На пътя
Škoda Scala се предлага с три двигателя. Бензиновите са трицилиндров във варианти с 95 к.с. и 115 к.с., както и четирицилиндров със 150 к.с. Дизелът е един – четирицилиндров с работен обем 1.6 л и 115 к.с. За двата по-мощни бензинови двигатели се предлага и седемстепенна автоматизирана скоростна кутия с два съединителя – DSG.
Мен ме споходи късметът да покарам версията, която смятам, че е най-подходяща за колата. Това е еднолитровият бензинов двигател със 115 к.с. и шестстепенна ръчна скоростна кутия. Той предоставя ускорение до 100 км/ч за 9.8 секунди, максимална скорост малко над 200 км/ч и среден разход на гориво (официално) 5.5 л за 100 км.
И ето че след поредица от сухи, слънчеви дни, взех автомобила от Еуратек и… заваля дъжд, прахът по улиците се превърна в кал, а за мен остана да се чудя, как и къде да правя снимки, на които да си личи какъв е цветът на Scala.
Запознанството ми с модела започна в подходящо за тестове време – петък преди Коледа. Съответно хаосът бе пълен. От хора, закъсняващи за Коледните си партита, до тълпи, обикалящи от магазин на магазин и от мол на мол в търсене на подаръци (аз моите си ги купих още ноември и избегнах ужаса на предпразничния пазар). Естествено и по улиците бе пълен ужас, а това е отличен момент за откриване на силните и слабите страни на колата.
В натоварения трафик Scala показва цялостна лекота на управлението, която ми напомни на Honda Civic. Тоест “лек волан” и гладко и лесно превключване на скоростите. Като цяло всичко работи, както трябва – старт-стоп системата се включва на място, а недостатъците са два:
Първият няма връзка с управлението на автомобила, но аз го усетих, защото ми падна батерията на телефона, въпреки кабела, който си бях взел. Подобно на Mercedes A-Class и тук няма нито един USB-A изход, за сметка на два USB-C изхода, които на мен не ми вършат работа.
Вторият проблем са огледалата, които са прекалено малки и съответно ограничават видимостта назад – не много удобно в натоварения градски трафик.
Следващия ден реших да прекарам далеч от града и потеглих към Вакарел. Отново не бях преценил нещата и се “набих” в голямото софийско изнасяне. В старт-стоп трафика е моментът да отбележа, че двигателят би могъл да е по-рафиниран в ниските обороти. Да, той е трицилиндров и е нормално да не работи много балансирано, но вибрациите в трицилиндровото Peugeot 208, което карах наскоро, бяха по-малко.
Това, което ми харесва у този двигател, е динамиката и звукът му. Така, както смятах, че няма да успея да “настъпя” колата поради интензивния трафик на магистрала Тракия, ми се удаде възможност. Неадекватен шофьор на Škoda Superb направи поне 10 престроявания пред мен, от които 0 с мигач. Аз се дразня на такива неща, та му присветнах 3-4 пъти, а той реши, че му давам зор и ме пусна да го изпреваря… след което застана на опасно близка дистанция зад мен и ме “натисна”. Две предавки надолу, педал в пода и малкият “чех” ускори завидно пъргаво, съпроводен с приятния дрезгав звук на двигателя. Колата ускорява стабилно до достатъчно висока скорост и като цяло, що се отнася до динамика, този двигател пасва много добре на Scala.
Колата е подходяща и за по-дълъг път, тъй като не е много шумна, стабилна е при магистрална скорост, а и окачването, което при ниски скорости е по-скоро твърдо, е достатъчно комфортно извън града. За по-претенциозните се предлага адаптивно окачване с доста атрактивната цена от 790 лв. То обаче идва с 15 мм по-нисък пътен просвет, което може би не е желателно за България.
Разбира се, не минах и без да изкарам Scala извън комфортната ѝ зона в завоите край Железница. При динамично шофиране колата се държи стабилно, но управлението е индиректно и за мен бе много трудно да преценя, къде е лимитът на сцеплението и откъде започва недозавиването. Общо взето, ако се наложи, може да покарате Scala по-бързо, но няма да ви достави удоволствие. Силата ѝ, очаквано, не е там.
Що се отнася до разхода на гориво в реални условия, то средният с този двигател е около 5.7-6.3 л бензин за 100 км.
