В детството ми се вълнувах много от интересни коли. Все пак през деветдесетте години преобладаващите автомобили в българския автопарк все още бяха соц-мечти или пък обикновени стари западни седани и хечбеци. Разбираемо е, че при вида на някое Porsche или Mercedes SL се впечатлявах сериозно. Освен запомнящи се срещи с подобни немски спортисти, в главата ми изниква един спомен от морето – годината бе 1994, а край плажа бе паркиран бял Jeep Wrangler със свалени врати и покрив – високата каросерия, големите гуми и „военният“ вид ме грабнаха веднага.
Защо започвам с тази история? Защото е интересно как поколенията на Wrangler се менят, светът около нас се променя, типажът, които в онези времена караше въпросните впечатляващи автомобили вече или не кара нищо, или пък обикаля магистралите с Toyota Sequoia, но въпреки всички тези промени днес възприемам Wrangler точно така, както и през 1994 година.
Това е така, защото моделът е е класика в жанра, първообраз на Jeep и това за високопроходимите автомобили, което е Porsche 911 за спортните.
