Какво не ми хареса
Още на първия ден забелязах особености, с които бързо свикнах – това бяха скоростната кутия с трудно влизаща четвърта и прекалено чувствителното лостче за мигачите. Но истинските недостатъци се проявяват с времето. Това, което безспорно не ми харесва в колата след една година с нея включва:
- Инфотейнмънт системата – да оставим настрана трудното ѝ управление, връзката с мобилни устройства понякога се осъществява, понякога не. Много досадно. Освен това аудиото се включва с паленето на колата, дори преди това да е било изключено. Също така при спрян звук на радиото/spotify, ако навигацията каже нещо, музиката се пуска автоматично… Системата наистина е „бъгава“.
- Head-up дисплеят – липсва му достатъчна настройка за височина; освен това вечер намалява видимостта и често го изключвам. Причината е, че тук имаме бюджетен head-up дисплей, който не прожектира информацията директно на предния прозорец, а на пластмасова пластина пред него.
- Гумите – добре де, донякъде се очаква предвид високата мощност и предни задвижващи колела, но все пак предните гуми изкараха едва 10 000 км. Това е при положение, че съвсем не шофирам като обезумял, а и избягвам да карам в града, т.е. стартовете от място са по-малко. Но дори при доускорения от 80 км/ч нагоре, колата „похапва“ гуми с апетит.
- Късата шеста скорост – би било хубаво да има възможност за по-икономично пътуване по магистрала, но скоростната кутия и високите обороти, които автомобилът поддържа при 140-150 км/ч означават висок разход на гориво на магистралата. За щастие с тази кола, често предпочитам по-малките пътища.
