На пътя
Колата, която карах, както споменах, бе оборудвана с дизелов двигател с максимална мощност 136 к.с. и максимален въртящ момент 320 Nm, способен да ускори автомобила от 0 до 100 км/ч за 9.6 секунди и изразходващ средно 3.8 – 3.9 л на 100 км. Оптимистично ли звучи? Еми и на мен ми се стори така, до момента, в който опитът ми показа, че тези данни са всъщност доста реалистични.
Но, ако караме по ред, цялата история започна в следобедния час пик в София, когато столичани и техните перманентни гости блокират всички изходи на града. Висейки в задръстванията, успях да оценя маневреността на колата и лесното ѝ управление, откъм боравене със скоростите и волана. Освен това старт-стоп системата е от тези, които изключват двигателя още в движение. Двигателят от своя страна е много тих и балансиран на празен ход, но при потегляне, в ниските обороти и при непълно натоварване (или по-ясно казано – педал на газта, натиснат наполовина) се усещат вибрации и леко по-груба работа. Това съвпада и с турбо дупката, около 1000 – 1400 об/мин, която се усеща, но не бих казал, че е проблемна. След като турбината се развърти, нещата си идват отново на мястото, и агрегатът работи тихо, балансирано и много приятно, като за четирицилиндров дизел, но пикът на мощността е в относително малък оборотен диапазон. И така, при гореспоменатите условия, Astra-та показа разход на гориво около 6.5 л за 100 км – много добър резултат като за петъчното задръстване.
В събота почуствах прилив на смелост и реших безразсъдно да отида с Astra-а в запазената Golf територия – Перник. За разнообразие минах по някакъв алтернативен път, с много приятни завои и идеален асфалт. Там за пръв път осъзнах нещо – новата Astra е неочаквано приятна за каране. Очакванията ми бяха колата да е неинформативна, неангажираща и леко скучна. Е да, ама не. Всъщност Astra-та се оказа не по лоша от Ford Focus в това отношение (а дали не беше една идея по-добра?). Наклонът в завои е минимален, сцеплението е добро като учудващо, поведението ѝ е доста неутрално, а в зависимост от условията можете да я вкарата в умерено презавиване, освен типичното недозавиване. И това е комбинирано, с информативно кормилно управление, което освен това е доста бързо. В общи линии, тези няколко завоя ме накараха да чакам с нетърпение появата на OPC версия.
Иначе по отношение на шума, колата е на средно ниво като за класа – шумът откъм пътя си се чува ясно, но не толкова силно, че да дразни, а аеродинамичните шумове са сравнително добре контролирани, като завихрянията около огледалата са това, което доминира. Това впечатление се затвърди и след като успешно напуснах Перник и поех по магистрала Люлин.
Малко след това, хванах пътя за село Чуипетлово (този път правилния). Преминаването през неравностите по тесния път бяха съпроводени със задоволително заглушени шумове (потропвания) откъм окачването, а самото то се справяше добре с настилката и макар да е типично твърдо, не доведе до някакъв осезаем дискомфорт.
И така, докато стигна до края на пътя и се върна до София, взе че стана тъмно, а аз реших, че моментът е подходящ за проба на матричните фарове и поех към Копитото на Витоша. Въпросните фарове, в автоматичен режим, максимизират осветеността на пътното платно, като работят като “дълги”, които обаче изключват отделни модули, ако срещу вас или пред вас се появи автомобил – по този начин около въпросната кола се обособява зона на сянка, което предотвратява заслепяването на шофьора ѝ. Уверих се, че системата работи много добре, след като нито една кола не ми присветна, а както някои от вас знят, трафикът на Витоша в събота вечер е доста засилен – някои се качват, за да карат като идиоти, други да пушат, трети да се натискат с гаджето (или зад гърба на гаджето), четвърти да снимат нощна София, пети да изпробват матричните си фарове и т.н.
Мога да кажа, че светлинният поток не бе твърде хомогенен, но не намирам това за голям проблем. При всички положения, смятам, че LED фаровете си заслужават, а цената им от 1880 лева е повече от приемлива.
И все пак, за по-ясно прилагам едно видео, което показва нагледно как работи системата:
Денят свърши със 150 км пробег, направен в най-разнообразни условия, с три изкачвания на Витоша и доста газ в завоите. И знаете ли какъв ми беше разходът? …4.9 л на 100 км. Абсолютен рекорд, предвид теренът, начинът на каране, динамиката, което предлага този двигател и това, че си пусках масажа на седалката поне 10 пъти (съвършено излишна функция, но тук работи сравнително добре), а вентилацията на седалката беше оставена на най-силната си степен – т.е. не съм пестил от “ток”.
На другия ден направих още 250 км по всякакви пътища, достигайки разход от под 7 л на магистрала при 150 км/ч и разход от 3.9 л при първокласен път, осеян с населени места.
