BMW 545e – Хибрид по мюнхенски (тест)

На пътя:

BMW предлага Серия 5 с разнообразни варианти за задвижването, започвайки от четирицилиндров дизел с мощност 150 к.с., минавайки през редови бензинови и дизелови шестцилиндрови двигатели, достигайки до осемцилиндровият V-образен „звяр“, развиващ 635 к.с., който откриваме при M5 CS.

Днес обаче, ще ви запозная със задвижването, което би следвало да е най-актуално спрямо политическата атмосфера в Европа – това е plug-in хибриодът 545е. Той разполага с две капачки за зареждане – едната води към резервоар за бензин, а другата, към 400 волтов пакет литиево-йонни батерии, с капацитет 11.15 kWh. Общата мощност достига 394 к.с., като 286 от тях идват от шестцилиндровия редови двигател, останалите от електромотор.

Електромоторът тук се намира между двигателя и скоростната кутия, като елиминира конвертора на въртящия момент, т.е. опростява скоростната кутия. Освен това разположението му означава, че той ползва предавателните числа на осемстепенният „автоматик“.

Задвижването е на четирите колела, ускорението да 100 км/ч отнема 4.6 секунди, а официално, разходът на гориво се води 1.6 до 2.2 литра за 100 км. Естествено на дълъг път, след изчерпване на батерията това няма как да е така. В изцяло електрически режим пък, разходът е 17.2-19.2 kWh за 100 км, а пробегът с напълно заредена батерия 47-57 км. Тоест, ако изминавате до около 40 км на ден в градски условия, и всяка вечер зареждате „петицата“ от контакта в гаража ви, то енергийният ви разход на 100 км ще бъде едва 2.5 лева.

Сигурен съм, че досадих на някои от вас с тези обяснения, така че без да губим повече време преминавам към същинската част от теста, а именно моментът, в който натиснах бутонът Start и нищо не се случи, защото разбира се 545e стартира изцяло „на ток“.

Потеглих „по задачи“ из града, в стандартния хибриден режим, който приоритизира изразходване на батерията. Много скоро разбрах, че 545е има малко общо с който и да е друг модел на BMW, който съм шофирал, защото усещането ми е, че тук абсолютен приоритет е комфортът. Независимо от големите джанти, колата се справя повече от добре със софийските неравности и дори се полюлява при преминаване през гърбици. Всъщност поведението ѝ ми напомня изключително много на нещо идващо от Щутгарт (да, за Mercedes говоря).

Иначе, благодарение на архитектурата и разположението на електромотора, поведението на 545е, що се отнася до задвижване е много естествено с неусетни включвания на двигателя, който пък като шестцилиндров редови, е естествено балансиран.

Като цяло не съм почитател на много от помощниците за шофиране, защото просто не работят достатъчно адекватно. Това важи с особена сила за България – тук има множество конфликтни точки, поради неадекватна инфраструктура и маркировка, несъответстващи с изискванията. Добавяме и огромна част от шофьорите, които шофират така, сякаш никога не са отваряли Закона за движение по пътищата (пък не се учудвам и наистина да не са). Резултатът е хаос и ситуации, които объркват и най-съвременните автономни системи.

Малко се отклоних, но идеята ми беше, че в 545e попаднах на един помощник, който истински ми допада. Това е пакета Асистент за шофиране Professional и по-точно Stop&go функционалността му. Попадайки в поредната „тапа“, активирах системата и колата започна да се движи в задръстването съвсем компетентно, спирайки изцяло и потегляйки без излишно забавяне, като поддържаше и правилна траектория дори на места без маркировка. Определено прави „висенето“ в трафика по-ненатоварващо.

В края на деня паркирах „петицата“ в гаража си с напълно изтощена батерия и разход за деня 5.5л плюс 18.0 kWh за 100 км. Тук, ползвайки домашния 230V контакт, мога да заредя батерията напълно за шест часа. Това обаче е при сила на тока 12.5A …там е работата, че ако го направя, системата ми няма да издържи, бушоните ще „паднат“ и ще си остана с празна батерия. За щастие, BMW позволява ръчна настройка на ампеража между 6А и 16А, така че аз избрах „най-слабия ток“ и се приготвих за малко по-продължително зареждане.

На следващия ден, с напълно заредена батерия потеглих към Подбалканския път. При 90-100 км/ч, „баварецът“ продължава да впечатлява с комфорта, който видях в града – задвижването, дори при работещ двигател е приглушено, аеродинамичният шум направо липсва, а това, което доминира е шумът откъм пътя. Мисля, че би могло да се иска малко по-добро обезумяване в това отношение, но пък ако на някого това му е важно, просто може да се насочи към джанти с по-скромен размер и съответно гуми с по-висок профил, които биха били по-тихи.

Интересното става, тръгна ли да изпреварвам. Всъщност не – интересното става, малко след като тръгна да изпреварвам. Казано по-ясно, реакциите на задвижването при рязко натискане на педала за газта са доста бавни. Не съм сигурен на какво се дължи това, но определено не ми допада. Веднъж тръгне ли, колата е впечатляващо бърза, като особено стартовете от място или ниска скорост могат да се определят като „плашещо бързи“. Харесва ми!

Тук е добре да спомена, че в случая шофирах в адаптивен режим (режимите са хибриден, спортен, електрически и адаптивен), който както подсказва името се нагажда спрямо стила на шофиране, и който отново бе приоритизирал изчерпването на батерията. Реших, че не е зле да си запазя малко „ток“ за по-късно през деня, когато щях да опитам режим „спорт“. За тази цел, на централната конзола се крие още един бутон, като натискането му води до запазване на заряда на батерията.

Пътят ми продължи през Байлово, през Поибрене, към Вакарел. Празен път, със ставаща настилка (на места) и много завои. Разбира се това бе сигналът, да натисна бутона „спорт“ и да видя дали освен впечатляващи ускорения, 545е е способен на динамично и увлекателно поведение на пътя.

Първи впечатления – спортният режим си остава доста комфортен и не особено остър. Колата се държи феноменално стабилно в завоите, макар високото ѝ тегло да се усеща – 545е е с 200 кг по-тежък от 540i xDrive (който разполага със същия шестцилиндров бензинов двигател и мощност 333 к.с.). Това, в комбинация с неособено информативното управление прави хибридната „петица“ можеща, но по-скоро неувлекателна.

По отношение на разхода на гориво, както може би се досещате, вариациите са големи в зависимост от дистанцията и съответно заряда на батерията. Разбира се, при всички положения е нереално нисък като за бензинов „шестак“ и впечатляващи данни като ускорение до 100 км/ч за под 5 секунди. Моето шофиране, изпълнено с „пъплене“ в града, динамични отсечки и спокойно пътуване по магистралата завърши със 7.7 литра и 7.3 kWh за 100 км.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s