. Може би благодарение на нея разходът в града бе 7.3 л за 100 км, което хич не е зле.

Малко по-късно се насочих в околностите на София, за да проверя, колко от офроуд ДНК-то на Mitsubishi е попаднало при Eclipse Cross. Системата за задвижване на четирите му колела е вътрешнофирмена разработка наречена S-AWC (Super All Wheel Control) и преразпределя въртящия момент между двата моста и между предните две колела (чрез спирачно усилие).

Излязох от Бистрица и завих надясно към черните пътища. Тук задвижване на четирите колела дори не ми трябва, но повишеният пътен просвет определено е полезен. Интересната част дойде, когато стигнах изкачване с неравности. Като предимно градски SUV, Eclipse Cross не разполага с особено добра артикулация на окачването, съответно лесно “вдига гума”. В такъв момент виждаме и бързината, с която се случва разпределението на въртящия момент и честно казано в случая не е достатъчна. След няколко неуспешни опита с по-ниска скорост ускорих и се качих, но както виждате от видеото долу (ако имате интерес се абонирайте за YouTube канала на RoadHunter), колелата във въздуха си се въртят.

Все пак за леки препятствия и излети системата си е ОК и е на ниво, което може да се очаква от подобен автомобил.

Следващата сутрин ме завари на магистрала Тракия. Тук колата показа силните си страни по отношение на устойчивост на пътя и добър акустичен комфорт. Шумът откъм пътя както и при ниска скорост продължава да е добре изолиран, а аеродинамичният шум идва откъм големите странични огледала, но и той е в разумни граници.

Динамиката също хич не е лоша. Да, работата на вариатора е особена и малко непредвидима – на моменти прави имитации на смяна на предавка, на моменти всичко се случва с плавна вариация в предавателните числа, изразяваща се в покачваща се скорост при непроменящи се обороти. Интересно, но ако не му обръщате внимание не прави впечатление.

След кратка отсечка по магистралата, изпълнена с доста ускорения и резки спирания заради хора, които не ползват мигачи, слязох от магистралата в посока Костенец при среден разход 9.9 л за 100 км. Предполагам, че при по-спокойна обстановка 8л са постижими.

Последва път със завои, но далеч от предсставите ми за “шофьорки”, поради многото дупки. Реших да бъда икономичен и постигнах разход 5.5 л. Тук е редно да спомена, че Eclipse Cross вози подчертано твърдо, като дупките и неравностите се усещат отчетливо, но за сметка на това наклонът на каросерията в завои е малко.

След това дойде ред на Белмекен и няколко отсечки, в които автомобилът показа страна, която не очаквах. Ами той хич не е лош за каране. Добре де, скоростната кутия малко разваля “кефа”, но като за този тип кола, Eclipse Cross е много приятен за шофиране. Това се дължи на комбинация от качества и особености.

Късата база и твърдото окачване правят колата повратлива, но не и нестаблна. Мисля, че S-AWC може и да не блесна при офроуда, но тук помага осезаемо. Голяма роля тук имат и директното управление, което сякаш идва от ерата преди електрическите сервоусилватели (това е плюс) и двигателят, който реагира бързо и достатъчно пъргаво. Не на последно място впечатлението се постига и благодарение на звука от него, който ми допада нетипично много като за генериран от четирицилиндров двигател. Абе с две думи – доволен съм.

Leave a Reply