По градските улици вече има нов участник, общо казано – микромобилността, нова форма на придвижване по натоварените улици. Микромобилността е форма на превоз, която е по-малка и по-лека от кола, използва се за сравнително кратки разстояния и често е електрическа. Тя включва основно тротинетки (електрически или не), велосипеди (електрически или не) и дори скутери. В голяма степен ръстът на този тип транспорт се дължи на навлизането на фирми за споделени електрически скутери и тротинетки в много европейски градове (обръщам внимание основно на Европа, но в САЩ тенденцията е същата). Моделът Ti1 на Vinghen, електрически push-scooter, разработен от Цветан Илиев е пример, че освен всичко друго микромобилността може да бъде стилна, удобна, красива и ефективна.

Микромобилността, на теория, помага за намаляването на вредни емисии и предлага сравнително евтин и бърз начин за придвижване на кратки разстояния. Безспорно използването на ектрически велосипед или тротинетка е един от най-бързите начини за придвижване, като спомага за избягване на задръстванията по централните улици и булеварди. Автомобилите остават и ще бъдат за дълго време напред най-разпространеният транспорт, но те често са неефективни на кратки разстояния в градски условия. Реално погледнато, въпреки ръстa на този тип транспорт, ще отнеме време, за да може той да бъде качествено и успешно интегриран в градските екосистеми.

По-горе споменах, че микромобилността теоретично спомага за намаляване на вредните емисии. Защо теоретично? Различни проучвания в Европа показват, че пътуванията със скутер или велосипед са със средна дължина между четири и пет километра. При подобни дистанции колите отделят повече вредни емисии и имат по-висок разход на гориво. Изчисленията показват, че микромобилността би могла да занижи вредните емисии с до 14%. По мои наблюдения, практиката показва, че изключително малък процент хора са заменили автомобилите си за тротинетка в градски условия. Повечето ползватели изглежда са хора, които по принцип ползват или градски транспорт, или изминават разстоянията пеша. Поне в България ми се струва, че предлагането създаде търсенето, а не обратното.

Peel P50 – британски микроавтомобил от 1962 г. През 2010г. той е обявен за най-малкият втомобил, произвеждан някога.
Philip (flip) Kromer from Austin, TX / CC BY-SA (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/)

Въпреки гореспоменатото, за мен е вън от съмнение, че процентът на хора, за които микромобилността ще стане част от начинът им на придвижване ще се увеличава в следващите години. За да бъде успешно интегрирането на този вид транспорт трябва да бъдат преодоляни и някои проблеми. На първо място е регулирането им като участници в движението. Макар и в повечето страни, включително и в България, вече да има регулации, те често са неясни и неадекватни. От това произлиза и вторият проблем – безопасността. Макар и в повечето страни в ЕС електрическите скутери и тротинетки да имат максимална скорост от 25 км/ч, броят на инцидентите с такива ППС не е малък. Има опасност както за водачите им, така и за пешеходците. Макар и да е забранено да се управляват по тротоари и пешеходни улици, инциденти не липсват. Трети проблем, който не е актуален на навсякъде е, че тротинетките не са подходящи с неравни и разбити улици, както и за населени места с големи наклони. Тук модели като Vinghen Ti1 се открояват с по-големите си колела, което спомага управлението по неравности, а ще споменем, че успя даже да се качи до Черни връх с малко помощ с крака. Четвъртият проблем, който аз виждам е достъпността. От една страна, въпреки спада на цените, електрическите скутери и тротинетки остават сравнително скъпи за покупка. Освен това тарифите на споделените такива са изгодни за наистина кратки разстояния. От друга страна, компаниите, които предлагат подобни услуги концентрират вниманието си в централните и гъстонаселени райони, което прави микромобилността по-трудно достъпна в крайните градски райони.

Въпреки някои недостатъци, микромобилността е нова и модерна тенденция в големите градове по цял свят. Тя няма да замени ходенето като начин на придвижване за много кратки разстояния нито автомобилите за по-дълги такива, но ще става все по-съществена част от транспорта в градовете. Електрическите тротинетки и скутери са част от бъдещето и ще навлизат все по-активно в навиците на хората, а и на все повече компании, които залагат по такъв тип превозни средства за доставки.

Петко Чоевски

Leave a Reply