Създадох блога си през 2015 г. Първоначално името беше Automotivebg, нямах собствен домейн, а съдържанието се състоеше от подбрани стари наблюдения над автомобили, които бях споделял из интернет пространството. Много скоро след това дойде името RoadHunter, домейна и първият тест на автомобил, който бях взел от официалнен дилър, представяйки се за „инженер-блогър“.

С течение на времето фотографията стана по-качествена, тестовете по-добре написани, а разнообразието от марки и модели автомобили, по-голямо.





Дойде време за промени – опити за видеосъдържание (опитите продължават); в края на 2019 г. синтезирах най-интересното до този момент в малка книжка, която в продължение на една година се разпространяваше в почти 100 обекта на бензиностанции OMV в цяла България; През 2020 г. поканих мой приятел да пише за блога (вече превръщайки го в нещо повече от блог) и така се роди рубриката Мнението на Петко, след което дойде и Мнението на Цветан.
Накратко, RoadHunter расте и се развива. Ето, че дойде неизбежният момент да се сдобием със собствен онлайн магазин Shop RoadHunter. В него, засега, предлагаме книгата, която споменах по-горе и три тениски с дизайн, който създадох аз и който следва разбиранията ми и RoadHunter философията – търсенето на най-добрите пътища за шофиране, непримиримостта с корупцията и кражбите.
Всъщност, нека ви ги представя:
Аз, а със сигурност и много от вас, обичам най-много спокоен планински път с много завои, изкачвания, красиви гледки, пропасти, скали и хубава настилка. Там именно, човек може да се наслади максимално на автомобила си. Имал съм късмета да шофирам по доста подобни пътища из Европа, а за щастие и у нас имаме някои наистина добри отсечки.
Този дизайн символизира именно това търсене на перфектната отсечка и емоцията от намирането ѝ. Завършено с качествен печат върху плътна, памучна тениска (също както и останалите две).
Какво ще кажете за 90 км/ч по магистралата и настилка, която ви кара да изпитвате съжаление към автомобила си? Всички се сблъскваме с това ежедневно, защото не е само Тракия. Ентусиастите, които караме малко „по-твърди“ коли страдаме още повече. След повече от 13 години винетки и сериозни евросредства за инфраструктура, некадърното им „усвояване“ не доведе до подобрението на инфраструктурата, което заслужаваме като граждани България.
Не че имаме нужда да си напомняме, колко зле ни е пътната мрежа, но пък малко шега с нея под формата на семпъл дизайн и закачка не са лошо нещо.

Карам кола от 15 години насам. Почти половината километри съм изминал в Европа, от южна Испания до северна Финландия, а останалите в България.
За този период в чужбина съм спиран веднъж – карах си по някакъв малък, пуст алпийски път и видях в огледалото да ме приближава Alfa Romeo 159 с надпис Carabinieri. Изпревари ме и ме спряха. Провериха дали колата е крадена и след като разбраха, че не е си продължихме по пътя.
В България съм спиран десетки пъти. Три от тях за нарушения, останалите за рутинни проверки или за измислени нарушения. Много от униформените са се държали изключително професионално, но пък ги има и другите. Опитвали са се да ме лъжат, че ограничението на бул. България е 50 км/ч (на място, на което е 70); неколкократно са ме лъгали, че съм минал на червено, а то дори жълто не е било; опитвали са се да ме сплашат как ще ми претършуват колата и ще ме арестуват, защото „явно съм наркоман“ (по техни думи) и сигурно крия нещо в колата и други подобни жалки опити да всеят някакво чувство на паника у мен, което магически да разтвори портфейла ми. Е, аз една стотинка подкуп не съм дал и не бих дал.
В чест на този тип униформени служители, създадох тениската и ся к’во. В чест на „забравените“ табели 20 км/ч след като ремонта е приключил, но някой дебне в храстите. Надявам се подобни изцепки да намалеят в бъдеще и споменът за тях да остане само върху тениските и ся к’во 🙂


Ще се радвам да посетите магазина и да си харесате нещо. Работим с ЕКОНТ и наложен платеж, а скоро ще активираме възможността за картови плащания и ще предложим нови продукти. Вашата подкрепа в важна за развитието на RoadHunter.
Цветан Илиев