Peugeot 5008 – Среща на модата с практичността (тест)

На пътя:

Тестовият автомобил залага на най-мощното дизелово предложение. Това е двулитров двигател, развиващ 180 к.с. и 400 Nm. Задвижването е на предните колела през осемстепенна автоматична скоростна кутия. Колата ускорява до 100 км/ч за 9.2 секунди, а средният разход е 6.0 л за 100 км.

Срещата ми с 5008 започна малко припряно пред София Франс Ауто, защото бързах да изпреваря петъчния трафик. Набързо намерих оптимална позиция на седене, а моменталното и безпроблемно свързване на телефона ми чрез Apple CarPlay бе добре дошло. И така много скоро, след като се настаних в 5008 вече пътувах по магистрала Хемус.

В ниво на оборудване GT, 5008 идва стандартно с адаптивен автопилот, който показа, че се справя добре, дори при неочаквани маневри от страна на водачи, които правят всичко друго, но не и да си гледат в огледалата или да ползват мигачи. На магистралата автомобилът показа приличен комфорт, и достатъчно добро обезшумяване. Изненадаха ме ниските нива на аеродинамичен шум, а там където би могло да се желае още е шумоизолация от колелата и откъм двигателя , но пак казвам, че съм по-скоро доволен в това отношение и виждам потенциал за дълги, спокойни пътувания.

На магистралата колата се държи компетентно и приятно. Напречните неравности, с които е известна Хемус, разклащат купето осезаемо, но без да създават несигурност в управлението и нужда от съществени корекции.

Краят на магистралата дойде при данни за средна скорост 123 км/ч и разход 7.1 л за 100 км, което е доста добре.

По-интересно стана след като магистралата свърши, защото интензивният трафик към Велико Търново даде добра възможност за оценка на другите качества и възможности на автомобила. Тук попаднах в колони от по над 50 автомобила, предвождани най-често от камион, чийто шофьор в продължение на десетки километри не желае да отбие и да пропусне колоната.

5008 показа, че двулитровият дизелов двигател пасва добре на автомобила и предоставя достатъчно добра динамика. Всъщност до този момент не се бях запознал с характеристиките на колата, за да трупам по-обективни впечатления. Начинът, по който 5008 доускоряваше при изпреварване, ме накара да мисля, че се намирам в кола, която е с около секунда по-бърза в спринта до 100 км/ч, отколкото всъщност е. Това е много добре и показва работеща комбинация между купе, двигател и скоростна кутия, а в условия с натоварен трафик дава увереност при изпреварване. Струва ми се, че който ползва автомобила си извън града, задължително трябва да се насочи към някой от двигателите със 180 к.с. (най-мощният бензинов разполага със същата мощност).

Въпреки движението, по-натоварено спрямо обичайните уикенди, и множеството изпреварвания с педал в пода, 5008 взе отсечката от края на магистрала Хемус до Велико Търново с разход 5.9 л за 100 км.

От там насетне се насочих към малки второкласни пътища, повечето в окаяно състояние, а някои в отлично. Лошата пътна настилка демонстрира, че 5008 се справя добре с неравности и дупки и е сред по-комфортните автомобили в класа, които съм карал. Все пак, 508 в комбинация с адаптивно окачване е осезаемо по-комфортен. Подобно окачване не се предлага при високия 5008.

Интересното е, че по някои от гореспоменатите пътища, „французинът“ ме уведоми, че трябва да държа волана… слаломите между ямите заблудиха електрониката, че съм „изпуснал“ управлението

Но като оставим районите, които 13 години след въвеждане на винетната система, изглеждат напълно забравени от АПИ, то област Велико Търново разполага с някои страхотни отсечки. Една такава е пътят около Къпиново (там се намира и едноименния манастир) – ремонтиран, все още без дупки и пропадания, с маркировка и почти нулев трафик. За мен това е отсечка по-скоро за роудстъри, но в случая ще ми даде възможност да разбера, може ли семейният 5008 да носи удоволствие в оптимални условия?

Влязох в режим спорт, натиснах педала за газта, двигателят реагира по-грубата си работа, която показва при натоварване и потеглих напред. След два завоя вече знаех, че колата не се чувства ОК при подобно шофиране, а ако на трите реда седалки имаше пътници освен мен, на тях също много скоро би им прилошало. Настройките за повишен комфорт тук се изразяват в сериозен наклон на каросерията в завой, макар че като сцеплението е на ниво и недозавиването се проявява доста късно. Всъщност ми допадна управлението, защото усещам по-добра връзка с пътя, отколкото предполагах, но в крайна сметка, както може да се очаква, 5008 изобщо не го бива в спортно отношение. Все пак при добро желание, може да се движи достатъчно „чевръсто“, но който търси „спортен“ SUV ще трябва да се насочи към друга марка.

Що се отнася до представянето извън пътя, то наличните тук режими за сняг, кал и пясък, както и системата за спускане по наклон според мен са по-скоро излишно упражнение. В крайна сметка колата има две задвижващи колела и благодарение на малко по-високият пътен просвет може да се справи най-много с леки черни пътища. А там няма нужда от системи за спускане или режим за пясък.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s