Интериор
Интериорът на S60CC е това, по което най-лесно ще познаете, че моделът не е прясно излязъл изпод четките на дизайнерите. Дизайнът му е от ерата на тънката конзола, която след Volvo намери приложение при редица други производители. Всъщност този стил все още изглежда съвсем добре (лично аз доста харесвам въпросната конзола, макар при S40 и C30 да изглежда по-добре), но наличието на две дузини бутони върху нея, малкият размер на екрана на инфотейнмънт системата (поне според днешните разбирания) и липсата на малко повече декоративен метал, издават възрастта на колата. Освен това материалите и изработката отстъпват на по-новото V40, което пък е от в по-нисък клас. Това очевидно говори добре за посоката, в която се движат шведите, но си е компромис като за Volvo в ценовия клас S60CC.
Иначе, салонът на S60CC e изключително приятно и спокойно място. Сравнително широко е, макар на втория ред таванът да е леко нисък, нишите за предмети са достатъчно на брой и с щедри размери, а позицията на седене е отлична. Освен това седалките в S60CC са покъртително удобни, дори спрямо изключително високите стандарти на Volvo в това отношение. Лично аз не си спомням да съм сядал в друга кола с подобни седалки. Не само че са меки, но същевременно предлагат феноменално добра опора.
Колкото до инфотейнмънт системата, екранът може и да е малък по днешните стандарти, със седемте си инча диагонал, но всъщност на мен ми се вижда напълно достатъчен. Проблемът е, че системата е усложнена – липсва джойстик за управление, изключително, на системата. Бутоните на централната конзола не са удобни и дори от тези, разположени на волана, управлението просто не върви интуитивно. Подобен проблем имах и след първото си качване във V40 , и макар впоследствие да съм изминал хиляди километри с V40 (но с по-ниското ниво на инфотейнмънт), то все още като се озова във Volvo с най-високото ниво на инфотейнмънт от въпросният вид, се чувствам като баба пред компютър.
Comments are closed.