Suzuki Vitara – в търсене на специфична аудитория (тест)

На пътя:

Vitara изостави дизеловия и атмосферния бензинов двигател и вече се предлага единствено като хибрид. Двигателят е 1.4 литров бензинов, който в духа на времето залага на принудително пълнене (т.е. е „турбо“), а хибридната система е 48 волтова със стартер-генератор.

Този тип системи, които навлизат масово в автомобилите, се приближават повече до познатите старт-стоп системи, отколкото до класическия хибрид, който разполага с мощен електромотор, задвижващ директно задната ос или пък разположен между двигателя и трансмисията. Системата тук е опростена, по-евтина, по-лека и чрез стартера подпомага двигателя при потегляне или доускорение. Мощността ѝ е ниска, а батерията е малка.

След това отклонение на тема 48-волтови хибриди, да се върнем конкретно на Vitara-та. 1.4-литровият двигател генерира 129 к.с. и максимален въртящ момент 235Nm.

Мислите си „не е ли много малко за подобна кола“? Е, колата със сигурност не е ракета, но тук е моментът да спомена, че теглото ѝ е под 1300 кг. Това е стойност, която ме изненада приятно, а резултатът е, че мога да очаквам нисък разход на гориво, приятно пътно поведение и повишена проходимост извън пътя.

Дългосрочно собствениците ѝ могат да очакват и понижено износване на гуми, окачване и спирачки.

Срещата ми с Vitara започна в следобедните часове на петък с обичайното прекосяване на София в най-натоварения момент. Автомобилът се държи приятно в града, като работата с волана и скоростния лост се отличава с неангажираща лекота. Окачването се усеща по-скоро стегнато и като цяло ми допада като баланс и поведение по ужасните ни улици.

Скоро осъзнах, че колата предразполага към биволско спокойствие, заради особеностите на клаксона си – някакъв индивид, шофиращ пред мен, „пусна аварийки“, наби спирачки рискувайки да направи ПТП с повече от двама участници, и паркира в лентата за движение след знак В27. Аз, разбира се, опитах да предам емоцията, която изпитах към него чрез клаксона на Vitara-та, който обаче звучи толкова приветливо, че просто няма как да ви вземат насериозно… Индивидът, пък, вместо да се засрами от нарушението или поне да му стане тъпо, реши да използва по-ефективния метод за предаване на емоции като просто си отвори прозореца и се разкрещя. Любима София, в която хаосът е цар ❤

Иначе хибридната система работи почти незабележимо, а двигателят „пали“ мигновено при потегляне от светофар. Казах почти незабележимо, защото при отнемане на газта, автомобилът намалява скоростта си малко по-бързо от обичайното.

Това се дължи на настройките на регенерацията на енергията, т.е. превръщането на кинетичната енергия от движението на колата в електрическа чрез стартер-генератора. Може би на някои хора това забавяне би им се сторило необичайно, но се свиква бързо и конкретната настройка при Vitara ми харесва.

Резултатът от всичко това е добър разход на гориво от 7.7 л за 100 км. В следващите дни при по-спокойни градски условия разходът бе 6.4 л.

По-интересното предстоеше на следващия ден. За разлика от повечето градски SUV модели, Vitara разполага със задвижване на четирите колела и адекватен пътен просвет от 18.5 см. Именно тази особеност на модела ме насочи към хълмовете около Божурище, които бяха покрити с примамлива смес от кал, чакъл и сняг.

Системата AllGrip се управлява чрез въртящ се контролер зад скоростния лост, а режимите са автоматичен, спортен (тук съвсем излишен) и такъв за сняг. Е, аз реших да се насоча към най-доброто – избрах режим сняг и натиснах бутона Lock, чрез който задвижването на четирите колела стана перманентно.

Оттогава-насетне последва безпрепятствено катерене по хълма, което предизвика интереса на местната лисица до момента, в който протекторът на гумите се напълни с кал и автомобилът започна да се пързаля малко повече. Дори и в тази ситуация нямах проблеми да спра и да потегля и като цяло да продължа нагоре. Мисля, че в голяма степен това се дължи на ниското тегло, което споменах, и което помага много в подобни условия, дори когато лимитът на гумите е близо.

След като се „порових“ още малко в снега, се върнах към типичното ежедневие и потеглих по магистрала Люлин. Тук по-ясно си проличава слабостта на двигателя, тъй като над около 80 км/ч Vitara се усеща по-скоро тромава, което може да е натоварващо при движение на дълъг път и нужда от изпреварвания. Иначе ускорението в стандартната дисциплина 0-100 км/ч отнема 10.2 секунди.

Откъм шум ми се стори, че автомобилът е на средно ниво за класа си, като при по-ниска скорост повечето идва откъм пътя (възможно е да е заради конкретните гуми, с които бе оборудван тест автомобила), а над 120 км/ч аеродинамичнният шум започва да доминира. Що се отнася до двигателя, той работи по-скоро незабележимо независимо от ситуацията.

Разходът на гориво след цял ден обикаляне по всякакви пътища и поляни бе 6.4 л за 100 км, което предвид частта с поляните и ниските температури е доста добър резултат.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s