Peugeot 2008 – Френски чар в пренаселения сегмент на градските SUV модели

Интериор:

Отвътре 2008 залага на познатия смел дизайн и малкия волан разположен под километража – решение, което отличава марката от всички останали на пазара. С всеки следващ модел откривам подобрения в ергономията и интерпретацията на това странно решение и макар да не съм убеден в идеята, свикнах с нея.

Все пак резултатът от това оформление ми харесва – именно високоразположеният инструментален панел, който се следи по-лесно. В днешно време, с всички капани за скорост, човек се фокусира все повече върху това да следи дали няма да „изгърми“ някъде, вместо върху самото шофирането… у нас е още по-сложно, тъй като в допълнение трябва да внимаваме да на потънем в някоя дупка по великолепната ни пътна мрежа, трябва да се пазим от неадекватни шофьори, които смятат, че спазването на ЗДвП е срамно и т.н.

Обратно на разположението – да, с тази цел работи, но един простичък head-up дисплей върши същата и дори по-добра работа.

Самият дигитален инструментален панел е познат от Peugeot 208 – 3D иновация, която показва данните на две нива. Допадна ми при 208, но сега след по-продължителната среща с 2008, го оцених истински. Освен, че изглежда скъп (това е хубаво, нали?), наистина успява да насочи вниманието ми по-лесно към важните съобщения, които „изплуват“ на преден план.

Инфотейнмънт системата пък, залага на 10 инчов екран, като управлението ѝ се извършва предимно чрез него и някои шорткъти. Както съм споменавал при други срещи с тази система, не съм ѝ голям почитател поради неинтуитивното управление.

Има нещо интересно по отношение на шорткътите. Централната конзола разполага с клъстър бутони, като на един ред са физически копчета, тип „клавиши на пиано“, които управляват базови функции като климатизация, аварийни светлини и т.н. Зад тях има втори ред капацитивни шорткъти за инфотейнмънта. Това са едни от най-удобните подобни бутони, които съм срещал поради две причини:

  1. Всеки от тях е разположен в оформена вдлъбнатина, която помага в ориентирането с напипване.
  2. Разположението им е такова, че се натискат отгоре, а не напред (т.е. не са отвесно разположени). Това означава по-естествено движение на ръката на водача, за да ги натисне или накратко – удобно е.

Така че, уважаеми производители, ако държите на капацитивните бутони, правете ги по този начин.

В интериора ми допада наличието на големи джобове във вратите отпред, удобни поставки за телефон, макар че зоната със безжично зареждане трябва да ползва материал с по-добро сцепление – моят телефон се хлъзга при завой и в резултат не се зарежда.

На втория ред нишите за багаж са далеч по-малко, а джобовете във вратите са тесни. Има какво да се желае. Седалката пък е сравнително ниска и с къса основа, но пространството за краката и колената на пасажерите е добро.

Това, което ми хареса най-много е подборът на материали и качеството на интериора. Разбира се не липсват твърди пластмаси тук-там, но цялостното усещане е, че седя в нещо, което спокойно може да се представи като „премиум“. Поне на първия ред, защото отзад твърдата пластмаса е малко повече. Любопитното тук е, че субективно усещам интериора по-висококачествен спрямо този, в технологичният брат на 2008, DS3 Crossback, който се представя като по-луксозен модел.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s