Заглавието не е преувеличено, особено спрямо показателите на нашия пазар, където Dacia от десетилетие насам почти всяка година е лидер по продажби. Но конкретно Duster е успешен не само на развиващите се пазари. Дори в страните с по-висока покупателна способност от западна и централна Европа много клиенти се насочиха към достъпния Duster, превръщайки модела в най-продавания SUV в Европа.
Предвид това, а и след появата на първите снимки на модела, които ми направиха силно впечатление с интересния дизайн, може да разберете защо новият Duster е толкова интересен. Нека видим дали моделът ще ни спечели с представянето си.
Дизайн
Именно тук Duster грабва веднага, защото новият дизайн на модела от пръв поглед го поставя в по-висока категория. Duster вече не е просто бюджетен автомобил.
Нещо по-важно – струва ми се, че новият дизайн ще бъде актуален дълго време. Може звучи дръзко, но дори бих казал, че външният вид на Duster клони в посока „иконичен“ дизайн. Носи ми усещане за култови модели като Wrangler, Defender или Bronco.
Предната част е доста семпла, но изглежда „мощно“ в голяма степен благодарение на геометрията на капака на двигателя. Интересно тук е, че сивите предпазни елементи са боядисани преди да бъдат екструдирани, което означава, че неизбежните драскотини, които ще се появят по тях с времето ще бъдат добре прикрити.
Страничната линия на Duster е приятна изненада, защото автомобилът изглежда подчертано динамично. Силно впечатление прави сравнително „плоската“ линия на капака на двигателя и изправените А-колони. Това са похвати в дизайна, които сме свикнали да виждаме по-скоро при премиум производителите.
Интересен елемент са и скритите дръжки на задните врати. Да, сега вече са разположени по-неудобно на С-колоните… мисля че това е по-скоро излишно решение, но не е съществен проблем. Плюсът е, че така вниманието са насочва към издутите задни калници, които определено придават атрактивен вид на Duster.
Задната част на колата се характеризира с нестандартно оформление на светлините, което носи повече динамика.
Моето мнение за дизайна на Duster е силно положително. Автомобилът изглежда добре, не като за Dacia, а генерално. Добре свършена работа.
Интериор
Интериорът на новия Duster също е съществено по-добър от това, което познаваме от второто поколение на модела. Тук вече имаме отделено внимание към дизайна му, като аз го намирам за „лайфстайл-уталитарен“ или казано на по-нормален език – намирам детайли, които ми напомнят за гореспоменатите култови 4×4 модели.
Що се отнася до материали, то положението е класическа Dacia – всичко, което може да е пластмасово е пластмасово. Но това тук не е дразнещо, не го възприемам за евтино, а за непретенциозно. За това помага и относително солидното усещане, а и качествената тапицерия, която намираме в ниво на оборудване Extreme, и която силно напомня на неопрен.
По отношение на технологиите, пред шофьора има 7 инчов дигитален инструментален панел. Графично се усеща малко разхвърлян, но графиките са ясни и според мен е достатъчно добър за класа на Duster.
Централният дисплей на инфотейнмънта разполага с размер 10.1 инча. Големият плюс тук е наличието на безжичен CarPlay. Цялостно системата ми допада, защото е достатъчно опростена и бърза, но предоставя не малко информация, включително офроуд данни. Харесва ми и, че НЕ мога да контролирам климатика от дисплея. Да, Dacia са можели да спестят някоя стотинка като премахнат физическите бутони за климатика, но не са го направили. Супер.
Откъм пространство, Duster е станал по-удобен като и на задния ред се пътува комфортно. Е, можеше да добавят облегалка за ръка при по-високите нива на оборудване. Интересни са и хитрите решения за аксесоари. Тук имаме U-Clip „закачалки“ в купето и багажника, на които може да закачите различни оригинални аксесоари като фенерчета, закачалки, чанти, държачи за таблет, поставки за чаши и други. Плюс е и достъпните цени, на които Dacia предлагат оригиналните си аксесоари.
На пътя
На пръв поглед основната новина при задвижването е, че Duster е изгубил дизеловият си двигател. Новото поколение на модела се предлага с „корпоративния“ трицилиндров еднолитров двигател с работен обем 1 литър и мощност 100 к.с., който предоставя липса на динамика, но и ниски експлоатационни разходи. Това е двугоривно решение, което идва с 50 литров резервоар за бензин и 51 литров LPG резервоар.
Следват разумните решения, отново с трицилиндров двигател, но работен обем 1.2 литра и мощност 130 к.с. Тук има избор между задвижване на предните или на четирите колела.
На върха на гамата като цена е хибридната версия. Само тук имаме автоматични скорости и четирицилиндров двигател, а мощността достига 140 к.с.
Срещата ми с Duster стартира нетипично, от задната седалка на модела. Причината – този път участвам в журналистически тест и деля колата с мои колеги. Всъщност отлична възможност да видя доколко е подходящ автомобилът за семейни пътувания и имат ли основание за “мрънкане” пътниците отзад. Както споменах, като пространство положението е съвсем добро и единственото, което ми липсва е облегалката за ръка. Реалният тест дойде малко по-късно, след като излязохме от града и потеглихме по криволичещия път Бистрица-Железница. Тук Duster също се представи добре, защото при нормално шофиране колата се държи достатъчно стабилно, без излишни полюлявания, съответно ако са ви настанили на втория ред, рискът от прилошаване не е голям. До тук добре.
След кратко спиране за закуска, дойде време да заема шофьорското място и да НЕ продължим по пътя, защото излязохме извън него за лек офроуд. Тук ще вметна, че преди няколко години прекарах едно лято с първото поколение на модела в стабилно пътуване и много катерене по планините. Тогава ми направи впечатление, че колата може доста извън пътя. Новият Duster залага на нова система с режими за управление извън пътя, приличен пътен просвет и запазва ниското тегло (1390 кг за 4х4 варианта, в който се намирам). Калните пътища в Плана бяха скромен тест, но Duster показа уверено поведение, а впечатление ми направи и окачването, което успя да осигури съвсем не лошо ниво на комфорт.
Следващата отсечка отново бе на асфалтовите пътища, където реших да шофирам в еко режим. Колата генерално е приятна за каране, но трябва да отбележа особеностите на съединителя, в резултат на които смяната на скоростите не винаги се случва достатъчно прецизно. Също така първа скорост е наистина къса. Управлението е по-скоро бавно и очаквано неувлекателно. За сметка на това окачването е приятно като предоставя добър баланс между комфорт и стабилност. Мисля, че близостта ни с Румъния откъм корупция, липса на отговорност и ужасни пътища означава, че изборът на компоненти и настройките, които са направили от Dacia пасват идеално и на нашите условия.
Що се отнася до задвижването, то трицилиндровия двигател определено има характер. Небалансираната му работа му придава чар, като звукът в по-високите обороти е приятен. Динамиката със сигурност е компромисна, но с малко по-внимателно шофиране и предвиждане на ситуациите на пътя е ок. По-интересното тук е, че разходът на гориво извън града при спокойно шофиране около ограничението е наистина добър. Аз отбелязах под 5 литра между Смолян и Благоевград.
Ако търсите по-високи нива на финес, то на помощ идва хибридната версия. Интересно е, че тя далеч не е най-ефективния вариант на задвижване, но определено се усеща “най-пораснала”. В тази версия, колата се движи тихо и без излишни вибрации. Макар електромоторът да разполага с мощност от едва 49 к.с., Duster се движи в изцяло електрически режим в доста голяма част от времето. Автоматичната скоростна кутия не е особено бърза, но е рафинирана. Мисля, че хибридният вариант е добро решение, ако ще ползвате автомобила предимно в града и/или ако комфортът е приоритет.
Заключение
Новото поколение на Duster определено ми хареса и смятам, че е сериозна крачка напред в развитието на модела. Струва ми се, че първата генерация на модела беше идеална за служебен автомобил. Второто поколение “се опита” да вдигне нивото до семейна кола, но определено не правеше нещата достатъчно добре. Е, третото поколение вече може да задоволи и по-претенциозните купувачи.
Цените на Duster остават примамливи. Базовият модел Essential с двугоривен двигател струва 36790 лева, като той е най-подходящ за служебни нужди. Следват нива на оборудване Expression, Journey и Extreme, като още Expression е достатъчно добре оборудван. Той се предлага с всички задвижвания на цени между 40190 и 50690 лева. На върха в гамата са Journey и Extreme, които предлагат сходно оборудване, но различен стил – по-приключенски или по-комфортен. Там цените са с около 3000 лева по-високи, спрямо Expression.
инж. Цветан Илиев
Оценка
