Renault Clio – Градският бестселър (тест)

Интериор:

Интересното става вътре. В момента, в който влязох в Clio-то, ме хвана яд. Виновникът е качеството на материалите и изработката. Не, не е зле, а напротив. Яд ме е, че моят Megane R.S. макар и по-висок клас отстъпва на малкия, но и по-нов Clio.

С този интериор, Renault показват много сериозно развитие и стъпка напред спрямо почти всички суперминита. Много от повърхностите са меки, всичко се усеща солидно сглобено и дори има „метализирани“ кантове на копчетата за управление на стъклата. Освен това екраните на инфотейнмънт системата и дигиталния клъстър са с много висока разделителна способност и добра яркост. Има дори опционална аудиосистема BOSE. Представете си BOSE във френско супермини преди 10 години …или в каквото и да е супермини? Отопление на волана? Има го. Не бих могъл да очаквам повече от това.

Разбира се, не бива да забравяме, че тук говоря за топ изпълнението R.S. Line.

След тази ода за качеството на интериора в Clio се връщам към стандартния формат и продължавам с дизайна. Симпатичен, модерен, без да блести с нещо невероятно. Интересен детайл е визуалната връзка на въздуховодите и червеният кант. Смята, че изглежда свежо и напомня на сходното оформление при VW Passat.

Очевиден детайл е големият 9.3 инчов екран на инфотейнмънта. Честно казано на моменти ме караше да се чувствам като таксиметров шофьор – липсваше ми само да получавам адреси там… и да гледам мач докато шофирам, погазвайки 80% от точките в ЗДВП (но иначе такситата са по-безопасни от Uber). Стандартният екран при по-високите нива на оборудване е с размер 7 инча и поне според мен е напълно достатъчен. Самата система работи доста добре и е явен скок напред спрямо старата, R-Link 2. Освен това екранът е с покритие, по което не остават отпечатъци. Мисля, че единственият истински проблем е липсата на „джойстик“ за управление, тъй като разположението на дисплея изисква леко протягане от страна на водача.

Добро впечатление ми направиха спортните седалки, които комбинират удобство с добра странична упора и достатъчно голям диапазон на настройките. На снимките виждате и опционалният кожен салон (1390 лв при R.S. Line), който придава още „по-пораснал“ вид на колата, макар че множествено червени шевове напомнят, че все пак става дума за, по-скоро, младежки автомобил.

Пространството отпред е съвсем достатъчно с добри като брой и размер джобове и ниши за багаж, включително място пред скоростния лост, за мобилен телефон, което срещу 200 лева може да включва и индукционно зареждане.

На втория ред положението е по-неприятно, като въпреки особената поза, в която седнах, колената ми опираха гърба на предната седалка. Донякъде очаквано от градско мини.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s