Когато стане дума за MINI, си представяме много характер в незадължително компактна опаковка. Третото поколение на MINI Countryman отново доказва, че марката може да комбинира запомнящ се дизайн, практичност и удоволствие от шофирането. Големият Countryman е пораснал осезаемо – по-дълъг, по-висок и с още по-ясно изразено SUV излъчване. Countryman вече не е просто „компактен кросоувър“, а напълно пълноценен семеен автомобил, който съчетава модерния дух на MINI с нови технологии и повече пространство.

Версията John Cooper Works, която имам възможност да тествам, е върхът на гамата – комбинация от динамика, спортно поведение и функционалност. Това е модел, който продължава традицията на MINI да бъде различен, без да се страхува да расте и да се адаптира към нуждите на модерните шофьори. Тестваме MINI Countryman JCW.

Дизайн

От пръв поглед новия Countryman изглежда пораснал във всички посоки и носи по-ясно изразено SUV излъчване. Моделът изглежда доста по-различно от предходните си поколения, но все пак се забелязва приемственост в дизайна и най-вече, той е ясно разпознаваем като MINI. Новият дизайнерски език залага на по-ясно изразени линии в комбинация с минимализъм, което за мен носи усещане за концепт.

Разбира се, пред нас стои не кой да е Countryman, във върховата версия John Cooper Works. Тук виждаме агресивно оформена предница с декоративни лайстни в черен гланц и отделни елементи, лакирани в Chili red. Отстрани автомобилът изглежда осезаемо по-дълъг спрямо досегашното поколение, а леко спускащият се назад покрив добавя някаква „тежест“ в цялостното излъчване. Страничната линия на модела е характерна, което е голямо постижение за кола в този клас. За това помагат ниският и изправен челен прозорец и визуално отделения покрив с интересно-оформената С-колона, на която откриваме лого John Cooper Works. Тук впечатление правят и големите джанти с дизайн вдъхновен от състезателен флаг, както и големите спирачни апарати, отново лакирани в Chili red.

Допада ми оформлението на задницата. Благодарение на издължените светлини, автомобилът изглежда по-широк и по-здраво стъпил на пътя… има нещо „хулиганско“ в тази задница, като за това допринасят четирите накрайника на изпускателната система, както и агресивно оформената броня с фиктивен дифузьор. Като стана дума за аеродинамика, Countryman се справя много добре с рекорден коефициент на въздушно съпротивление Cd=0.26.

MINI от край време залагат много на възможностите за персонализация с различни цветове на купето, покрива, по-широк избор на материали и налични аксесоари. Тук те стигат малко по-далеч – персонализация на светлинните графики за дневните светлини и задните габарити с избор от три варианта. Нещо, което срещам за пръв път в автомобил и е добър вариант да се възползваме от адаптивността на LED технологиите.

Генерално дизайнът на новия Countryman ми допада, като това важи в пълна сила и за стандартните версии на модела.

Интериор

Когато за пръв път видях новият интериорен дизайн при MINI си казах – изглежда добре, но сигурно ще е ергономичен кошмар. Той е много минималистичен и с това напомня на класически автомобил от времената, в които таблата са били свръх изчистени, просто защото не е имало какво да се сложи на тях. Е, днес имаме куп екстри и технологии, но в голяма степен те са вкарани в инфотейнмънт системата с големия 24 см, кръгъл, OLED екран, който от своя страна е ясна препратка към скоростомера при по-старите модели на MINI.

Интериорът е комбинация между усещане за пълна иновация и носталгични детайли. Препратките са много, например различните колани, които трябва да ни напомнят за историята на MINI в моторните спортове. Такива колани намираме на волана (според мен много атрактивно решение), както и под формата на дръжка за отваряне на кутията за съхранение на централната конзола. Любопитно използване на текстури и материали виждаме и в облицовката на таблото и вратите. Това е плетка от рециклиран полиестер, който в JCW версията е предимно черен с червени акценти, но в други варианти на модела залага на по-смели и интересни цветове.

Генерално усещането за качество е тук и е на ниво, макар да чух доста смесени мнения от клиенти на марката, но смятам че това са по-скоро консервативните хора, за които промяната в дизайна и материалите е прекалено радикална. Разбира се, твърдите пластмаси са тук, основно в по-ниските зони от салона, но усещането е за солидно сглобен интериор. Единственият детайл, който наистина ме дразни са дръжките за отваряне на вратите. Детайл, който докосвате при всяко излизане от автомобила, а за съжаление се усещат нискокачествени и „прекалено пластмасови“.

Тестовият Countryman разполага и с head-up дисплей. Нещо, което смятам за задължително при всеки един автомобил със скоростомер в средата на таблото (например при Volvo EX30 ергономията достига критично ниско ниво, а системите за следене на вниманието сигнализират за отклонение на погледа ми, почти всеки път, в който се опитам да видя с каква скорост шофирам на централноразположения екран). Така или иначе, head-up тук има и бях изненадан от това, че информацията се прожектира не на челния прозорец, а на пластмасов панел под прозореца (по-често срещано решение при по-достъпните автомобили). При подобно решение, въпросният панел може да бъде дразнещ, но разположението му тук е такова, че не заема голяма част от полезрението ми и това ми допада.

Стигаме и до инфотейнмънта. Опасенията ми се оказаха неоснователни. Много приятно съм изненадан от работата със системата, а качеството на дисплея и резолюцията са сред най-добрите, които съм срещал. Тук разполагаме с AI асистент, който генерално се справя добре, макар че си има своите не твърде интелигентни моменти. Освен това, ако искате, може да ползвате Alexa или Siri. Иначе менютата са лесни и интуитивни за ползване и като цяло съм доволен и това значи много, идвайки от мен, защото ако четете редовно Roadhunter знаете, че съм критик на капацитивните повърхности и липсата на бутони в автомобилите.

По отношение на пространството и най-вече на втория ред седалки, то Countryman печели точки, защото е доста удобен, с много място и високоразположена седалка. Минус конкретно при JCW са големите спортни седалки, които затрудняват видимостта напред (за пасажерите на задния ред).

На пътя

MINI Countryman JCW споделя платформа с BMW X2 M35i. Под капака му откриваме познатия двулитров бензинов двигател, който развива 300 к.с. и генерира пиков въртящ момент 440 Нм. Максималната скорост е ограничена до 250 км/ч, а ускорението до 100 км/ч отнема скромните 5.4 секунди. Скоростната кутия е осемстепенна, автоматизирана с двоен съединител.

И така, стигнахме до същинската част от теста. Настаних се на шофьорското място и …завъртях бутона за стартиране на двигателят (интересно решение). Бензиновият двигател се събуди с нервно вдигане на оборотите, все пак трябва да демонстрира че сме в JCW 😉 В града, автомобилът не изненадва. Движи се спокойно в стандартен режим, достатъчно тих е откъм пътят, а и двигателя и изпускателната система не показват признаци за спорт. Окачването разбира се е по-скоро стегнато, но по неравните софийски улици не ми причинява някакъв дискомфорт и според мен настройката му е съвсем ок. Все пак, ако търсите високи нива на комфорт, едва ли ще се насочите точно към MINI, особено пък JCW.

Едно от нещата които ми направиха добро впечатление е системата за автоматично паркиране. Добре позната и доказала се при множеството ми срещи с модели на BMW, функцията работи прецизно и бързо до степен, в която и аз я използвам и виждам полза в нея. Голям плюс е и опцията за запаметяване на последните 50 метра от пътя. Полуавтоматична функция, която използвах няколко пъти при излизането на заден ход от тесния паркинг при офиса ми – автомобилът се връща по-обратния път, като от водача се изисква да работи само с педала за газта и спирачката.

Оставих по-интересната част от срещата ми с MINI Countryman JCW за един летен уикенд, в който организирах така наречения Roadhunter Roadtrip или разходка за автомобилни почитатели и последователи на Roadhunter. И така, събрахме интересна компания от десетина автомобила и напуснахме София в посока запад. Пътят след Пожарево ми даде възможност да видя какво умее колата в спортен режим, който тук все още малко нелепо се нарича Go Kart (от картинг).

JCW позволява бързо каране в комбинация със стабилно и предвидимо поведение на пътя, но определено не бих казал, че е особено увлекателна кола за динамично шофиране. Това се дължи на множество фактори като управление, задвижване и концепция. Окачването тук прави добро впечатление, като държи колата стабилно стъпила на пътя с високи нива на сцепление и малко наклон на каросерията, а управлението е прецизно, макар и с недостиг на обратна връзка и усещане. За съжаление в резултат на новите норми, колата е прекалено тиха, рафинирана и не звучи особено убедително. Разбира се тук имаме изкуствено генериран звук в купето, който в крайна сметка е по-добре от нищо и носи някаква емоция, но с агресивния външен вид, с четирите накрайника на изпускателната система, със всичките JCW лога бих искал нещо по-истинско.

Комбинацията двигател, настройки, скоростна кутия също е е перфектна и подозирам, че отново е пострадала в името на регулациите. За мен, колата се усеща по-слаба или пък по-тежка отколкото е, защото стартовете от място са леко тромави, а и има известен недостиг на мощност във високите обороти, което се отразява на динамиката при доускорения.

В края на деня бих казал, че Countryman JCW определено е приятна кола, но просто бих очаквал повече от JCW …липсва ми тръпката, която срещнах при JCW от предходното поколение на MINI, давайки си ясна сметка, че двете коли са съвършено различни по предназначение.

Заключение

С новото си поколение, MINI Countryman вече е един напълно пълноценен семеен автомобил и като такъв ми допада много. Харесва ми новия дизайн, който изглежда изненадващо свежо и запомнящо се като за представител на скучния, но изключително популярен компактен SUV сегмент. Интериорът на колата е просторен, функционален и смесва множество интересни детайли и материали, които няма как да те оставят безразличен. Това е модерен уют. Просто това MINI е създадено за да се хареса. Изненада ме инфотейнмънт системата, която е център на автомобила, а работата с нея е приятна и дори увлекателна.

Тук стигаме и конкретно JCW. Тази версия няма да ви хареса, ако търсите спортни изживявания на пътя. Да, колата е бърза и това прави динамичните пътувания по-лесни и приятни, но просто не е достатъчно целенасочена, не носи спортна тръпка и трябва да се гледа на нея по-скоро като на върхов семеен автомобил, а не като на нещо спортно, каквото поне за мен би трябвало да бъде JCW.

Цените на модела са се повишили осезаемо, спрямо предишното поколение, но предвид генералния скок на цените при автомобилите, който наблюдаваме, всъщност Countryman е едно доста рационално и в известна степен изгодно решение. Аз лично бих се насочил към някоя от по-достъпните версии,

инж. Цветан Илиев

Оценка