Кола на годината – тест на Opel Astra

Кой е най-добрият автомобил в Европа в момента? Предполагам, че отговорите ще са не по-малко от броя на хората, прочели въпроса. Ако все пак искаме единодушно мнение е най-лесно да погледнем резултатите от конкурса Автомобил на годината (Car of the Year 2016). Там именно новата Astra достигна до първото място с резултат 312 точки, изпреварвайки със сравнително скромните 18 точки Volvo XC90 и с убедителните 110 точки Mazda MX5.

Този резултат беше достатъчна предпоставка за мен, да изявя желание да покарам новото поколение на Astra – модел, който в силните си години правеше по над 600000 продажби годишно на стария континент, а за изминалата година е осъществил едва 190000 бройки*. Причините за този спад са доста комплексни, но в основата им стои кофти управлението на GM, което на моменти (повечето моменти), типично по корпоративно-американски, целеше изстискването на максимална печалба без мисъл за бъдещото развитие. Но както и да е, напоследък в Opel има раздвижване, а това, че модел в популярния C-сегмент получи приза Автомобил на годината показва, че ситуацията по-скоро се подобрява.

На пръв поглед това, което предлага новата Astra също буди любопитство – първите в класа матрични светодиодни фарове, седалки с масаж и вентилация, ново поколение двигатели и олекотена конструкция, водеща до редуциране на теглото с до 200кг, спрямо идентичните модели от предходното поколение. Не звучи зле, нали?

И така, в края на миналата седмица, се качих в Astra с 1.6 литров, дизелов двигател (дизеловият двигател в гамата е само един с няколко разновидности на софтуера 95к.с. до 136кс., както и версия с две турбини и 160к.с.) и най-високото ниво на оборудване, Innovation, с няколко допълнителни екстри.

Дизайн:

DSC_3415

В случая трябва да започна леко негативно, тъй като дизайнът на Astra е това, което не ми хареса в колата. Всеки с предпочитанията си, но според мен в облика на модела е трудно да бъде открита маркова принадлежност – мисля, че със същия успех, кола с подобен външен вид би могла да носи емблемите на Toyota например. Липсва и приемственост в дизайна с предходните поколения, а и като цяло видът на колата е малко скучен или по-меко казано – консервативен.

Въпреки това си личи, че стоите пред един съвсем модерен автомобил, заради популярните в момента остри линии и най-вече заради LED светлините отпред и отзад, които недвусмислено показват, че това е  един съвременен продукт на автомобилната индустрия.

Колкото до пропорциите, то няма да намерите нищо неочаквано – колата е типичен хечбек с относително къса предница (за по-компактни размери и обширен интериор), голямо, силно-наклонено челно стъкло и наклонен капак на двигателя (това пък с цел редуциране на аеродинамичното съпротивление, защото ъгълът между капака на двигателя ипредния прозорез играе важна роляв това отношение).

Характерен детайл е черната гланцирана пластмаса на С-колоните, която всъщност е едно от нещата, които ми се виждат най-нехармонични във външния вид на Astra. Според мен дизайнерският екип е опитал да бъде оригинален и същевременно да направи С-колоните по-елегантни, но моето скромно мнение е, че трикът им не е сполучил.

DSC_3391

Интериор:

Влизайки в колата обаче, се озовах в една коренно различна вселена, която ясно ми показа, че Opel имат по-силен екип от инетиорни дизайнери. Първото впечатление, с което се сдобих след като седнах на шофьорското място бе изключително позитивно. Дизайнът на таблото и приборите е много приятен, характерен и елегантен – нещо нетипично за масов, немски модел. Силно впечатление прави ниската линия на таблото (в частност от страната на пасажера), изключително добрата интеграция на 8 инчовия дисплей на инфотейнмънт системата и качеството на материалите.

DSC_3464

Приятен елемент са бутоните за управление на температурата на климатроника – въпросната се изписва на самите тях, а лека подсветка във фугата на самите бутони напомня, в коя посока трябва да ги завъртите, за да увеличите или намалите температурата. Изглеждат много добре.

output_wGDA6y

Не на последно място, воланът е изпипан и като вид и като функционалност с бутони, които са удобни и с които се свиква лесно. Друго нещо, на което искам да обърна внимание са седалките – да, в случая имаме опционални седалки с кожен салон, вентилация, масаж и отопление (отпред и отзад, а пакетът включва и отопление на волана). Разполагаме и с електрическа седалка за шофьора, която има памет за две позиции, регулира се в 16 посоки, има ръчно-регулируемо удължение на основата и най-важното – регулиране на позицията на страничните опори на облегалката – т.е. хора с различна ширина на гърба и раменете могат лесно да си намерят идеалната позиция с най-добрата странична опора конкретно за тях. Всъщност въпросните седалки са сертифицирани от германците от AGR като добри за гърба ви 🙂

 

Освен, че седалките и отпред и отзад са много удобни, пространството в колата също е доста впечатляващо като за класа, като това важи особено за втория ред седалки, които благодарение на леко по-високата позиция и на ъгъла на основата си, предлагат много приятно пространство. Единствената липса там е централна облегалка за ръка – наистина не разбирам защо липсва, а покрай нея липсват и държачи за чаши отзад. За сметка на това, джобовете във вратите и отзад и отпред са широки, а нишата в предния подлакътник е дълбока. Това, което липсва отпред пък, е някакво допълнително пространство за дребни предмети с каквото разполагат горе-долу всички съвременни автомобили – нещо на централната конзола, около скоростния лост, където човек да може да си остави телефона или пък дистанционното или каквото и да е друго дребно нещо.

DSC_3465

Колкото до инфотейнмънт системата, аз съм доста доволен. Управлението е лесно, а менютата не са сложни. Екранът реагира бързо, а образът му е ясен и дори през деня няма дразнещи отблясъци (малкият дисплей пред шофьора страда от подобни отблясъци). Системата няма обособен контролер, което в някаква степен е минус, но действително благодарение на опростеността си, управлението ѝ е лесно и без контролер. Системата разполага и с Apple Car Play интеграция за iPhone, с която можете да ползвате определени приложения от телефона си лесно – например да „пишете“ текстови съобщения с гласови команди, да си пускате музика или да ползвате вградената в телефона навигация.

Като цяло от Opel са създали един изключително приятен, удобен и функционален интериор, който освен това е качествен и хармоничен на вид. Тук Astra ме спечели.

На пътя:

DSC_3404

Колата, която карах, както споменах, бе оборудвана с дизелов двигател с максимална мощност 136к.с. и максимален въртящ момент 320Nm, способен да ускори автомобила от 0 до 100 км/ч за 9.6 секунди и изразходващ средно 3,8-3,9л на 100км. Оптимистично ли звучи? Еми и на мен ми се стори така, до момента, в който опитът ми показа, че тези данни са всъщност доста реалистични.

Но, ако караме по ред, цялата история започна в следобедния час пик в София, когато столичани и техните перманентни гости блокират всички изходи на града. Висейки в задръстванията, успях да оценя маневреността на колата и лесното ѝ управление, откъм боравене със скоростите и волана. Освен това старт-стоп системата е от тези, които изключват двигателя още в движение. Двигателят от своя страна е много тих и балансиран на празен ход, но при потегляне, в ниските обороти и при непълно натоварване (или по-ясно казано – педал на газта, натиснат наполовина) се усещат вибрации и леко по-груба работа. Това съвпада и с турбо дупката, около 1000-1400об/мин, която се усеща, но не бих казал, че е проблемна. След като турбината се развърти, нещата си идват отново на мястото, и агрегатът работи тихо, балансирано и много приятно, като за четирицилиндров дизел, но пикът на мощността е в относително малък оборотен диапазон. И така, при гореспоменатите условия, Astra-та показа разход на гориво около 6.5л за 100км – много добър резултат като за петъчното задръстване.

DSC_3396

В събота почуствах прилив на смелост и реших безразсъдно да отида с Astra-а в запазената Golf територия – Перник. За разнообразие минах по някакъв алтернативен път, с много приятни завои и идеален асфалт. Там за пръв път осъзнах нещо – новата Astra е неочаквано приятна за каране. Очакванията ми бяха колата да е неинформативна, неангажираща и леко скучна. Е да, ама не. Всъщност Astra-та се оказа не по лоша от Ford Focus в това отношение (а дали не беше една идея по-добра?). Наклонът в завои е минимален, сцеплението е добро като учудващо, поведението ѝ е доста неутрално, а в зависимост от условията можете да я вкарата в умерено презавиване, освен типичното недозавиване. И това е комбинирано, с информативно кормилно управление, което освен това е доста бързо. В общи линии, тези няколко завоя ме накараха да чакам с нетърпение появата на OPC версия.

DSC_3399

Иначе по отношение на шума, колата е на средно ниво като за класа – шумът откъм пътя си се чува ясно, но не толкова силно, че да дразни, а аеродинамичните шумове са сравнително добре контролирани, като завихрянията около огледалата са това, което доминира. Това впечатление се затвърди и след като успешно напуснах Перник и поех по магистрала Люлин.

Малко след това, хванах пътя за село Чуипетлово (този път правилния). Преминаването през неравностите по тесния път бяха съпроводени със задоволително заглушени шумове (потропвания) откъм окачването, а самото то се справяше добре с настилката и макар да е типично твърдо, не доведе до някакъв осезаем дискомфорт.

DSC_3419

И така, докато стигна до края на пътя и се върна до София, взе че стана тъмно, а аз реших, че моментът е подходящ за проба на матричните фарове и поех към Копитото на Витоша. Въпросните фарове, в автоматичен режим, максимизират осветеността на пътното платно, като работят като „дълги“, които обаче изключват отделни модули, ако срещу вас или пред вас се появи автомобил – по този начин около въпросната кола се обособява зона на сянка, което предотвратява заслепяването на шофьора ѝ. Уверих се, че системата работи много добре, след като нито една кола не ми присветна, а както някои от вас знят, трафикът на Витоша в събота вечер е доста засилен – някои се качват, за да карат като идиоти, други да пушат, трети да се натискат с гаджето (или зад гърба на гаджето), четвърти да снимат нощна София, пети да изпробват матричните си фарове и т.н.

Мога да кажа, че светлинният поток не бе твърде хомогенен, но не намирам това за голям проблем. При всички положения, смятам, че LED фаровете си заслужават, а цената им от 1880 лева е повече от приемлива.

И все пак, за по-ясно прилагам едно видео, което показва нагледно как работи системата:

Денят свърши със 150км пробег, направен в най-разнообразни условия, с три изкачвания на Витоша и доста газ в завоите. И знаете ли какъв ми беше разходът? …4.9л на 100км. Абсолютен рекорд, предвид теренът, начинът на каране, динамиката, което предлага този двигател и това, че си пусках масажа на седалката поне 10 пъти (съвършено излишна функция, но тук работи сравнително добре), а вентилацията на седалката беше оставена на най-силната си степен – т.е. не съм пестил от „ток“.

На другия ден направих още 250км по всякакви пътища, достигайки разход от под 7л на магистрала при 150км/ч и разход от 3.9л при първокласен път, осеян с населени места.

Заключение:

Подкарах новата Astra с високи очаквания, защото Opel имат нужда от силни модели и нямат право на слаби такива. Е, Astra оправда очакванията ми, а в определени сфери ги надмина. Колата изглежда изключително добре премислена и макар външният ѝ вид да е доста обикновен, Astra грабва с удобен, функционален и качествен интериор. Освен това предлага приятно пътно поведение и е забавна за каране.

Двигателят, който тествах е изключително икономичен, предлага добра динамика и работи балансирано и тихо в основните си работни режими.

Като цяло Opel са успели да направят един много силен модел, които определено заслужава вниманието на потенциалните купувачи на автомобили от клас C. Ако имиджът на Opel, който от известно време насам не е на твърде добро ниво, не ѝ изиграе лоша шега, очаквам новата Astra да постигне отлични пазарни резултати.

Цветан Илиев

DSC_3413

Повече информация може да намерите на http://www.opel.bg

Оценка:

Astra

 

 

 

* (по данни на Left Lane)

 

 

 

4 comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s