В света на автомобилите Rolls-Royce е навярно най-обаятелното име. Марка, която традиционно свързваме с кралски особи и холивудски знаменитости. Този приказен имидж е напълно обоснован, тъй като до средата на двадесети век, повечето клиенти на компанията имат благородно потекло.
Любопитно е, че в началото на века близо 20% от всички произведени автомобили на марката, заминавали за Индия, където както може да предположите са служили на махараджите. Един от най-известните подобни автомобили е Phantom I на Умед Сингх II, модифициран специално за лов на тигри. Като стана дума за Phantom, четвъртото поколение на модела е произведено в едва 18 бройки (снимката в ляво), като всички от тях отиват при крале… и дикратори. Светът обаче се променя. Втората половина на двадесети век “разчупва” аудиторията на благородната марка и нейни клиенти стават филмови и музикални звезди. Най-известният подобен автомобил е Phantom V (снимката в дясно) на Джон Ленън, който той решава да пребоядиса в психеделичен стил и то с бои, крайно неподходящи за автомобилно купе.
Днес нещата са по-различни. Продажбите на Rolls-Royce вече са надхвърлят 6000 на година, кралският произход сякаш не се вписва твърде добре в съвремието, а едни от най-влиятелните личности в света идват от сферите на спорта, музиката и киното. Едно е общото между “преди и сега” и то е, че също като принцовете и диктаторите, тези хора искат най-доброто и съответно се насочват към Rolls-Royce. Такъв е примерът и с музикалната двойка Jay-Z и Beyonce, които преди няколко години поръчаха единствен по рода си Rolls-Royce Boat Tail на стойност близо $30 милиона… Или поне така се говори, защото от Rolls-Royce не изнасят публична информация за клиентите си.
Моята лична история с Rolls-Royce стартира още в ранното ми детство, разбира се на картинка. Добре си спомням обявата за Silver Spirit в една от популярните автокъщи в София в началото на деветдесетте. Спомням си и часовете в училище, в които изучавайки Photoshop реших да направя колаж на себе си в един Corniche, а по-късно и мотовационните ми писма, кандидатствайки за работа в Гудууд.
И ето, че в един момент, неочаквано получих покана да тествам един от най-интересните модели на компанията. Първият Rolls-Royce в иссторията на марката със задвижване на четирите колела. Време е да надникнем в невероятния свят на Rolls Royce. Тестваме Cullinan Black Badge.
Дизайн
С две думи, дизайнът на Cullinan е безпогрешно разпознаваем. Може да е първият SUV в историята на марката, но дори да не разбирате особено от автомобили, един поглед към този колос е достатъчен, за да си кажете – Rolls Royce. Спокойно може да добавите още малко прилагателни към описанието му – внушителен, традиционен, разточителен, мистериозен.
Няма да крия, че моето лично възприятие за дизайна му не (б)е еднозначно, като в размисли ме хвърля най-вече страничната линия. От една страна прозорците ми се струват несъръзмено високи, спрямо общата височина на автомобила, а и оформлението на C и D колоните ми напомнят на лондонско такси. Да, но в същото време ми напомнят и на кралския Phantom V, а това е една къде-къде по-точна асоциация.
В крайна сметка, харизмата около името, около всички детайли, носещи класическият почерк на марката и около невероятното постижение да се създаде дизайн, който работи перфектно в пустинята, в планината или пред операта, ме накараха да заключа – “харесва ми”.
Голяма роля в личните възприятия играе и конфигурацията на всеки един Cullinan. Възможностите са близо безкрайни с избор от 44 000 нюанса за цвят на каросерията, но моето мнение е, че тестовият автомобил е конфигуриран “правилно”.
Всъщност въпросната кола е от линията Black Badge. На пръв поглед това означава черни акценти, като рамката около предрадиаторната решетка, лайстните около прозорците и разбира се статуетката – The Spirit of Ecstasy. Тази линия включва и други промени, като по-висока мощност на двигателя и повишена насоченост към шофьора. Да, днешния свят “ражда” все повече млади свръхуспешни хора и Black Badge е насочен именно към тях и тези от тях, които често ще сядат на шофьорското място.
Това, което прави този Cullinan още по-специален е, че той идва от Bespoke портфолиото на марката. Всеки един Rolls Royce, който излиза от завода в Гудууд е уникален, но който търси нещо още по-различно и специално се насочва към подразделението Bespoke. Именно от там идват чудесата като Boat Tail , за който споменах във въведението. Все пак Bespoke могат да действат и “по-скромно”, предлагайки различни доработки и възможности за персонализация. Именно така, в самия край на 2022 г. бе представена Bespoke серията Inspired by Fashion, чиято роля е да отрази най-новите модни тенденции и да демонстрира безкрайните възможности за индивидуализация с комбинацията от цветове, текстури, материали.
Вниманието към детайлите в Rolls Royce е такова, че така нареченият coach-line или тази бяла линия по протежението на каросерията, която виждате се рисува на ръка. Да, тя изглежда съвършено точна, може да бъде в какъвто си пожелаете цвят и дори да бъде двойна, но не е плод на някакъв прецизен дигитализиран процес, а на изключително опитната ръка на един човек. А да, и между другото се рисува с четки направени от козина на катерица.
Нещо друго, което е необичайно за автомобил, но е норма във всеки съвременен Rolls Royce е отварянето на задните врати срещу посоката на движението. Това улеснява качването и слизането от автомобила. Традиционно е и наличието на чадъри в задните врати (виждате върха на металната му дръжка на снимката долу).
И като казах врати, протягането, за да затворите вратата след като се настаните в автомобила е недостойно действие, на което му липсва грация. Точно затова, тук и четирите врати могат да се затворят автоматично с натискането на бутон. Можете да видите нагледно как се случва това, в каналите ни в YouTube и TikTok (ако вече не сте го направили, абонирайте се 😉 )
В този Cullinan изненадите продължават и в багажника. Там намираме така нареченият Viewing Suite. С натискането на бутон, от багажника се плъзват две елегантни, кожени седалки с масичка между тях. Изработката им е впечатляващо солидна, но не са твърде удобни поради прекалено изправената облегалка и липсата на опора за краката.
В крайна сметка Rolls Royce са се справили блестящо що се отнася до дизайна на първия високопроходим модел в историята им. Дългият 5.3 метра автомобил е безпогрешно разпознаваем като представител на марката, а тук това е важно. Класическият, ненатрапчив дизайн позволява създаването на безкрайни комбинации и уникални идентичности, чрез Bespoke подразделението.
Интериор
Интериорът на Cullinan ме кара да се чувствам като дете в музей. Сякаш в момента, в който пипна нещо, някой ще дойде и ще ми се скара. Майсторски изпипаните детайли, формите и материалите създават усещането за произведение на изкуството.
А иначе, Bespoke решението в тестовия автомобил залага на интересна цветова комбинация. Тук основният цвят е арктическо бяло (Arctic White), допълнителният е тъмносин (Navy Blue), а акцентите са в розов божур (Peony Pink). Интересно е, че декоративните елементи не са фурнир, както сме свикнали да виждаме в Rolls Royce. Не, тук имаме въглеродни нишки, които обаче са оплетени по начин, който аз не съм виждал досега и създават характерен триизмерен ефект. Отгоре има шест слоя лак, който след 72 часа втвърдяване е полиран ръчно. Целият процес по създаването на тези елементи отнема 21 дни.
Честно – не съм очаквал да видя въглеродни нишки в Rolls-Royce. Още по-малко съм си представял това да седи перфектно и да се вписва в същността на колата, а не да прилича на някаква ориенталска глупост на Mansory. Е, от Bespoke са успели да го направят.
Искам да се върна на детайлите, защото именно те са в основата на това магическо усещане в салона на автомобила. Като оставим настрана факта, че половин обор крави са се простили с живота си, за да бъде всико тук облицовано с кожа, то горе-долу всеки друг детайл е метален. Вижте снимките долу:
- Лайстната на вратата и “пинчето” на ключалката – метал
- Лостчето за чистачките и скоростния лост – облицовани в кожа с контрастен шев.
- Дръжките на тавана – кожа и метал, а самият таван също е облечен в кожа
- Лостчето за блокиране на въздуховодите, както и самите въздохуводи – метал
- Лостчето за регулиране на огледалата и бутоните за управление на стъклата – метал
- Закачалката за дрехи на Б-колоната – метал
Няма да изреждам повече, мисля че хванахте идеята. Естествено това си има своята цена, която се изразява в тегло 2690 кг. празен, независимо от алуминиевото шаси. Все пак открих и един пропуск, който ми се стори странен – кормилната колона не е облицована с кожа, а е оставен пластмасова. Защо?
Обратно към предния ред седалки. От шофьорското място се разкрива гледка към класическия интериор, но новите технологии са си тук, просто представени по по-дискретен начин. Инструменталния панел пред водача е дигитален, но оформлението му е аналогово, изчистено и четливо. Типично за марката, тук няма оборотомер, но пък имаме уред, отчитащ наличната мощност в проценти.
На разположение на водача е и head-up дисплей, който прожектира повече информация върху предното стъкло, а екранът на инфотейнмънт системата може да се затваря (снимката долу). Самата система е позната от BMW с някои корекции и е сред най-интуитивните на пазара. Автомобилът разполага и със система за нощно виждане, която се активира лесно от бутон, разположен в клъстъра за управление на светлините. Интуитивно.
Още една интересна особеност тук е управлението на климатизацията. Попринцип основната идея в Rolls-Royce автомобилът да се справя перфектно с изисканото от него, без нуждата от допълнителни настройки. Да върши работа по дискретен начин, улеснявайки живота на собствениците си. Та именно това е отразено и при климатика, където няма настройка на температурата под формата на градуси. Тук имаме въртящи се контролери, които в единия си край са сини, а в другия червени, а освен това може да регулирате температурата за горната част на тялото и за краката поотделно. Сходно, силата на вентилатора няма стандартни степени, а далеч по-елегантните Soft-Med-High-Max.
Но нека се пренесем на задния ред седалки. Макар Cullinan да е автомобил, който много собственици ще шофират сами, то истинската магия все пак е на втория ред, особено в този екземпяр, който е оборудван с опционалните индивидуални седалки.
Тук имаме две кресла с електрически настройки и функции като вентилация и масаж. Интересно е, че те са отделени от багажното пространство с прозрачна преграда, като това подобрява допълнително акустичните характеристики в интериора на автомобила.
Между двете седалки е разположена голяма конзола. На нея откриваме бутоните за управление на седалките, а под малък капак имаме дублирано управлението на инфотейнмънт системата. По-назад е скрит компактен хладилник с място за бутилка шампанско, както и две охладени чаши. Разбира се е предвидено място и за стабилното закрепване на тези чаши, така че ако стилът ви на живот включва пиене на шампанско, докато се возите в Rolls-Royce, да ограничите риска от поливане до минимум.
Все пак, в случай че имате нужда от нещо по-силно, то централната конзола има още тайни. В нея е разположен и декантер за по-силни напитки (за уиски говоря) с две допълнителни чаши.
Забавлението на задния ред седалки не се изчерпва с централната конзола. Пред себе си, пасажерите ще открият пикник масички, които се отварят и затварят с натискането на бутон. Те разкриват и екраните на инфотейнмънт системата за задния ред
Няма как да опиша интериора на Cullinan без да спомена и килимите (технически стелки, но няма как да ги нарека така) от дебела агнешка вълна, както и таванът на колата с неговия Starlight. Това са стотици лампички наподобяващи звездно небе. Подредбата им също не е случайна, защото те са копие на нощното небе над Гудууд.
Накрая, все пак намерих нещо, което не е оптимално тук. Ако седите на втория ред седалки и искате да излезете от колата, отварянето на вратата е малко трудно. Самото разположение на пантите и вратите, спрямо седалката, затрудняват отварянето, което изисква повече сила.
Най-впечатляващият автомобилен интериор, до който съм се докосвал е този на Cullinan. Невъзможно е да пресъздам усещането за пълно спокойствие с думи. Луксът тук не е самоцел, а средство, което предоставя изключително преживяване. Всеки друг интериор, дори да говорим за най-високите високите класове на премиум марките, бледнее пред това, което са постигнали в Гудууд.
На пътя
Гигантът Cullinan Black Badge се задвижва от подходящ за размерите и теглото му двигател. Той е дванадесетцилиндров с работен обем 6.75 литра и развива максимална мощност 600 к.с. Въртящият момент достига 900 Nm. Колосът достига 100 км/ч за 5.2 секунди, а разходът на гориво е 16.6 литра за 100 км. Реално малко повече, но пък резервоарът е с обем 100 литра, което предоставя добър пробег.
И така, един ден се озовах пред единствения сервизен център на Rolls-Royce на територията на България с ключа за Cullinan в ръка и очаквано вълнение. Натиснах бутонът и естествено балансирания двигател заработи точно така както си представях – все едно не работи. В първия момент най-шумното нещо в интериора бяха електромоторите, които придвижиха волана в позиция за шофиране.
И така, с повишено внимание предизвикано основно от размерите на колата, излязох из улиците на София.
Съвсем очаквано, усещането да шофирам Cullinan бе наистина специално. Високата позиция на седене, дългия капак и статуетката на края му не позволяват да забравиш къде се намираш дори за миг. А това, което мигновено прави впечатление е изключителната тишина в салона на колата. Тук неслучайно имаме над 100 кг акустична изолация. Такава има и в гумите, а резултатът е слабо доловим шум откъм пътя при градска скорост.
Не след дълго напуснах един от малкото прилични булеварди в тъжната ни столица и поех по типична крива улица с безкрайни пропадания и с жалки остатъци от неодавна положената маркировка. Това го пиша по-скоро по спомен от предишни минавания по въпросната улица, защото с Cullinan нещата изглеждат по-различно. Адаптивното въздушно окачване на автомобила регира не само на положението на каросерията и волана, но и на информация от камери, които следят пътя и коригират настройките спрямо следващата дупка, в която неизбежно ще попаднете. Резултатът е истински впечатляващ, особено за SUV модел, като друсането е сведено до абсолютен минимум, а освен това изработката на интериора и най-вече уникалната конструкция на таблото елиминират всякакви потенциални поскърцвания и потраквания, които биха развалили впечатлението.
А иначе движението из града е по-скоро лесно. Cullinan разполага със завиващи задни колела, които допринасят за по-лесното маневриране, макар радиусът на завой да си остава сериозните 13.2 метра. Широчината на колата също е притеснителна на моменти, но като цяло лекотата, с която се движите компенсира всичко това, както и уважението на пътя. Това се допълва от пълното спокойствие, което носи този автомобил.
След излизане от София, реших да потегля по Подбалканския път. По стар навик, веднага след табелата за край на града, натиснах педала за газта до долу. Това бе съпроводено с бързо движение на стрелката, показваща наличната мощност от над 90% към 0%, както и с ненатрапчиво, но съвсем ясно и доста приятно ръмжене на V12-така. Резултатът бе чевръстото достигане на 100 км/ч – без усилие, без излишна драма, но достатъчно бързо.
По-нататък продължих със спокойно шофиране, пренебрежимо малко над ограничението на скоростта. При тези условия Cullinan се носи все така елегантно и изключително тихо, като тук започва да се появява лек аеродинамичен шум, а моментният разход на гориво пада до под 10 л за 100 км.
По-интересно стана след като напуснах Саранци. Планирах да шофирам автомобила по-скоро спокойно, но видът на хубав път и завои събуди онова “road-hunting” чувство у мен. Това все пак е Rolls-Royce и тук няма “пошли” режими като “спорт”, но пък на скоростния лост има един бутон “LOW”, което преведено на нормален език е именно спорт …или поне нещо подобно. Дори така автомобилът запазва типичните си характеристики, но високата мощност позволява бързо движение по криволичещия път. Проблемът е, че независимо от ясно-изразеното усещане за движение без усилие, което често ме кара да забравя теглото на колата, стигна ли завой нещата стават малко страшни. Спирачките се справят доста добре с удържането на гиганта, но инерцията от всичките тези близо 3 тона се усеща много ясно.
И така след няколко страшни завоя съвсем не в духа на автомобила, продължих постаро му – спокойно, достолепно и приятно пътуване.
Не след дълго реших да натисна друг бутон, който не е присъщ за марката, и който се появява тук за пръв път. Това е Off-road. Тук няма излишни настройки между които да се чудите – искате да напуснете асфалта? Натискате този един бутон и автомобилът се грижи за вас.
Именно това направих и аз и в комбинация с най-високата настройка на окачването излязох от пътната мрежа на страната и потеглих по поляните на Подбалкана. И през ум не ми мина да се впускам в сериозни приключения, но шофирането на Rolls-Royce по черните пътища на които попаднах бе незабравимо изживяване. Тук колата продължава да впечатлява с комфортното си поведение, а артикулацията на окачването съвсем не е за подценяване.
В края на деня потеглих към града доволен от преживяванията. Clullinan Black Badge е най-функционалният модел на компанията в историята ѝ. Той се плъзга изискано по пътя и позволява бързи доускорения без усилие, той е на място на най-изисканите места по света, но същевременно може да го разходите из Стара Планина, например.
Заключение
Накратко – Rolls Royce Cullinan в голяма степен съсипа всички нормални автомобили за мен. Майсторски изпипаният интериор и невероятните материали ме пренесоха в друг свят – сякаш това не е интериорът на автомобил, а нещо по-различно. Спокойствието на пътя и извън него ми показа, колко различно може да възприемаш света. Вече не искам спортни коли, искам лукс. И това го казвам ужким на шега, но не съвсем.
Cullinan безспорно е най-луксозният SUV модел на пазара. Дали има логика в него? Във висшия лукс, често няма място за логика. Да, според мен ако не планирате да шофирате офроуд или да живеете на места с дълга, снежна зима е по-добре да си вземето нисък автомобил. Но така или иначе, хората обичат високопроходими модели, независимо как ги ползват. Като такъв Cullinan се справя добре – багажникът му е голям, практичността е на ниво, особено ако оставите стандартната триместна задна седалка, а и възможностите му извън пътя съвсем не са зле. Всъщност е идеален дори за единствен автомобил за хора с близо безкрайни възможности.
По-впечатляващото е, че дори като SUV, Cullinan е запазил очарованието и магията на Rolls-Royce.
Цветан Илиев
Оценка
