Jeep Wrangler – Първообразът (тест)

На пътя и извън него:

Една приятна есенна утрин се озовах в шоурума на Витоша Ауто. При последното ми посещение той бе пълен с модели на Infiniti, но за добро или лошо изтеглянето на марката от Европа е довело до промени – сега помещението е изпълнено с Jeep и Alfa Romeo, тъй като тази година Витоша Ауто стана официален представител на двете марки.

Отпред ме чакаше белият Wrangler Unlimited Sahara. Автомобилът е оборудван с двулитров бензинов двигател. Мощността му е 272 к.с., пиковият въртящ момент е 400 Nm, а скоростната кутия е осемстепенна автоматична. За много хора в случая едва ли е от значение, но автомобилът ускорява до 100 км/ч за 7.6 секунди и достига максимална скорост 180 км/ч. Затрудних се с намирането на информация за разхода на гориво, но според стария и неособено точен цикъл, тук става въпрос за 8-11 л за 100 км. Данните, които в случая по-релевантни включват пътен просвет от над 24 см и възможност за преминаване на водни препятствия с дълбочина 76 см.

Настаних се на шофьорското място и се насочих към изхода на София. Първото ми впечатление бе породено от формата на колата и позицията на седене. Височината на автомобила, изправеният челен прозорец и дългият преден капак създават много специфично усещане, което ми допада. Нетипично е и съответно превръща шофирането о-скоро в събитие, а не просто поредната разходка с автомобил.

Интересно е, че грубият вид не върви с грубо поведение на пътя, поне в града. Шофирайки с 50-60 км/ч Wrangler е по-скоро тих, а управлението му е приятно и лесно. След като подминах табелата за край на София натиснах педала в пода и се случи нещо, което изобщо не очаквах – белият Jeep се „изстреля“ с учудващо желание. Височината и настройката ми, че се намирам в „тромав“ автомобил, подсилиха този ефект и съвсем скоро се понесох със 140 км/ч по магистрала Тракия.

Дотук с тихото и рафинирано поведение на Wrangler. Шумът от пътя и двигателя си остават на ниски нива и при тази скорост или пък просто не ги чувам, защото вятърът доминира, а неравностите водят и до поскърцвания. Това е резултат най-вече от модулния покрив, чиито фуги увеличават завихрянията, отделните части и закопчалки скърцат. Отбелязвам очевидното – Wrangler идва със спецификите на сериозния високопроходим автомобил и е подходящ за поне втора кола.

Слязох от магистралата и се насочих към Подбалкана. Шофирането на Wrangler по полу-празния път е спокойно и ми допада – колата не е натоварващо шумна и вози прилично. Е, случва се в завой гумите леко да засвирят, управлението е бавно и мога спокойно да въртя леко волана без промяна в траекторията, а спирачките са непрогресивни и изискват свикване. В случая обаче, наслаждавайки се на красивите гледки и хубавото есенно време, това не ми прави лошо впечатление, а по-скоро добавя първичен чар у автомобила.

Пътят бе така приятен, че в един момент отбих и реших да сваля предната част на покрива. Няколко закопчалки държат двата панела, които са разположени над предните седалки. Не е най-удобното действие на света, но след няколко минути панелите бяха в багажника, а аз шофирах към офроуд целта, която си бях набелязал.

Напуснах асфалта край Буново и потеглих по каменист черен път към билото на Стара планина. Реших, че за начало ще оставя автомобила в режим на задвижване на задните колела, за да видя до къде мога да стигна така – Wrangler е класик и залага на окачване с твърди мостове, т.е. сцеплението при тежък терен е по-добро. С лекота потеглих по пътя като скоро се появиха и дълбоки локви и прясна кал. Колата продължи да се движи стабилно, а аз започнах да се радвам на деня още повече. След десетина минути стигнах до кръстопът – пътят надясно правеше голям завой, за да заобиколи един особено стръмен участък, а пътят наляво водеше именно към този стръмен участък. Е, от задвижване на задните колела минах директно в тежката артилерия – включих редуктора (бавните скорости) и абсолютно неусетно се озовах на върха на стръмнината. От там насетне продължих през кал, наклони, камъни и така до хижа Чавдар. Пътят със сигурност далеч не е тежък офроуд, но за човек без опит като мен, бе изпитание, което минах с лекота и удоволствие. Единственото, което можеше да направи изживяването още по-вълнуващо и забавно би било целия покрив и четирите врати да бяха свалени от автомобила.

По отношение на разхода на гориво, то след около 250 км във всякакви условия, включително няколко часа извън пътя, постигнах 11.3 л бензин за 100 км.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s