BMW 8 Gran Coupe – Съвременна интерпретация на тема GT (тест)

На пътя

Моделът, който тествах е модерна GT интерпретация не само заради допълните врати, но и заради задвижването. Двигателят е дизелов! Нататък нещата звучат по-класически – шестцилиндров редови с максимална мощност 320 к.с. и 680 Nm. Скоростите са осем, а задвижването е на четирите колела. Това води до ускорение до 100 км/ч за 5.1 секунди и среден разход на гориво 6.3 литра за 100 км.

След дълга пауза с тестовете заради пандемията, това да започна седмицата си с кола от ранга на „осмицата“ бе супер. Настаних се и се включих в натоварения трафик на бул. Черни връх. Първото ми впечатление бе, че автомобилът е голям. Така де, още при измъкването от паркинга имах усещането, че краищата му са далеч от мен и, че задирането на джанта или броня надали е трудна задача. С дължина от над пет метра и широчина 1.93 метра, усещането не е измамно. Видимостта също не е отлична, тъй като позицията на седене е ниска, задният прозорец е по-скоро тесен, а и А-колоните заедно с големите странични огледала оформят не малка сляпа зона. Хубаво е, че както споменах, асистентите работят добре.

А иначе, с поведението си в града, „осмицата“ ми напомни на представител на съседната, на Бавария провинция, а именно на Mercedes-Benz. Просто колата е много добре шумоизолирана, а окачването се справя учудващо добре (предвид 20 инчовите джанти) с неравностите по пътя. В това отношение Gran Coupe е спокоен автомобил, който ви позволява да забравите за стреса от шофирането в града. Интересно е, колко контрастно може да бъде поведението му, стигнете ли до правилния път.

„Правилният път“ за мен бе отсечка, в Искърското дефиле, която открих благодарение на неделното каране с Club Speed BG. Всъщност маршрутът за същинската част от теста ми включваше крайна цел Леденика, край Враца. Щях да стигна до там през Искърското дефиле, с леки забежки по страничните пътища и да се върна през Ботевград. Това е маршрут, който събира изключително разнообразие от пътища и в някаква степен показва какво може да направите, ако тръгнете на транс-европейско пътешествие с GT автомобил.

Първата част от маршрута, до Лакатник, минах при спокойно шофиране в комфортен режим. При това положение, колата поддържа имиджа, който си създаде в града – спокойна и ненатоварваща. Настигнете ли някого, изпреварването е лесна работа. Именно тогава, шумът откъм двигателя става по-силен и според мен звучи доста добре, но и малко синтетично, тъй като е „обогатен“ през тонколоните на колата. Във всеки случай, благодарение на това, че двигателят е шестцилиндров редови, а това е естествено балансирана конфигурация, до мен не достигат никакви вибрации или неприятни шумове. Това значи, че макар и дизелов, той пасва отлично на BMW 8 и би следвало да отговаря на високите изисквания, които имат клиентите на подобен клас автомобили.

Подминах Лакатник и дойде време да усетя другата страна на „осмицата“. Пътят пред мен бе тясно, стръмно изкачване с добра настилка и множество завои, посоката – Миланово, режимът – спортен! Общо взето, сякаш се пренесох в някой алпийски проход. А колата е подготвена и за подобни изпитания. Опционалният M Technic пакет включва спортен диференциал и M спирачки с 395 мм дискове. Окачването е адаптивно, а версиите с xDrive (тоест всички освен 840i), разполагат и с Active Steering или казано по-просто – четири завиващи колела. При скорост до 72 км/ч задните колела завиват в посока обратна на предните, като по този начин „скъсяват“ междуосието, а късото междуосие води до повишена пъргавина.

Потеглих с много газ нагоре. В този режим смяната на скоростите става по-груба, двигателят (и тонколоните) по-шумни, а окачването по-стегнато, макар разликата да не е огромна.

Колата се усеща бърза, макар субективното ми усещане да е за нещо малко по-бавно спрямо официалните данни. Поведението на автомобила в завои клони към неутрално, като в зависимост от действията ми с волана и педалите може да се стигне до леко презавиване, а в дадени ситуации и до недозавиване. Като цяло контролът е лесен и си личи, че управление и окачване работят в изключително добър синхрон, за да ограничат ефекта на солидното тегло на колата.

Спирачките са много мощни, но дозирането на спирачното усилие е малко трудно, поради нелинейните им характеристики. Добро впечатление ми направи Active Steering системата, тък като не нарушава усещането за автомобила по никакъв начин. При Megane R.S., който може би е най-достъпния автомобил на пазара със завиващи задни колела, поведението в завои е леко непредсказуемо по вина на тази система.

По отношение на разхода на гориво, средните стойности в реалния свят варират между 7.5 и 9.5 л за 100 км, в зависимост от ентусиазма на шофьора. Независимо, че това е далеч от официалните 6.3 литра, то смятам, че е по-скоро добър резултат.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s