На пътя
Изборът на задвижване при Opel Astra е сериозен. Налични са трицилиндрови бензинови двигатели с работен обем 1.2 литра и мощност 110 к.с. или 130 к.с. Дизелът е представен от 1.5 литров двигател със 110 к.с. Следва по-динамичния плъг-ин хибрид, комбиниращ четирицилиндров бензинов двигател и електромотор за системна мощност 180 к.с. Съвсем наскоро пък, бе представена и изцяло електрическата версия с мощност 156 к.с. и пробег до 460 км. Избор определено има, а това което липсва е нещо с по-спортна насоченост.
На мен се падна да шофирам един от най-балансираните варианти като динамика-разход-цена. Тестовият автомобил се задвижва от бензиновия двигател във вариант със 130 к.с. и осемстепенна автоматична скоростна кутия. Тук ускорението до 100 км/ч отнема 9.7 секунди, максималната скорост е 210 км/ч, а комбинираният разход на гориво е 5.4-5.7 л за 100 км. Е, предстоеше ми да видя дали тези данни отговарят на действителността.
Влязох в колата и бързо напуснах паркинга на София Франс Ауто, насочвайки се към изхода на града в посока Банско. В градска среда, компактният Opel е доста приятен за шофиране, тъй като окачването е комфортно, а шумоизолацията е на ниво. В това отношение виждам осезаем напредък спрямо предходното поколение на модела. Малкият двигател предоставя достатъчно мощност за пъргави стартове на светофара, позволявайки ми да оставя далеч назад останалите участници в движението… Всъщност това не е показателно, защото по някаква причина софийските кръстовища са любимо място на шофьорите за кратка дрямка.
След като напуснах пределите на София, се насочих към Белчин баня. Живописния път заобикалящ Витоша ме подтикна да сменя режима на работа на спортен. За миг дори опитах ръчната смяна на скоростите, но честно казано работата с “перата” зад волана е мудна и като цяло няма никаква причина да не оставите кутията в автоматичен режим.
При по-динамично шофиране двигателят става осезаемо по-шумен, но както съм споменавал и преди, 1.2 литровият трицилиндров двигател звучи доста симпатично и има характер. Динамиката, която предоставя е далеч от впечатляваща, но е достатъчна за малко по-бързо придвижване и по-важното, дори за миг не съм си казал “ех, искаше ми се да има още един цилиндър”. Напротив, небалансирания трицилиндров двигател е много чаровен. Иначе, управлението на колата е достатъчно прецизно, но просто не е увлекателно. Тук смятам, че предишната Astra бе по-добра. Осемстепенният “автоматик” също е малко неуверен при шофиране с повече газ, на моменти се чуди коя е точната предавка за ситуацията и самите смени стават по-груби. Окачването пък предоставя доста добър баланс между комфорт и липса на попюляване. Това ми допада и всъщност е далеч по-важно в ежедневието.
Така или иначе, в един момент стигнах и до Сапарева баня. Е, нямаше как да не се отбия на пистата, за да проверя дали ускорението до 100 км/ч действително отнема 9.7 секунди. Включих Racebox-a и направяих няколко старта. Най-доброто време, обаче бе 10.3 секунди.
След този неуспех продължих спокойно към Банско. Мнението ми е, че при “нормално” шофиране, Astra е доста приятна. Дори този двигател предоставя приемлива динамика за спокойно пътуване – ако искате нещо по-бързо, отговорът е хибридната версия; ако искате нещо наистина бързо, то трябва да се насочите към друга марка. В допълнение, нивата на шум са адекватни, включително на магистрала. Окачването е сериозен плюс, защото е доста комфортно, но колата не се “люшка”. Ако все пак комфортът е вашия топ-приоритет, то по-добре се насочете към френския “брат” на Astra, Peugeot 308.
Накрая, след два дни шофиране бя време да оценя две неща – AGR седалките са наистина супер и раходът на гориво е доста добър, макар да е малко над официалните данни. При мен, при смесено шофиране, включително динамични отсечки и често спиране за снимки, разходът бе 6.5 л на 100 км (за пробег от 400 км).
