BMW M5 винаги е била еталонът за бърз седан – кола, която може да те закара на среща, после на писта и накрая у дома. Новото поколение обаче променя рецептата. Това е едва третото M5 Touring в историята на модела след E34 и E61, и първото с хибридно задвижване. Реакцията към него е очаквано бурна, като мнозина се подиграват на дизайна и най-вече на теглото му от над 2.5 тона. Ироничното е, че почти никой от критикуващите не го е карал.
Основателни ли са критиките? Тестваме BMW M5 Touring.
Дизайн
M5 Touring веднага прави впечатление с огромното си присъствие на пътя. Огромно е буквално, но и като излъчване. Колата е дълга 5.10 метра и широка 1.97. Това я прави със 7 сантиметра по-широка от стандартната серия 5, което се дължи на уширените калници. Те са нужни, за да поберат масивните гуми с широчина 285 милиметра отпред и 295 отзад, както и увеличената следа.
Присъствието е голямо и визуално. Няма да крия, че предницата ми напомня малко на Сид от „Ледена епоха“. Асоциация, която вероятно споделят доста хора, четейки коментарите в интернет. Въпреки това, автомобилът има истински мускулест вид, сякаш е на път да се пръсне от мощността, която се таи в него. И все пак, в духа на класическите М5, излъчването остава сравнително дискретно в очите на тези, които не са автомобилни ентусиасти.
Любопитен детайл е, че междуосието на M5 Touring е с около сантиметър по-дълго от това на стандартното комби. Това е нетипично и вероятно се дължи на специално разработеното задно окачване.
На мен лично най-много ми допада задната част. Тя изглежда мощна и завършена благодарение на четирите тръби на изпускателната система, декоративния дифузьор и вертикално разположените светлоотразители в бронята. Харесва ви или не, M5 Touring е впечатляваща гледка. Тестовият автомобил беше в матово сив цвят, който му стои много добре, но ако искате нещо по-смело, BMW Individual предлага избор от над 150 цвята.
Интериор
Интериорът е познат от стандартната серия 5, но с допълнения, които ясно показват, че това е М-модел. Спортните седалки са дълбоки и с отлична странична опора, воланът е дебел и с характерните червени бутони М1 и М2 за бърз достъп до индивидуално конфигурирани настройки на автомобила, а М-логата са навсякъде. Пространството в голямото купе е силна страна, с наистина просторен втори ред седалки. Багажникът е 500 литра, същият като при по-компактното M3 Touring, което е любопитен факт.
Дизайнът следва минималистичната линия на BMW. Бутони почти няма, а въздуховодите на предния ред са толкова добре скрити, че в първия момент човек се чуди откъде се регулират. Повечето контроли са капацитивни, включително бутонът за аварийните светлини. Това изглежда модерно, но не е особено практично, особено в движение. Освен това гланцовите повърхности задържат отпечатъци и често се налага да ги почиствате.
Амбиентното осветление, което е интегрирано в декоративните лайстни, реагира с цветове и пулсации според действията ви. Визуално е впечатляващо, но за мен е по-скоро излишно.
Добрата новина е, че все още има въртящ се контролер за инфотейнмънта и бързи шорткъти, но и те вече са капацитивни. Това значи, че не можете да ги използвате без да ги погледнете. Така че, за да натиснете правилния бутон, трябва да отклоните вниманието си от пътя. Парадоксът е, че BMW са направили отличен автопилот, който ви позволява да не гледате пътя, докато гледате бутоните, които по принцип не би трябвало да гледате (да, абсурдно звучи, прочетете го пак).
Централният извит екран е голям, с идеална резолюция и бърза реакция. Гласовият асистент работи добре, но има своите ограничения. Разбира ме в повечето случаи, но ако има пътници, разговорът с колата става труден. В момента, в който се опитам да ѝ кажа нещо, често някой до мен проговаря и става пълна бъркотия. Един плюс тук е, че мога да изключа предупреждението за превишена скорост с гласова команда, но ако трябва да бъда честен – предпочитам бутон или още по-добре – това предупреждение просто да го няма.
Като качество на изработка интериорът е добър, но усещането за лукс беше по-силно при предишното поколение на серия 5. Най-осезаемите пропуски са твърдата пластмаса по лостчетата за мигачи и чистачки и необлицованите джобове във вратите. За сметка на това таванът от алкантара и декоративните лайстни от въглеродни нишки придават усещане за специален автомобил.
На пътя
Вече казах, че колата е тежка и по-точно 2.5 тона, което е много дори за SUV, а какво остава за суперспортно комби. Това тегло определено изисква по-специално задвижване, но ироничното тук е, че именно по-специалното задвижване е основен виновник за високото тегло. Омaгьосан кръг, в който мощността компенсира теглото, а теглото изисква още мощност.
Под капака работи 4.4-литров V8 битурбо с 585 конски сили и максимални обороти 7200 в минута. В трансмисията е интегриран електромотор с мощност 197 конски сили. Системната мощност е 727 к.с. и 1000 Nm въртящ момент. Батерията осигурява около 60 километра електрически пробег, което е напълно достатъчно за градско каране, стига да успеете да устоите на изкушението да събудите осемцилиндровия двигател. Скоростната кутия е осемстепенна автоматична, а задвижването е на четирите колела. Ускорението до 100 км/ч е 3.6 секунди, а с пакета M Driver’s колата развива 305 км/ч.
За спирането се грижат огромни въглеродно-керамични спирачки. Според измерванията на Мат Уотсън спирачният път от 100 км/ч е около 32 метра, което значи, че при 300 км/ч ще са нужни около 500 метра. Аз няма как да проверя това, защото M5 е кола за обществените пътища и именно там я карах.
В града M5 може да бъде изненадващо цивилизована. В хибриден режим колата работи тихо, а комфортът на возене е поносим. Окачването е адаптивно, новъпреки това по софийските улици режимът „comfort“ бих нарекъл по-скоро „not too bad“. Все пак, за такъв тип кола е напълно приемливо. Нужно е обаче внимание при неравности, защото просветът е 11.8 см, а междуосието над 3 метра – знаете как е у нас – всяка изкуствена неравност по улиците е единствена и уникална и не съответства на никакви стандарти и изисквания, така че трябва да внимавате къде може да „задерете“.
Шофирането на М5 в града има и друго предимство – хората рязко започват да ви правят път. Типично нашенската народопсихология …което всъщност означава, че колата все пак не е особено дискретна. Много полезен в градска среда е и асистентът за паркиране, който запаметява маршрута и може да изкара колата на заден ход от тесен паркинг. Работи отлично.
Истинското лице на М5 се разкрива извън града. При спокойно шофиране на първокласен път автомобилът е стабилен и достатъчно тих, макар че шумът от широките гуми не е за пренебрегване. Очаквано, изпреварванията са детска игра, а в комфортен режим колата се държи безкрайно предвидимо с нула „заигравки“, така че да можете да карате бързо, но безопасно.
Разбира се, по-интересното е как колата се държи при по-динамично шофиране. Възползвах се от рехавия трафик по Подбалкана и завоите там, преминах в спортен режим с бутона М2 (напомням, че си бях избрал умерено-спортни настройки, защото ми се живее) и дадох газ. Честно казано, колата прикрива тези 2500 килограма изненадващо добре. Подозирам, че на писта теглото ще се усеща по-ясно, но М5 не е кола за писта. Ускорението е феноменално бързо, с едва доловима загуба на сцепление за части от секундата, а спирачките са прогресивни и изключително мощни.
Прави впечатление напълно неутралното поведение в завои до степен, в която се питаш дали това е реалност или симулация. Любопитно е, че задните колела, които завиват до 1.5 градуса, могат да правят корекции самостоятелно, без моето знание и желание, само и само да задържат колата в идеалната траектория. И макар всичко това да е впечатляващо, комбинацията от тази безкрайна мощност и тегло на подрастващ слон е и плашеща. Ако нещо се обърка, връщане назад няма да има. Контролът тук е повече в колата и в разума ми, отколкото в мен самия. И това поражда въпроса това ли е, което търсим в един спортен автомобил?
Заключение
M5 Touring е инженерно постижение, което показва докъде могат да се пренесат границите на физиката, хомологационните изисквания и инженерното мислене. Това е кола, която впечатлява и буквално електрифицира с мощността си и начина, по който я поставя на пътя. В същото време предлага много пространство, високи нива на комфорт и практичност.
И въпреки всичко това, за мен не е достатъчно вдъхновяваща. При динамично шофиране усещам, че контролът не е изцяло в моите ръце. Мощността е там, за да компенсира теглото, а теглото е там, защото има толкова мощност. В един момент започваш да се питаш – има ли смисъл да е така?
И тук се появява алтернативата. Моделът, който струва около 100 хиляди лева по-малко и според мнозина е по-красив – M3 Touring. Едно суперспортно комби със същия обем на багажника, сходни динамични показатели, но с нещо, което M5 вече сякаш е изгубило – характер.
инж. Цветан Илиев
Интересно ревю и ми хареса, че подчертаваш, че повече не е винаги по-добре. Радвам се, че подходът ти е открит и дава ясно послание за това как различните хора могат да се припознаят в тази кола.