На пътя:
В града компактният Nissan показва силните си страни. Много ми хареса доброто обезшумяване на модела – получаваме добра изолация от обкръжаващия свят, което особено за по-голям град пълен с нервни шофьори води до доста по-спокойна атмосфера за пътниците в Qashqai-я. Двигателят, с който разполагаме е бензинов и като такъв има много ниски нива на вибрации, а и дори при по-сериозно натискане на педала на газта, почти не се чува в купето. Изненада ме и това, че шумът откъм пътя е силно редуциран, и то при положение, че тестовият автомобил е оборудван с 19 инчови джанти и съответно гуми с по-нисък профил. Иначе окачването е подчертано твърдо и това помага на Qashqai да се държи напълно като лек автомобил, поне при по-ниска скорост. Същевременно комфортът е на добро ниво.
Осезаем скок спрямо предходното поколение е управлението – най-после разполагаме с някаква обратна връзка от пътя и воланът не се усеща толкова изолиран, колкото беше преди. Харесва ми и макар колата да не предразполага към спортно управление, все пак е по-приятна за каране. Това важи в пълна сила за 1.6 литровия турбо-бензин, с който се придвижвах аз. Неговите 163к.с. ускоряват колата до 100км/ч за под 9 секунди. В същото време цената му е едва няколко стотин лева по-висока от тази на най-малкия дизел. Разходът на гориво пък се движи между 5 и 7.6л на 100 км. Това е според официалните данни, според мен цифрите са 6.5 и 8.5**, което обаче пак е съвсем приемливо.
И в тази връзка, аз не би си купил дизела – простата аритметика показва, че по-големият дизел (130к.с.) излиза икономически изгоден при общ пробег от около 90000км (и ще има по-висока остатъчна стойност). Е да но е по-бавен, по-шумен и освен, ако пестенето на средства в дългосрочен план не е приоритет пред комфорта и динамиката, бензиновият вариант сякаш е за предпочитане или поне не бива да бъде пренебрегван.
**Тестовият автомобил имаше малък пробег. По-нататък разходът вероятно ще се смъкне с 5-8%.
