Не на толерантността на пътя!

Проблемите по българските пътища и улици са много, от разнообразно естество и ако тръгна да анализирам всички от тях, ще трябва да напиша поне два доктората, като единият със сигурност ще е на тема психично здраве.

И тъй като все отнякъде трябва да се започне, днес мисля да обърна внимание на нещо, което на пръв поглед може да изглежда нерелевантно – толерантността на пътя и как тя вреди на подобряването на пътната обстановка в България.

Толерантността сама по себе си може да бъде много полезна – да пуснете автомобил, който се опитва да се включи в движението, е толерантна проява, която аз насърчавам. Да пуснете автомобил, който опитва да изпревари колоната за ляв завой на кръстовище (примерно) е толерантност, която няма място в едно адекватно общество.

Навлизане в кръстовище при червен сигнал на светофара и ползване на неправилна лента с една цел – да предреди чакащите на светофара.

За съжаление по нашите пътища и улици съм свидетел на прояви на толерантност най-вече от втория вид. Не знам на какво се дължи – страх, непукизъм, непознаване на законите или защото самите те не ги спазват. Тази криворазбрана толерантност създава една огромна група дребни тарикати, които се мислят за по-важни от всички, правят каквото си искат, не спазват ЗДвП, създават пречки и опасности за трафика и изнервят останалите участници в движението. И не, въпросните дребни тарикати не са само парвенюта със скъпи коли както много хора твърдят – палитрата е изключително широка, от опърпани Golf-ове, които едва се държат на четирите си колела, до „зверове“ на стойност над половин милион лева. Тоест това, да на се съобразяваш с нищо и никого не е въпрос на благосъстояние и „гъзария“, а въпрос на нещо друго – какво точно, е непонятно за мен.

Паркиране след знак В27, създавайки неудобство и опасност за стотици автомобили.

Разбира се, вина за хаоса има на първо място държавата, защото тя е регулатор. Можем да потърсим първопричините дори на ниво образование, защото образователната ни система и средата на живот не възпитават функционални, отговорни членове на обществото. Но за да не спекулирам, ще се насоча към непосредствените причини. Това е липсата на контрол. Държавата няма волята да наложи адекватен контрол, който да превъзпита участниците в пътното движение. Държавата няма воля да създава инфраструктура, която насърчава спазването на ЗДвП и която отговаря на съответните стандарти. Държавата няма воля да изведе автомобилите, които не са годни за движение от автопарка. И как да има подобна воля у типа хора, които я управляват?

Честосрещана маневра без мигач.

Изключително много ме е яд за пропилените шансове особено златния шанс, който получихме с присъединяването ни към ЕС. Необятните възможности, които този процес ни даде, бяха пропилени от неоснователното доверие на народа към личности – необразовани, с криминално минало и тарикатско мислене. Да, говоря за сикаджията от Банкя, образът който ми изниква в главата, когато се сетя за Бай Ганьо, човекът с нелегалната фабрика за цигари, макар че със сигурност той не е единственият виновен.

Паркиране в насрещното движение на трилентов булевард с мантинела между двете платна.

Е, можеше, но не би. Шансовете бяха потъпкани. Четиринадесет години по-късно по улиците ни се движат автомобили с червени мигачи, червени фарове, неработещи фарове, заслепяващи фарове, свалени катализатори и DPF-и, мигащи стопове (вместо мигачи), прогнили купета, затъмнени предни прозорци, крива геометрия и други подобни, безпроблемно минали някакво пародийно подобие на годишен технически преглед и в някои случаи технотест.

„Засичане“ на друг участник в движението и изпреварване на колоната през маркиран „остров“.

Да не спазваш маркировката, да паркираш в насрещното, да паркираш в калта (която иначе би била трева), да паркираш „за 5 минутки“ в активна лента за движение парализирайки трафика, да паркираш на тротоара, да не ползваш мигачи, да караш в насрещното, да изпреварваш колоната на светофара от грешната лента, през трамвайното трасе или през насрещното са все неща, които не се виждат ежедневно. Виждат се ежеминутно.

Паркиране лентата за движение и в насрещното. Мила родна картинка, която често се извършва в тъмните часове на денонощието, а имбецилът в действие оставя фаровете си пуснати, за да заслепява останалите участници в движението (десният фар свети по-високо).

И понеже държавата скоро едва ли ще осъзнае, че този ориенталски хаос е проблем, то справянето му остава в ръцете на хората. Как? Като не толерирате подобни прояви. Свирнете им, не ги пускайте да се прередят, пращайте сигнали в пътна полиция. Ако един тарикат, свикнал да прави каквото си иска, бъде „натискан“ при всяка арогантна проява, има някакъв шанс да му писне и лека-полека да влезе в релси.

Не на толерантността на пътя!

Цветан Илиев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s