Появата и възраждането на автомобилни марки, които предлагат добро съотношение между цена и качество, винаги е било интересно явление. Дори на българския пазар през последните 30 години наблюдаваме няколко подобни събития – възраждането на Skoda, появата на Daewoo, а по-късно и превръщането на Dacia в сериозен играч.
Dacia успя да изгради толкова силно предимство на нашия пазар, че години наред не изпада от топ 3 по продажби. Днес обаче средата около марката е доста по-различна – електрификацията постепенно навлиза и у нас, дизеловите двигатели губят позиции и все повече изчезват от гамите на европейските производители. А междувременно китайската автомобилна индустрия направи това, което допреди няколко години изглеждаше почти невъзможно и навлезе агресивно в Европа. У нас вече присъстват дузина китайски марки с конкурентни цени и доста добри модели.
В тази нова реалност е интересно да видим как се представят доказаните бюджетни производители. А Duster е особено интересен, защото тестовият автомобил предлага комбинация, която трудно може да бъде определена като стандартна. Имаме хибридно задвижване, възможност за движение на LPG, автоматична скоростна кутия и задвижване на четирите колела.
Тестваме Dacia Duster hybrid-G150 4×4.
Дизайн
Преди две години за първи път представих третото поколение на Duster в Roadhunter и тогава бях доста благосклонно настроен към дизайна му. Още тогава казах, че според мен този дизайн ще старее добре. Две години по-късно напълно подкрепям това твърдение.
Duster продължава да изглежда актуално, характерно и според мен успешно. Дизайнът му има нещо, което липсва на доста от съвременните модели – ясна идентичност, без да се опитва прекалено много да бъде интересен.
Предната част е сравнително семпла, но изглежда мощно благодарение на геометрията на капака и изправената конструкция. Страничната линия пък придава доста динамика на иначе практичния SUV.
Особено добре стоят раздутите задни калници и характерната форма на задните светлини. Скритите дръжки на задните врати продължават да ми се струват по-скоро дизайнерски трик, отколкото практично решение, но поне допринасят за цялостния облик.
Преди две години определих дизайна на Duster като потенциално „иконичен“. Засега няма причина да променям мнението си.
Интериор
Интериорът на Duster също вече ни е познат. Тук все още имаме типичната за Dacia комбинация от много пластмаса, сравнително семпли материали и интересни, практични решения.
И този път обаче открих няколко неща, които не ми допадат. Тапицерията на тестовия автомобил не е особено впечатляваща, а седалките определено не са сред силните страни на Duster. На мен ми липсва достатъчно добра опора за кръста и гърба, като проблемът се усеща най-вече при по-дълго пътуване. След няколко часа зад волана меката опора на гърба започва да изморява.
Ергономията като цяло е добра, а това продължава да бъде едно от големите предимства на Duster. Управлението е лесно и не се налага да ровите из менюта за всяка елементарна функция.
Има обаче странни решения при съхранението на дребни предмети. Джобовете във вратите са доста тесни както отпред, така и отзад. Отпред имаме две поставки за чаши с интересна форма, но това не е голям проблем, защото задната така или иначе е почти неизползваема – централната облегалка за ръка стои точно над нея и достъпът до нея е затруднен.
За сметка на това технологичното оборудване продължава да е напълно адекватно за този клас. Пред водача имаме дигитален инструментален панел, а централният 10.1-инчов екран предлага сравнително проста и бърза инфотейнмънт система. Харесва ми и фактът, че климатикът продължава да се управлява с физически бутони. Това е едно от онези малки решения, които правят автомобила по-удобен в реалния живот.
Пространството в купето също е добро. Duster не е от автомобилите, които ви карат да забравите, че сте купили бюджетен SUV, но предлага достатъчно място както отпред, така и на задния ред. Именно тук моделът продължава да изпълнява много добре ролята си на практичен семеен автомобил.
На пътя
Тук става наистина интересно. Тестовият автомобил е Duster hybrid-G150 4×4. Това означава трицилиндров двигател с работен обем 1.2 литра и принудително пълнене, който може да работи на бензин или LPG. Към него е добавен електромотор, а мощността се предава през шестстепенна автоматична скоростна кутия към четирите колела. С други думи – хибрид на газ с 4х4. Бих го нарекъл хибрид².
Отвън няма особени визуални разлики спрямо останалите версии на Duster. Отвътре обаче има един очевиден знак, че автомобилът е по-специален – бутонът LPG вляво от кормилната колона.
Натискам го и… не усещам нищо. На таблото обаче се появява индикация за LPG, както и информация за количеството гориво и оставащия пробег. Всъщност това е едно от интересните решения на автомобила, защото мога да виждам не само колко съм изминал на едното гориво, но и колко оставащ пробег имам с него, както и с другото. А когато двата резервоара са пълни, автомобилът показва комбиниран пробег от над 1000 километра. Реших да започна именно на газ.
В града Duster не впечатлява с някаква извънредна динамика, но и не това е целта му. Колата се движи нормално, воланът е лек, а окачването се справя изненадващо добре с покъртителните софийски улици. Комфортът определено е сред силните му страни.
Интересно е и оборудването с камери. Имаме четири камери, но не и стандартния за много съвременни автомобили 360-градусов изглед. Вместо това избираме коя камера искаме да гледаме. За мен това е напълно приемливо решение. Особено полезен е изгледът от страничните камери при успоредно паркиране близо до бордюр. Качеството на изображението изглежда сякаш сме се върнали десетина години назад, но честно казано в този ценови клас това изобщо не ме притеснява.
По-интересното дойде на следващия ден. Реших да направя един от обичайните Roadhunter маршрути – София–Елена–София. В едната посока на газ, в другата на бензин.
Пътуването от София по осмото чудо на света, магистрала „Хемус“, се оказа доста интересно. Защо? Защото, освен на местата с по-ниско ограничение, което аз спазвам, не ме изпревари нито една кола. Тоест, макар да е на газ, макар да е трицилиндрова „малолитражка“, задвижването безпроблемно поддържа скорост около и пренебрежимо малко над 140 км/ч. И то независимо от пресечения терен в части от магистралата, наклоните и натоварването.
Тук обаче започват да се виждат и някои от компромисите на Duster. Основният е шумът. Както от пътя, така и аеродинамичният шум са доста отчетливи при висока скорост. Окачването от друга страна се справя добре и автомобилът остава стабилен и устойчив, без обаче да блести с някакви специални качества в това отношение. Прави впечатление и адекватната работа на адаптивния круиз контрол. Замислете се само – адаптивен круиз контрол в Duster. Нещо, което до предишното поколение на модела би звучало почти абсурдно.
След магистралата идва ред на първокласния път и тук динамиката вече е по-интересна. Доускоренията при изпреварване от около 70 км/ч могат да бъдат леко напрягащи. Не е проблем, ако внимателно следите пътната обстановка и планирате маневрата, но Duster hybrid-G150 4×4 определено не е автомобил, който ви насърчава към агресивни изпреварвания. За сметка на това по-високата позиция на седене дава предимство по отношение на видимостта в някои ситуации. Пътят като цяло е приятен, но тук отново започвам да усещам седалката. При няколкочасово пътуване меката опора на гърба започва да ме изморява.
След 270 километра пристигнах в Елена. На LPG бордовият компютър отчете среден разход от 8.9 литра на 100 км. Оставащият пробег на газ беше около 260 километра. Но има още един резервоар. Бензиновият беше абсолютно пълен и показваше още около 680 километра пробег.
На връщане просто преминах на бензин. Същият маршрут, сходен трафик, сходно темпо, но друго гориво. Разлика в поведението почти не усетих. Струва ми се, че на бензин автомобилът е може би една идея по-пъргав при доускоренията, но разликата е по-скоро пренебрежима.
Разходът, с който се прибрах в София, беше 6.7 литра на 100 км. По мое мнение това е много добър резултат за реално шофиране на висок автомобил с по-голямо въздушно съпротивление и задвижване на четирите колела. А аз шофирам „стегнато“ – около и пренебрежимо малко над ограниченията както на първокласните пътища, така и на магистралата.
Но какво всъщност означават тези цифри? При актуалните цени през септември 2026 г. моят реален разход означава около 10.39 евро за 100 км на бензин срещу едва 5.79 евро на 100 км на LPG. Тоест, благодарение на газа Duster всъщност може да се окаже финансово по-икономичен от електрически автомобил, ако електромобилът се зарежда по пътя на публична зарядна станция.
Разбира се, разходите не са единственото нещо, което интересува хората. Интересни са и емисиите. При движение на бензин този Duster отделя около 155 г CO₂/км, докато при LPG стойността пада до около 134 г CO₂/км.
И тук комбинацията става още по-интересна – имаме автомобил, който може да се движи електрически за част от времето, използва сравнително евтино гориво, предлага над 1000 км комбиниран пробег и в същото време разполага със задвижване на четирите колела, а това е една изключително практична концепция.
Заключение
Преди две години определих третото поколение на Duster като сериозна крачка напред за модела и днес мнението ми остава същото. Duster е повече от просто бюджетен автомобил. Той е напълно способен семеен SUV, който предлага прилично оборудване, достатъчно пространство, комфортно окачване и дизайн, който според мен ще остане актуален дълго време.
Разбира се, компромисите са тук – материалите са бюджетни, седалките можеха да бъдат по-добри, някои от решенията за съхранение са странни, а при висока скорост шумът е доста сериозен. Това не променя голямата картина, защото конкретно този Duster е интересен не заради някоя отделна характеристика, а заради комбинацията от тях.
Хибрид, LPG, автоматик, 4×4. И всичко това в сравнително достъпен автомобил.
Цената на Duster започва от 19 990 евро. Версията с газово-хибридното задвижване стартира от 26 190 евро, а най-високото ниво на оборудване достига 27 590 евро. Според мен това е много добро предложение за хора, които държат да шофират нов автомобил, но не искат да плащат за него като за премиум модел.
Инж. Цветан Илиев
След моя опит с подобни двигатели, забелязах, че при по-дълги разстояния 4×4 системата често изисква повече енергия от очакваното.