Интериор
Това “премиум” усещане за външния вид на Tucson, което споменах води до по-високи очаквания в салона на автомобила. Тези очаквания остават напразни, защото първото ми впечатление не е положително. Тапицерията на седалките се усеща евтино, но големият проблем е централната конзола.
Спомням си едно посещение в музея на Philips в Айндховен и по-точно секцията с футуристични домакински уреди от 80-те години. Е, централната конзола носи именно този дух. Сякаш дизайнерите са се изморили и са решили да сложат едно плоско парче пластмаса, колкото да минат метър. След това са изсипали един куп сензорни “бутони” върху тази плоскост, без значение, че управлението им ще е кошмарно и за капак са сложили дисплей, като от калкулатор, за функциите на климатика. Много, ама много не ми харесва.
Завършвам тази негативна тирада със скоростния лост, който сякаш отново идва от 80-те години на 20-ти век. Държа да отбележа, че при хибридните версии такъв няма, което е голям плюс.
Като изключим тези два детайла, намирам останалата част от интериора на Tucson за доста приятна като дизайн. Харесва ми ниската линия на таблото и оформлението му около водача и пътника до него. Допада ми и воланът с формата си и изпипаните детайли като копчетата върху него и лостчетата за чистачките и мигачите.
Инструменталният панел с размер 10.25″ тук е дигитален и интеграцията му е добра. Размерът на екрана на инфотейнмънт системата е идентичен, а управлението ѝ е интуитивно с опростено меню. Липсва ми безжичен Apple CarPlay, който бих очаквал. Това, което ми харесва е вграденото безжично зарядно за мобилен телефон. Отбелязвам го, защото работи, а все по-често ми се случва да шофирам коли при които или телефонът се изплъзва много лесно от зарядното или то по-скоро загрява телефона, отколкото да го зарежда.
Вторият ред седалки печели точки с пространството. Основата на седалката е висока, а мястото за краката и колената е сред най-доброто, което съм срещал в този клас. Що се отнася до ниши и джобове, тези отзад са тесни, докато на първия ред седалки положението е по-скоро добро.
Като цяло изработката на интериора се усеща солидна, а твърдата пластмаса не е прекалено много. Но дори без централната конзола, която аз намирам за ужасна, Peugeot 3008 има далеч по-впчатляващ интериор като материали, изработка и (според мен) дизайн.
