Интериор
Оформлението на интериора е това, което от Peugeot наричат i-Cockpit. Това означава високоразположен инструментален клъстър и свръхкомпактен волан, който седи неестествено ниско и гледате километража не през обръча, а над него. Ергономията е подобрена спрямо първите подобни опити, но решението все още е спорно, а и според мен би могло да изплаши и откаже някои потенциални купувачи, тъй като употребата му изисква свикване.
Преди да продължим, няма как да не обърна внимание на голямата новост тук. 208 е първият сериен автомобил оборудван с 3D дигитален клъстър. На практика образът се вижда на две повърхности.
Едната е 10.25 инчов TFT екран като всеки друг дигитален клъстър. На 15мм пред него е разположено фолио, което отразява образа от друг седем-инчов дисплей, който от своя страна се намира под „козирката“ на инструменталния панел и остава невидим за водача (на видеото горе се вижда).
Резултатът е дълбочина на образа, която прави всеки друг дигитален клъстър, който съм виждал, да изглежда обикновен и скучен. Освен това вниманието на водача инстинктивно се насочва към по-близката картина, което го прави отлично място за важни съобщения и аларми. Според Peugeot дотолкова, че подобрява реакциите на водача, но за мен подобно твърдение е пресилено.
Иначе цялостния дизайн на интериора на 208 отново е модерен и може би не е за всеки вкус. На мен ми допада, като харесвам широките плоски повърхности, декоративните елементи имитиращи въглеродни нишки, които всъщност са от мека гума/пластмаса, а при GT Line има и контрастни шевове по таблото (и седалките). Като цяло приятна и качествена атмосфера.
И като казах „качество“, трябва да ви кажа, че при 208 дори малко се учудих. Според моята преценка всичко е солидно сглобено, а и самите материали са на добро ниво за класа. Общо взето 208 би се харесал и на хора свикнали с по-луксозни градски автомобили.
Може би най-сериозният проблем в салона на 208 е пространството отзад. Краката ми опират на две места в седалката отпред, освен ако не заема някаква разкрачена поза тип деветдесетарски „гларус“. Не ми хареса и поставката за безжично зареждане на телефона, удобно скрита в отделение, което се затваря, на централната конзола. Проблемът е, че повърхността не осигурява достатъчно сцепление и при движение телефонът се плъзга встрани, в резултат на което спира да се зарежда.
По отношение на инфотейнмънт системата, то управлението ѝ е само чрез сензорния екран като от там се управлява дори температурата на климатика, а това е неудобно. Да, има си и гласови команди, но честно казано не обичам да разговарям с автомобилите, които карам. Предпочитам човешка компания.
Въпросните екрани са различни, в зависимост от нивото на оборудване. От черно-бял пет инчов сензорен екран при най-евтиния Access (цена от ~24 500 лв.), през седем-инчовия, който виждате на снимките тук и е сериен за следващите три нива на оборудване, до десетинчовият при GT (опционален за по-ниските нива). Интересното, че сензорните бутни, които иначе са разположени на рамката на дисплея, при най-големия екран биват преместени на централната конзола, оформяйки втори ред бутони зад основните… не особено удобно и интуитивно за работа.
