Land Rover Discovery Sport – Тест

Преди няколко години, малко след като Jaguar и Land Rover се отърваха от безпощадните лапи на Ford Motor Company (за късмет на почитателите на британската автомобилна индустрия), попаднах на една статия, която разкриваше бъдещите планове за разширяване на гамата на Land Rover. По това време британците предлагаха пет модела, а в статията грандомански бе обявено, че в идните години тази бройка ще нарастне неколкократно – звучеше точко като мокрия сън на някой немски автомобилен мениджър от тези, които създават ниша в нишата, купе версия на SUV версията на някое комби и т.н. Е аз пък се зачудих какво толкова ще измислят от Land Rover и ето, че няколко години по-късно отговорите започват да се появяват по пътищата и извън тях.

И така реших да пробвам един от тези нови модели – Discovery Sport. Макар името да е изцяло ново, автомобилът се пада наследник на Freelander, но концепцията е леко изменена. Освен това моделът попада в новосъздадения суб-бранд Discovery (така както има Range Rover). Като цяло моделите Discovery са насочени към по-практичните, пресметливи и разумни купувачи (най-вече такива с деца и семейства), а Range Rover са за по-модерно ориентираните хора, които искат да привлекат внимание към себе си с по-лъскавия и „дизайнерски“ автомобил (а благодарение на него може и те да се сдобият с по-голямо семейство, след което да преминат към Discovery). Като оставим философстването настрана, Discovery Sport е компактен SUV с общирен интериор и място за седем човека – двама от тях задължително деца. Цените започват от малко под 70000лв за дизелов вариант със 150к.с. и достигат до около 130000лв за добре оборудван модел с бензинов двигател и 240к.с. максимална мощност.

DSC_0735

На мен ми се падна да карам Discovery Sport в комбинация с най-популярния двигател – двулитров дизел със 180к.с. и деветствепенна автоматична скоростна кутия от ZF. Моделът е в най-високото ниво на оборудване HSE Luxury и има допълнителни екстри за около 15000лв.

Дизайн

Интересното при Discovery Sport е, че неговият главен дизайнер е оглавявал и проекта за Freelander преди 20 години, след което е работил за други компании, за да се върне при JLR точно навреме за наследника на Freelander. Въпросният човек се казва Джери Макговърн и, както може да се очаква от един себеуважаващ се главен дизайнер е завършил Кралския колеж по изкуства в Лондон… преди доста време.

Колкото до неговото творение, то неоспоримо има излъчването на Land Rover с ясно забележим привкус на Range Rover Evoque. За разлика от „по-лачения“ си събрат, Disco Sport има по-обемиста и класичека форма. Автомобилът изглежда „мускулест“ и солиден, а същевременно модерен, благодарение на футуристичните си задни светлини и други по-дребни детайли.

DSC_0492

Интересно е, колко много може да се измени излъчването му в зависимост от конфигурацията и цветовата комбинация. Ето например, червеното Discovery, на което попаднах в Лондон ден преди да подкарам златистото, изглежда доста различно. На мен и двете ми харесват, но комбинацията с черни джанти и контрастен покрив със сигурност привлича повече внимание.

Интериор

DSC_0779

Когато видях първите снимки на интериора на Discovery Sport ми се стори, че гледам „постна“ версия на салона на Evoque. Трябва да призная, че това усещане, макар и по-слабо изразено, го усетих и когато седнах в колата. Дизайнът ми се вижда твърде семпъл, малко като луксозната версия на спартански „джип“. Може би това е умишлено търсен ефект, за да покаже, че Discovery не е някой „паркетник“, но на мен не ми допада съвсем като атмосфера.

DSC_0760

Тази по-строга атмосфера е комбинирана с много приятни материали и внимание към детайла, което пък е безспорен плюс. Ако говорим за материали, аз имам само една критика и тя е централната конзола и конкретно черната пластмаса около централните въздуховоди и управлението на аудио функциите. То дори проблемът не е само в пластмасата, а в комбинацията с дизайна на тази част от таблото. На мен ми изглежда по-ретро отколкото трябва, въпреки наличието на модерни елементи като дисплеи в регулаторите на климатика например.

Други недостатъци в интериора на Discovery Sport не видях, а за щастие предимствата преобладават. Нека да започнем с пространството – и на двата реда седалки е много широко, като особено добро впечатление прави вторият ред. Мястото за колената е неочаквано много и смятам, че това е една от колите, които пълноценно могат да превозват пет човека.

DSC_0791

Но освен, че има предостатъчно място за пътниците, има и една камара ниши, джобове, шкафчета и други подобни местенца, където въпросните хора могат да си държат джунджуриите. Въпросните помещения са сред най-широките, които съм виждал.

Не на последно място мисля, че това беше автомобилът с най-много USB изходи и контакти, в който някога съм се качвал – има 5V, 12V, няколко отпред, няколко отзад и няколко най-отзад. Луда работа. Гаранция, че никой няма да мърмори, че няма къде да вкючи да си зарежда телефона.

DSC_0794

Колкото до третия ред седалки, той е по-скоро символичен – става за малки деца, но практически елиминира багажното пространство. Това при дължина на колата под 4.6м е съвсем очаквано.

DSC_0750

На пътя

Извън пътя

На пътя и извън него

Добре, това е Land Rover и няма как да не го свързваме с изпълнения извън пътя. Може да е вярно, че повечето подобни автомобили надали някога ще накалят гумите, но пък Discovery Sport е подготвен и за такива приключения. Като оставим приличната геометрична проходимост настрана, колата може да гази в 60см вода, има система за спускане по наклон, има и Terrain Response – система, която оптимизира управлението при кал, пясък, сняг и скали. Та определено не е средностатистическия семеен „паркетник“.

DSC_0666

Същевременно, Discovery Sport се чувства съвсем на място на пътя. Позицията на седене се усеща по-висока спрямо повечето модерни SUV-ове, което освен, че дава самочувствие, гарантира добра видимост. И големият плюс е окачването, където е една от силните страни на JLR. Хем е комфортно и с лекота преминавате през легналите полицаи от всякакъв вид и форма (щото по българските пътища явно не се правят по стандарт, а както дойде), но в същото време се държи прилично в завои. Наклон на каросерията на липсва, но е умерен и като цяло при нормално шофиране усещането е все едно сте в лека кола… обаче вози по-меко. И отново останах силно очарован от ниските нива на шум откъм пътя, дори при висока скорост. С аеродинамичните шумове положението е подобно, те са добре потиснати и започват да преобладават при около 130-140км/ч, но все пак запазват сравнително ниските си нива.

DSC_0744

На фона на тази тишина се появява звукът от двигателя, който като настъпите педала за газта по-стабилно и добива един осезаемо измъчен тон (иначе, ако няма натоварване и той е тих). Та на мен ми се струва, че малко се затруднява с купето на Land Rover-а. Осезаема турбо дупка няма, а и брилянтната скоростна кутия все пак има девет скорости, които безпорно помагат за добрата работа на цялостното задвижване, но мощността изглежда недостатъчна. Тук обаче следва да отбележа, че автомобилъът беше на едва 2000км и така като гледам беше „спънат“ електронно – скоростната кутия отказваше да влезе в спортен режим, а смяната на оборотите дори при kickdown се случваше 500об/мин преди червената зона. Освен това ускорението 0-100км/ч определено се случваше за повече от официалните 8.9сек, които пък от своя страна са съвсем достатъчни за един семеен автомобил. Поради това предполагам, че в пълния си потенциал двигателят ще се справя добре, но все пак поизмъченият звук най-вероятно ще си остане, но с тези малки четирицилиндрови дизели е така.

Разходът на гориво пък се движеше около 6,5-8,5л на 100км, което е според очакванията за подобен авомобил с такава мощност, но е доста над официално обявения комбиниран разход от 5.3л.

Технологии

DSC_0758

Land Rover най-после обновиха инфотейнмънт системата си и я докараха до нивото, кото заслужават техните автомобили и клиенти. Системата работи бързо и интуитивно, а графиките са приятни. Управлението е малко по-„old school“ (разбирай, залага повече на натискането, спрямо плъзгането по екрана) спрямо най-модерните представители, но на мен това не ми пречи. Освен това хардуерните бутони за основните функции са много удачно разполжени, а и ги има. Харесва ми. Аудиото пък е на много високо ниво като за стандартна система.

Автомобилът има и Airbag за пешеходци. След Volvo V40 това е първата кола с подобна система (или поне не се сещам за други). И все пак шансът да сработи е ограничен, тъй като колата има и система за автономно спиране. Модерна история 🙂

Заключение

Разширяването на моделната гама на Land Rover върви с пълни сили, а резултатите са много приятни. На мен Discovery Sport ми допадна много и дори ми е по-симпатичен от Range Rover Evoque.

Автомобилът е атрактивен, но в същото време практичен и по някакъв начин искрен (това всеки да го разбира както си иска). Това, което му липсва е по-мощен дизелов двигател. Мисля, че нещо с 200+ к.с. би му подхождало доста.

Disco Sport предлага по-добро оползотворяване на пространството в интериора, на фона на конкурентите си, в комбинация с престижната емблема на Land Rover и повишените качество и надеждност от последните години. Discovery Sport е много подходящ за семеен автомобил, но би допаднал и на по-младите шофьори, които искат да разполагат с обширно пространство и автомобил, с който могат да закарат спортното си оборудване, например, до там където им е необходимо.

За технически данни и цени, моля посетете http://www.landrover.bg

Цветан Илиев

DSC_0717

Untitled

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s