На пътя
Фокусът при SUV моделите рядко е върху поведението на пътя, но Ateca е убедителен и зад волана. Позицията на седене е висока, типично за този клас автомобили, което е добре дошло за хората, които са се ориентирали към SUV модел. Позицията на седене е удобна и подходяща за шофьори с различни габарити.
Доста бързо се усеща, че Ateca е спортно ориентиран модел. Управлението е прецизно, а окачването подчертано стегнато дори в комфортен режим. Цената на това е загуба на комфорт до известна степен, което за мен не беше проблем. Положителната страна на това е, че наклонът на купето е незначителен дори при агресивно шофиране на път със завои. По пътя към Златните мостове на Витоша Ateca беше в свои води и предлагаше увлекателно управление. Седемстепенната DSG скоростна кутия работи добре и реагира адекватно на желанията на водача.
Моделът, който тествахме е с двигател 2.0 TSI със 190 к.с., който е най-мощният, ако изключим версията Cupra. Динамиката е на ниво, доускоренията се случват с лекота, но в градски условия на моменти се чувства прекалено нервен. Въпрос на настройки.
А иначе двигателят е тих и това допринася за комфорта в купето, тъй като и външните шумове са на приемливо ниво дори и с по-висока скорост. Всъщност е толкова тих, че останах леко разочарован от звука при сериозно настъпване на педала на газта. Очаквах да е по-отчетлив и, макар изкуствено подобрен, да звучи като при по-спортен модел за какъвто Ateca дава заявка.
В спортен режим окачването на Ateca става значително по-твърдо, а работата на скоростната кутия по-агресивна. От място ускоренията не се усещат особено бързи, но всеки път, когато поглеждах километража, вече се движех със скорост по-висока от ограниченията и всъщност това чувство за плавно ускорение е измамно. А то изчезва напълно, когато се активира launch control – с отпускането на спирачката Ateca буквално се изстрелва напред.
Нещо досадно, което ми направи впечатление при движение в софийския трафик е старт-стоп системата. Двигателят се изключва още при скорост от около 15-20 км/ч, което се оказа доста досадно. Първо, защото воланът става тежък (логично), докато колата е още в движение и второ, защото това води до забавяне при потегляне особено, ако Ateca-та се движи, а в този момент светне зелен светофар. Горещо препоръчвам да се кара с изключена система старт-стоп.
Светлините на Seat Ateca са много сполучливи. Тестовият модел беше оборудван с пълен Seat LED пакет, който включва предни автоматични завиващи фарове, които осигуряват добра видимост на тъмно и автоматичният режим работи бързо и адекватно.
Ateca разполага също и с режим за сняг, а за мое щастие имах отлична възможност да го тествам по време на първия по-сериозен снеговалеж за сезона. Бях доста скептично настроен към него, но испанкият SUV бързо ме опроверга. В нормален (комфортен) режим на шофиране тракшън контролът позволява макар и леко приплъзване по заснежените завои и може да има момент на нестабилност. В режим за каране на сняг свободата, което ви дава Ateca изчезва напълно и колата се движи уверено по пътя без каквито и да било залитания.
Разходът на гориво може да бъде стряскащ на кратки разстояния или при по-спортно шофиране в планината, а и в „нормални“ условия резултатите далеч не са впечатляващи – около 10 литра на 100 км в градски условия и около 8 на сто извън населено място.
