BMW M240i xDrive Coupe – класическо удоволствие | тест

На пътя

Връщам се обратно в гаража на BMW България, в който както споменах ме чакаше сивото купе. Тук във върховата версия М240i xDrive. Двигателят е шестцилиндров редови с работен обем три литра. Максималната му мощност е 374 к.с., докато въртящият момент достига 500 Nm. Интересно е, че за разлика от M440i, тук няма 48v хибридна система. Скоростната кутия е осемстепенна автоматична, а задвижването е на четирите колела. Цялата мощност може да отиде към задните колела, но при загуба на сцепление автоматично се разпределя и към предната ос, т.е. тук няма възможност за шофиране в режим RWD. Автомобилът е способен да ускори до 100 км/ч за едва 4.3 секунди, а комбинираният разход на гориво е 8.1-8.8 литра на 100 км. M240i също така е оборудван стандартно със спортен М диференциал със заключване.

Най-после стигнах до момента, в който натиснах бутона за стартиране на двигателя, а “шестакът” изпълни пространството с дълбоко, балансирано “боботене”. BMW са вкарали доста мисъл и технологии в посока икономия, така че превключих в режим Eco и потеглих из софийските улици и улички.

Много скоро отново започнах да правя паралели с по-голямата “четворка”, защото усещането за комфорт е не по-различно. Малкото купе е много рафинирано и въпреки спортния си дух е способно да се движи много комфортно по неравните ни улици. Мисля, че автомобилът съвсем спокойно може да се ползва в ежедневието, защото размерите му са сравнително компактни, в режим Eco колата се държи много спокойно и не предразполага към “дивотии” с педала на газта. Освен това асистиращите системи за града и най-вече асистента за паркиране работят точно и бързо.

Разбира се, за мен M240i не е кола за града (лично аз предпочитам да се придвижвам с трамвай, велосипед или с двата си крака). Мястото ѝ е някъде, където човек може да се наслади изцяло на шофирането. Път със завои, дълги прави, красиви гледки и малко трафик.

И така, напуснах пределите на София и се насочих към Сапарева баня, избирайки пътя между Витоша и Плана. За начало смених режима на шофиране с Comfort, уверявайки се, че в него автомобилът се усеща почти като комфортно GT и при всички положения е отлично решение за дълъг път. Честно, веднага бих потеглил към Алпите.

В моя случай, обаче, не отивах към Алпите, а към Рила и много скоро подминах последното населено място и пръстът ми се спусна към бутоните до скоростния лост. Очаквано, натиснах Sport+ и автомобилът рязко смени характера си, превръщайки се от комфортно купе за ежедневието в аболютна откачалка.

Нищо не е останало от “мудните” реакции на педала на газта при Eco шофиране. Тук всяко помръдване на десния крак води до бърза реакция от страна на двигателя, който пък впечатлява с висока мощност още в ниските обороти. Управлението е прецизно и достатъчно бързо за навременни корекции.

• YouTube
• Facebook
• Instagram

Въпреки компактния си вид, M240i xDrive тежи 1690 кг., което е с цели 150 кг. по-тежко от предходното поколение. Това се дължи на първо място на това, че както споменах, новият модел е базиран на серия 3 и 4. Така погледнато, купето е с 50 кг. по-леко от M440i xDrive купе и моето мнение е, че тзи 50 кг. в комбинация с 10 см по-късото междуосие, правят “двойката” доста по-увлекателна от големия си “брат”.

Връщайки се на газта и завоите, трябва да призная, че за мен колата е дори малко плашеща на моменти. Намесата на xDrive на моменти води до леко неинтуитивно управление, при загуба на сцепление. В тази връзка, BMW вече предлагат M240i със задвижване на задните колела, като този вариент е с 4000 лева по-достъпен, спрямо xDrive версията.

Неусетно стигнах и до Сапарева баня, където направих няколко измервания на ускорението. Най-добрият резултат бе 0-100 км/ч за 4.12 секунди и 0-200 км/ч за 16.12 секунди.

За мен автомобилът е изключително забавен, като това което ми липсва е малко повече “драма” откъм изпускателната система. Тук независимо от режима няма пукот, а приглушено ръмжене и доста “изскуствен” звук откъм тонколоните. Няма как, еко нормите не прощават.