Високопроходим седан – що е то? Тест на Volvo S60 Cross Country.

В последните петнадесет години, автомобилната индустрия излезе от общоприетите рамки и ни предложи всякакви хибриди и вариации на тема автомобилно купе – високопроходими градски коли, високопроходими „купета“, комби „купета“, петврати „купета“, четириврати „купета“ (по дефиниция coupe е двуврато, затова ползвам толкова много кавички), четириврати открити високопроходими машини, ванове с две врати, както и вече наложените от Subaru, а по-късно и Volvo и Audi, повдигнати 4х4 комбита.  В общи линии, всяка една ниша, колкото и малка да е тя, бе запълнена с някаква кола от нов тип. И ето, че през изминалата година, Volvo се усетиха, че в суматохата никой не се е сетил, или пък не се е осмелил, да предложи на пазара високопроходим седан.

И така, тъй като шведите са си смели, имат 20 годишен опит в повдигането на леки коли, а и имат нужда да изстискат още малко от вече поостарялото S60, решението да пуснат на пазара повдигната версия на седана в средния клас, може би не е било толкова трудно.

Volvo S60 Cross Country представлява S60 с преработено окачване (изразяващо се основно в по-високите пружини), добавени off-road стилистични елементи и стандартното, за Volvo, 4х4 задвижване с Haldex. Като цяло доста шантава комбинация, която на пръв поглед ми допадна и макар да съм наясно, че моделът ще има скромни продажби, сметнах за необходимо да го тествам.

Дизайн:

Второто поколение на Volvo S60 се появи на пазара преди шест години, а преди около две, претърпя модернизация. Това няма как да остане незабелязано, но все пак, колата не изглежда демоде, поради класическите пропорции и линии на купето, комбинирани с динамична задница, каквато можем да намерим и при най-актуалните предложения в класа.

DSC_2345_1

При това положение, промените, които S60 е претърпял, за да се превърне в Cross Country само са подсилили излъчването на модела. Всъщност на мен стандартното S60 не ми допада като външен вид, но същият дизайн с малко off-road заигравки ми изглежда забележително добре. А въпросните заигравки и промени включват повишен, до около 20см, пътен просвет, прагове, вежди на калниците, малко промени (по-скоро добавки) на предната и задната брони, нови накрайници на изпускателната система, огледала в черно и малък спойлер на багажника. Това е. Точно тези малки промени правят колата доста по-интересна и макар да смятах, че никой не би ѝ обърнал внимание, тъй като моделите на Volvo са по-скоро дискретни, то по време на теста, трима човека ме заговориха. Двама от тях направо започнаха да ми разказват някакви истории за Volvo, защото марката явно е доста обичана и уважавана, а третият мина покрай мен и каза „Да, заслужава си да я снимаш“, след което разменихме още няколко думи.

Интериор:

DSC_2384

Интериорът на S60CC е това, по което най-лесно ще познаете, че моделът не е прясно излязъл изпод четките на дизайнерите. Дизайнът му е от ерата на тънката конзола, която след Volvo намери приложение при редица други производители. Всъщност този стил все още изглежда съвсем добре (лично аз доста харесвам въпросната конзола, макар при S40 и C30 да изглежда по-добре), но наличието на две дузини бутони върху нея, малкият размер на екрана на инфотейнмънт системата (поне според днешните разбирания) и липсата на малко повече декоративен метал, издават възрастта на колата. Освен това материалите и изработката отстъпват на по-новото V40, което пък е от в по-нисък клас. Това очевидно говори добре за посоката, в която се движат шведите, но си е компромис като за Volvo в ценовия клас S60CC.

Иначе, салонът на S60CC e изключително приятно и спокойно място. Сравнително широко е, макар на втория ред таванът да е леко нисък, нишите за предмети са достатъчно на брой и с щедри размери, а позицията на седене е отлична. Освен това седалките в S60CC са покъртително удобни, дори спрямо изключително високите стандарти на Volvo в това отношение. Лично аз не си спомням да съм сядал в друга кола с подобни седалки. Не само че са меки, но същевременно предлагат феноменално добра опора.

Колкото до инфотейнмънт системата, екранът може и да е малък по днешните стандарти, със седемте си инча диагонал, но всъщност на мен ми се вижда напълно достатъчен. Проблемът е, че системата е усложнена – липсва джойстик за управление, изключително, на системата. Бутоните на централната конзола не са удобни и дори от тези, разположени на волана, управлението просто не върви интуитивно. Подобен проблем имах и след първото си качване във V40 , и макар впоследствие да съм изминал хиляди километри с V40 (но с по-ниското ниво на инфотейнмънт), то все още като се озова във Volvo с най-високото ниво на инфотейнмънт от въпросният вид, се чувствам като баба пред компютър.

На пътя:

DSC_2375

Volvo предлагат S60CC с три двигателя – D4 версия с двулитров, четирицилиндров, дизалов двигател (ново поколение) със 190к.с. и предно задвижване, D4 версия с 2.4 литров, петцилиндров, дизелов двигател (190к.с.) и перманентно, двойно задвижване и T5 версия, с 2.5 литров, петцилиндров, бензинов двигател, развиващ 254к.с. и отново с 4х4 задвижване.

Аз, като голям почитател на петцилиндровите двигатели, при всички положения бих стоял настрана от четирицилиндровата версия. Да, по-модерна е, предлага се с осемстепенна, автоматична скоростна кутия („автоматиците“ при другите два варианта са със шест скорости), но петте цилиндъра са на доизживяване и смятам, че човек, който обича колите и има възможност, трябва задължително да се насочи към някой от тях.

И така, както може да се очаква, колата, която подкарах бе тъкмо D4 с двойно предаване и шестстепененна автоматична скоростна кутия. При тази конфигурация, максималната скорост достига 210км/ч, а ускорението от 0 до 100км/ч отнема 8,8 секунди. Интересно е, че същият двигател се предлага в други модели на марката с мощност 215к.с., но незнайно защо тук са решили да го ограничат малко. Все пак един „чип“ от Heico, който запазва заводската гаранция на колата (5 години без ограничение на пробега) и би вдигнал мощността до 230к.с. не би бил лошо решение.

DSC_2370

Както и да е, сядайки в колата за нула време си намерих идеалната позиция на седене и потеглих. Интересно е, че позицията на седене не е особено висока, но в същото време начинът, по който се усеща колата (като начало по градските улици) много ми напомни на предходното поколение XC90, а сигурно е още по-сходно с XC60 (което обаче не съм карал). Всъщност в града, колата е изключително приятна, тъй като е много добре обезшумена, силно впечатление прави ниското ниво на шум откъм пътя, и най-важното – окачването поема многодобре безкрайните неравности и дупки из градските улици. В същото време скоростната кутия, може и да има едва шест предавки, но въпросните са с много добре избрани предавателни числа, а двигателят е силно еластичен (кубатурата си казва думата). И така например в градски условия с два студени старта, аз постигнах разход от 8.5л за 100км.

И все пак, основната част от тестовете си, аз правя извън града. Този път реших да действам на два етапа. Етап едно – повече снимки и разкаляни пътища – и етап две – повече път и по-нормално каране. За етап едно отворих Google Maps и реших, че ще отида до задната страна на Витоша, за да видя докъде стига пътят. Та дестинацията, която си избрах, бе благозвучното село Чуйпетлово. Навигацията реши, че трябвада мина през Владая и Драгичево, но на мен ми се стори, че има път и от другата страна и твърдоглаво потеглих към Железница.

Малко след Бистрица, свих в дясно и нагазих в калта. Високият просвет на колата позволява безпроблемно шофиране по черни пътища, че и леко извън тях. Системата за двойно задвижване определено не е проектирана за оф роуд, но въпреки това не изпитах никакви затруднение – теренът беше мокър, с кал и трева, но безпроблемно се качих и до върха на хълма, непосредствено след излизането от Бистрица. Смятам, че представянето на колата извън асфалтовите пътища бе на много добро ниво и всъщност доказва, че подобен автомобил безпроблемно би могъл да замести голямо количество, от по-скромните „джипове“ от гаража ви.

DSC_2331

Освен това, колата има система за спускане по наклон, която изпробвах при слизането от въпросния хълм, и която също се справи отлично в леко каменистия участък.

След като поизмих гумите на колата в близкия поток, излязох отново на пътя и поех с повечко газ нататък. Направи ми впечатление, че и при по-висока скорост шумът откъм пътя остава ненатрапчив, но пък двигателят започва да „ръмжи“ осезаемо, когато му се налага да работи по-усърдно. Това, поне за мен, не е проблем именно заради наличието на пети цилиндър, което гарантира по-приятен звук. В завоите след Железница, S60CC доказа, че не е автомобил за спортно шофиране, тъй като наклонът на каросерията му при по-резки завои е сериозен, но колата си остава стабилно стъпила на пътя, електронната стабилизираща програма не се намесва, а седалките предлагат предостатъчно странична опора. Мисля, че подобен тип шофиране би бил „най-болезнен“ за пасажерите на втория ред, на които вероятно ще им прилошее от клатушкането. В този очастък стигнах до извода и, че този двигател е напълно достатъчен за автомобила – така или иначе S60CC не предразполага към „спортно“ каране, а това не е и целта му. В същото време мощността е достатъчна за пъргаво придвижване и лесни изпреварвания.

Колкото до крайната ми дестинация, в крайна сметка до село Чуйпетлово не стигнах, тъй като 5-6 км преди това, пътят свърши в река Палакария.

DSC_2362

За втория етап от теста, реших да отида до село Мухово, като в едната посока карах по магистралата до района на Пазарджик, а навръщане, предимно по разни забравени от всички пътища.

И така, подкарах по магистралата със стандартните 140-150км/ч. Тук отново се убедих, че шумовете са добре прикрити, като единствено големите странични огледала създават малко повече завихряния, поради големия си размер. Иначе при тази скорост ускоренията и доускоренията са безпроблемни и пътуването като цяло е много комфортно и приятно. Разходът на гориво пък се движи около и над 10л за 100км, което разбира се далеч не е икономично, но предвид кубатурата на двигателя, размерът и теглото на автомобила, 4х4 задвижването и големият пътен просвет, не е неочаквано. Освен това трябва да призная, че за момент се движих малко по-бързо. Работата е там, че тъкмо слушах по радиото, как фуражките се били захванали с кортежите, когато с бясна скорост ме изпревари Bentley Continental Flying Spur, плътно следвано от Mercedes GLE (може и ML да беше). Та реших да ги последвам за момент, за да се нагледам малко на безумията на охранителите от втората кола, които караха между лентите и елегантно избутваха останалите учасници в движението.

DSC_2402

Както и да е, след като слязох от магистралата, поех по пътя за Мухово, по който при смесено каране, достигнах до 7.7л разход. Колата пък продължи да ме радва с комфорта си, а аз продължих да се наслаждавам на качествената аудио-система – нещо типично за Volvo.

Заключение:

Volvo S60 Cross Country е модел, който няма да постигне успеха на „повдигнатите комбита“ и най-вероятно няма да създаденова ниша в автомобилната индустрия. Независимо от това, колата е изключително симпатична, достатъчно практична и много подходяща за хора, чийто занимания и хобита са свързани с ходене до места, до които няма нормален път… или изобщо път. Колата ме грабна с удобството и стила си, а и с наличието на петцилиндрови двигатели.

Основните минуси пък са поостарелият интериор, високият разход на гориво, недотам актуалната концепция и занижената практичност, спрямо V60 Cross Country или XC60, но както знаем, стилът изисква жертви.

Цената на S60CC започва от 78000лв с предно задвижване или 86000лв с 4х4. Базовото оборудване е доста щедро, така че за добре конфигуриран автомобил са нужни екстри за не повече от 10000лв. Смятам, че това, което получавате, оправдава цената, но също така смятам, че моделът със сигурност не се цели в разумните потребители, а по-скоро в тези, притежаващи известна доза ексцентрисъм.

Цветан Илиев

За повече информация, посетете http://www.volvocars.com/bg/

DSC_2428

Оценка:

s60cc

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s