Интериор:
Иначе интериорът е приятно място – високата позиция на седене е безпорен плюс в града, качването и слизането е лесно, пространството на пътвия ред седалки е достатъчно и самите седалки не са лоши, макар за пореден път да се чудя защо нямат вертикална регулировка на предната част (т.е. промяна на ъгъла на хоризонталната част от седалката). Поне шофьорската седалка трябваше да има такава регулировка, а и все пак се намирам в Premium модела – предпоследното ниво на оборудване. На втория ред е малко по-притеснено – седалките имат къса основа, а и са малко по-ниски отколкото би било удобно. Това пък се е отразило на мястото над главите на пасажерите, което е достатъчно дори и при версията с панорамен покрив (при която таванът е малко по-нисък).
Като цяло салонът на колата не предлага някакви особености – практичен, удобен и сравнително качествен като за класа. Добро впечатление прави, че по-евтината пластмаса е добре замаскирана и има приятна текстува, а като цяло материалите в горната част на салона са добри. Не съвсем добро впечатление прави качеството на сглобката на места. И докато недобре напаснатата текстилна облицовка около панорамния покрив може да се приеме за дреболия, която едва ли ще бъде забелязана от 95% от хората, качващи се в Qashqai, то лостът на скоростите, който поскърцва всеки път, когато работя с него може и да не се хареса на повече хора. Иначе впечатление ми прави начинът, по който японците се справят с детайлите – едновременно имаме облицовка на част от вратите от изкуствена, шита кожа, която изглежда добре, но на същата тази врата имаме бутон за управление на прозорците, който няма осветление. Контрастът е доста силен.
Comments are closed.