Едва ли е тайна за някого, че цялата ни мила държава е обхваната от различни корупционни схеми и практики, от най-високите до най-ниските нива. Най-лесно е да се издигат лозунги от типа на „държавата е виновна за корупцията“, „тия само взимат парите на хората“, „полицаите са корумпирани“ и т.н. По никакъв начин не твърдя, че тези неща са неверни, напротив – има много голяма доза истина. Кой обаче е виновен за корупцията – този, който взима или този, който дава? Този, който иска или този, който предлага?
Ние, обикновените и простосмъртни граждани, трудно можем да се борим с големите корупционни схеми по високите етажи, но бихме могли много бързо и лесно да се опитаме да се борим на най-ниското ниво, което за мен е първоизточникът на проблема. А той е, че хората не обичат да носят последствията от действията си. Пример: шофираме с телефона на ухо, спира ни КАТ и се предполага, че трябва да ни бъде съставен акт или фиш, с което да ни бъде наложена парична глоба и да ни бъдат отнети контролни точки. С чиста съвет смея да твърдя, че 90% от хората ще предпочетат да дадат 20 лева „на ръка“ и да избегнат гореспоменатите главоболия.
Най-лесно е да се избяга от отговорност по този начин. Но, ако по някакъв начин успеем да променим начина си на мислене и се научим да носим отговорност за действията си, можем да бъдем една малка част от промяната към добро по отношение на корупцията. Ще кажете „то това ни е проблемът, има къде-къде по-сериозни“. Факт. Но е едно начало, което зависи само от нас. Просто е – правим нарушение, плащаме според закона. Не предлагаме пари „на ръка“. Ако ни поискат, отказваме.
Къде е проблемът – полицаите, които често открито искат или хората, които предлагат? Не се наемам да отговоря кое е първоизточникът, но със сигурност смятам, че би имало положителен ефект, ако спрем да предлагаме подкупи и започнем да отказваме, когато ни бъдат поискани такива. В крайна сметка трябва да бъдем отговорни – към себе си и към останалите. Всяко наше действие като нарушаване на ЗДвП си има своите последствия и трябва да се научим да ги понасяме.
Петко Чоевски
